България става свободна държава през 1878-а година. Сърбия и Гърция получават автономия доста преди нас. Хиляди българи участват в освободителните битки на нашите съседи, но днес това са вече позабравени факти, съобщава Нова телевизия.
Ако на места в Гърция и Сърбия има забравени техни паметници, то в България нито събираме документи за тях, нито разказваме как с българска кръв е извоювана гръцката и сръбската свобода.
 
По силата на Свищовския мирен договор от 1791 г. сърбите получават право да избират свои кнезове (кметове) и да формират 15-хилядна войска. Главатарите (дахии) на еничарите в Белград обаче изклали 70 кнезове, което дава началото на Сръбското въстание през (1804 г.). В бунта се включват и много българи.
 
"Българското участие е много значимо. То е признавано тогава, защото не е имало още този шовинизъм. Но така или иначе говорим за 700, а може би повече, участници в Гърция. А за Сърбия можем да кажем, че са още повече", пояснява историкът проф. Пламен Павлов.
 
Колко точно са българите, загинали за сръбската свобода, не е известно. Но само от Северозападна България под командването на Кара Георги участват поне 20 000 фамилии, сочат записките на руския дипломат Кирико.
 
Бинбашиите Кондо, Драган Папазоглу, Киро Бекярски, Узун Мирко, прочутият Хайдук Велко - това са все българи, дали живота си за свободата на Сърбия.
 
Освен с ятаган и пушка на бойното поле, много други заможни българи помагат на сърбите. Петър Ичко например е българинът, чието име е останало в европейската история с известния Ичков мир.
 
Той е роден близо до с. Катраница  Егейска Македония. Търговията с памук го отвежда в Белград. Забогатява много като дори известно време е доверен драгоманин на белградския управител Хаджи Мустафа паша.