През 2014 г. международна група от експерти по климатичните въпроси анализира 20 хил. рецензирани научни публикации, свързани с промените в климата и прогнозите на учени от почти всички страни.

В доклада AR5 се казва, че публикациите убедително доказват глобалното изменение на климата – затоплянето на планетата, покачването на нивото на Световния океан и неговото окисляване, а също така топенето на ледовете.

Всички тези процеси се случват по-бързо, отколкото предполагаха учените. Те са свързани с горенето на изкопаемите горива – въглища, нефт и газ.

Същевременно и в наши дни има много хора – сред учените, политиците и предприемачите, които използват митове за глобалното затопляне, за да отлагат реформите в транспортния и енергийния отрасъл в полза на горивата.

Нека ви представим най-популярните митове за глобалното изменение на климата и да обясним защо не бива да им вярвате.

Мит 1. Климатът и преди се е променял
През 4.5-милиардната история на Земята климатът няколко пъти силно се е променял – това е истина. Темповете на повишаване на глобалната температура обаче, които наблюдаваме днес, не могат да се обяснят с естествените цикли на затопляне и захлаждане.

Основната разлика е в това, че в миналото промените на климата са отнемали стотици хиляди години. Сега този процес се случва в рамките на няколко десетилетия.

Мит 2. Всичко се дължи на активността на Слънцето
Действително, има случаи, когато Слънцето влияе на Земята с по-голяма или по-малка интензивност. За последните 40 години обаче активността на Слънцето се е променяла – основно е била на ниско ниво, а температурата постоянно се е покачвала.

От научни графики става ясно, че количеството на слънчевата енергия, получавана от Земята, следва естествен 11-годишен цикъл на Слънцето, състоящ се от неголеми върхове и спадове. За същия период глобалната температура забележимо се е покачила. Крайно невероятно е да се дължи на Слънцето.

Мит 3. Няма консенсус сред учените
Когато става дума за глобално затопляне, често чуваме, че учените се делят на два лагера. За разпространението на този мит спомага и президентът на САЩ Доналд Тръмп. В интервю той заяви, че има учени, които не са съгласни с това, че причината за затоплянето на климата е човешката дейност.

Да, Тръмп е прав. Но несъгласните учени са 3% от всички. Останалите 97% от климатолозите са съгласни, че човекът е в основата на глобалното затопляне.

Мит 4. Става дума за захлаждане, а не за затопляне
Студеното време, например екстремно ниските температури в Илинойс, Минесота, през февруари 2019 г., не опровергава данните за затоплянето на планетата.

Времето е като настроението. Климатът е вашата личност. Времето е това, което се случва в определено време на определено място. Климатът – дългосрочна средна прогноза за времето за десетилетия.

С други думи, глобалното покачване на температурата е промяна на климата, при която може да се наблюдават екстремно студени и екстремно топли дни. От 2000 г. насам учените регистрират все повече топли дни.

Мит 5. Животните и растенията ще се адаптират
Това не е точно мит. Някои растения и животни действително ще се адаптират. Примери за това има и сега. Например някои акули са способни да оцеляват в безкислородни зони, които се образуват поради повишаване на температурата и окисляването на океана.

С такива способности обаче са надарени малцина живи организми. За да оцелеят, животните, растенията и птиците, сблъскали се с промените на климата, имат два изхода – да се движат или да се адаптират.

Отчитайки скоростта на промените на климата, за много видове адаптацията не може да се осъществи толкова бързо.

Мит 6. Растенията имат нужда от въглероден диоксид, той не е причина за климатичните промени
Растенията действително имат нужда от въглероден диоксид, за да оцеляват. Растителните видове всяка година отделят от атмосферата и съхраняват огромно количество CO₂, но проблемът е, че тяхната способност да поглъщат въглероден диоксид е ограничена.

Мит 7. Ние можем да направим нищо
Най-главният и опасен мит за глобалното затопляне гласи, че сме безсилни пред него. Това не е така. В наши дни човечеството разполага с много технологии за съкращаване на количеството изгаряно гориво и въглеродни емисии. Те постоянно се развиват, а прилагането им е въпрос на решение и воля.