Търновка, заминала преди три години със стотина паунда в Англия, днес оглавява мениджърски екип в Лондон. Toва предава в."Борба".

30-годишната Ина Дамянова от Велико Търново крачи уверено към все по-големи успехи в кариерата си на мениджър в Лондон. Тя е пиар в английска рекламна агенция и пример за това как всеки човек, дори тръгвайки от най-ниското стъпало, може да постигне много. Работила е по проекти на световни брандове за дрехи, обувки и храни, а по нейни идеи са снимани десетки реклами за телевизии и списания. Според болярката рецептата за успешна реализация е съвсем проста и включва три съставки – труд, упоритост и инициативност.

Ина е завършила бакалавър „Връзки с обществеността“ в София, а след това потърсила работа по специалността си. За кратък период от време се сблъскала с много проблеми в сектора и била разочарована от българските работодатели. Останала с впечатлението, че конкурсите за заемане на определени длъжности се печелят много преди същинското интервю от уговорени кандидати. В крайна сметка започнала работа в столицата като офиссътрудник.

„Тогава бях на 24 години и всички в екипа ме подценяваха. Не ми даваха шанс за развитие, което беше основната причина да започна да мисля за напускане и нова работа. Останах на тази длъжност няколко месеца, колкото да събера пари за приключението, в което бях решила да се впусна. А именно да потърся късмета си зад граница“, разказа тя.

В края на 2016 година пристигнала в Англия, без да познава никого. Сама си намерила квартира в покрайнините на Лондон и след като платила за нея, останала само с 50 паунда. Споделя, че и до днес не знае как е успяла да преживее с тази сума, тъй като тогава нямала работа, а предвид стандарта на живот в мегаполиса оцеляването с толкова малко пари е почти невъзможно. Без да губи много време започнала да си търси препитание. Обиколила ресторанти и кафета с надеждата, в някое от тях да си търсят сервитьорка, но ударила на камък. Минала през няколко супермаркета и късметът й се усмихнал. Била назначена за помощник в нареждането на щандовете и следенето на сроковете за годност на продуктите. Намерила си и друга работа – в магазин за месо, където почиствала след транжирането на месо. Седмица по-късно пък започнала да разнася рекламни листовки, за да припечели още някой паунд. В брошурите видяла опция за стаж като пиар в съответната рекламна агенция и се явила на интервю.

„Имаше около 30 кандидати – повечето бяха от Източна Европа. Свободните места бяха 3. Усетих лека дискриминация, но все пак ми дадоха шанс да се обуча по техните стандарти. Това за мен беше огромен успех“, споделя Ина.

Казва, че било много трудно да посещава занятията и да ходи на работа. Парите, които изкарвала, едва стигали да покрие месечните си разходи. Сега се шегува, че е оцеляла благодарение на безплатната храна за обяд, която рекламната агенция осигурявала, но по онова време изпитвала срам за това. Въпреки неволите си вложила всичко от себе си и изкарала най-добрите резултати в курса. С това дошло и предложението за работа във фирмата.

„Тогава изпитах огромно облекчение. Знаех, че лошото остава зад гърба ми и ме очакват само хубави моменти. Така и стана. Стартирах от най-ниското ниво на йерархическата стълбица и лека-полека започнах да се изкачвам. Дадоха ми шанс да реализирам идеите си. Никога няма да забравя как в продължение на 48 часа правих презентация за нов продукт – дъвки. Не спирах да дъвча и да работя. Когато го представих мениджърите, бяха очаровани. Странно е как нещо толкова мъничко по размери като една дъвка може да преобърне живота ти, защото от онзи момент нататък вече получавах все по-значими проекти“, разказа 30-годишната жена.

След 3 години упорита работа и десетки безсънни нощи в труд била назначена за мениджър на екип от 10 души. От тогава до днес отговаря за новодошлите кадри, които тепърва започват своето развитие в бранша. Казва, че е много вълнуващо да помага на млади хора, защото вижда себе си във всеки един от тях. Успоредно с това продължава да създава рекламни проекти, но сега вече подкрепена от новите служители.

„Когато ми поставят задача, аз информирам екипа, който ръководя, и всички започваме да работим. След определен период от време имаме съвещание, на което всеки представя идеята си за това как най-добре може да бъде рекламиран продуктът. Определям кои са най-добрите предложения, комбинираме ги в едно и доразвивам идеята, за да се постигне крайният продукт, който фирмата после ще изложи пред съответния поръчител“, уточни Ина.

Болярката споделя, че ако може да върне лентата назад, не би променила нищо от преживяното, защото всички премеждия са калили характера й и са я превърнали в силна личност. Съветва всички хора да не спират да се борят за мечтите си и да са готови на всякакви лишения в името на успеха. На въпроса дали има намерение да се върне в България, отговаря категорично.

„Ще се върна, когато явленията корупция и облагодетелстване чрез връзки бъдат изкоренени“, завършва Ина.