Учени от БАН вече имат готови проекти да се включат наравно с всички световни институции в търсене на лекарство и ваксина срещу COVID-19.

Въпреки, че не е ясно дали този вирус ще бъде актуален и следващата година, всяка една разработка е важна за изучаване на механизмите на вирусите.

Като една от загадките около коронавируса - защо въпреки обучения имунитет на възрастните, те са по-уязвими на инфекцията.

Във вирусологията са буквално на стартовата линия. Имат вече всичко необходимо.


"Имаме вирус, имаме клетки. Вирусът се съхранява на минус 80 градуса във фризер, а тук съхраняваме клетъчните линии", заяви гл. ас. Лора Симеонова, която е ръководител на лаборатория по грипни вируси в БАН.

Но техният коронавирус 229 е братовчед на COVID-19 - изолиран през 80-те години на миналия век, зимноепидемичен. Приликата между тях е 65%.

"Но все пак този вирус би могъл да бъде използван като модел за провеждане на един скрининг за търсене евентуално на мишена във вируса като подход за антивирусна терапия", уточнява гл. ас. Лора Симеонова.

Предстои им голям проект, заедно с института Пастьор, с италиански и китайски учени. Но сега дарение им дава възможност да започнат по-бързо и да направят първоначалната селекция на обещаващи молекули с антивирусно действие.

"Ние имаме в панела, който ще изследваме такива инфибитори, които са показали ефект при експериментална инфекция с ентеровируси, които също са РНК-ови вируси. Така че ние ще правим като подход това което действително в световен мащаб се прави", поясни гл. ас. Лора Симеонова.

Но дори да не стигнат до ефективно лекарство, със сигурност експериментите им ще допълнят познанията им за механизмите на действие на самия вирус. Имунолозите в съседната лаборатория също имат готов проект и то за нова генерация епитопна ваксина.

"Какво значи епитопна - това са компонентите на вируса, които биват разпознавани в имунната система.

Нещо повече - тук става въпрос за нещо, което е разпознавано от нашата имунна система на населението, което живее в този район, защото имунните системи на различни популации по света разпознават различни неща базирани на различен генотип, който имат различните хора", казва пък доц. Андрей Чорбанов от Лабораторията по експериментална имунология към БАН.

Противно на очакваното, ваксината не разчита на образуването на антитела. Оказва се че те съвсем не са еднозначи и дори са заподозрени за големите щети, които ковид причинява при възрастните. С богата имунна памет от предишни срещи с коронавируси, те бързо реагират с образуването на антитела.

"Има теории, според които антителата срещу вируса са причина той да проникне много по-лесно в клетката и по този начин да стимулира инфекцията", допълни доц. Андрей Чорбанов.
А идеята на ваксината е да успеем да стимулираме клетъчния имунитет, така че да генерираме клетки които да успеят да се справят с вируса.

Проектът на младия екип имунолози е готов и чака зелена светлина от института Пастьор.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!