Преди 90 г. от печат излиза една книжка, която понася на крилете на въображението всеки свой читател. Неин автор е Алън Милн. Той е английски писател, известен с книгите си за говорещото плюшено мече Мечо Пух и с детски стихотворения, някои от които също са за Мечо Пух и неговите приятели. С тези истории той приспивал своя син Кристофър.

ЧРД, Мечо Пух! Колкото повече, толкова повече

В чест на рожденика, ето и един любим откъс:

Един хубав зимен ден Прасчо измиташе снега пред къщата си и когато вдигна глава, видя наблизо Мечо Пух. Пух обикаляше и обикаляше в кръг, дълбоко замислен. Когато Прасчо му се обади, той пак продължи да крачи, втренчен в снега.
— Здрасти! — повтори Прасчо. — Накъде си тръгнал?
— На лов — каза Пух.
— На лов за какво?
— По следите съм на нещо — каза Пух тайнствено.
— Следи на какво? — приближи се Прасчо.
— И аз това се питам: какво ли ще е?
— И как мислиш да си отговориш?
— Ще трябва да се срещна с това животно — каза Мечо Пух. — Погледни тук! — и той показа снега пред себе си. — Какво виждаш?
— Следи! — каза Прасчо. — Следи от лапи! — изквича той от възбуждение. — О, Пух, мислиш ли, че това е — е — е Невестулка?
— Може би — каза Пух. — Понякога е, а понякога не е! Никога не можеш да бъдеш сигурен в следите от лапи!
След тези думи Пух продължи по следите, а Прасчо го погледа минута-две и хукна след него.
Изведнъж Пух спря развълнуван и се наведе над следите.
— Какво има? — изквича Прасчо.
— Смешна работа! — каза Пух. — Виждам сега следи от две животни: тези тук — на каквото и да са били, и тези тук — на друго. Продължили са заедно като другари! Искаш ли да дойдеш с мен, Прасчо, в случай че те се окажат Опасни Животни?
Прасчо старателно си почеса ухото…