Тъмната страна на изкуствения интелект

Разрастването на ИИ технологиите след 2022-2023 г., особено с навлизането на пазара на ChatGPT, Bing Chat и Bard, предизвика фурор и огромни инвестиции

https://blitz.bg/lyubopitno/tamnata-strana-na-izkustveniya-intelekt_news1100518.html Blitz.bg

Изкуственият интелект (ИИ) има потенциала да решава глобални проблеми като климатичните промени, но се превърна в сериозен източник на енергиен глад и екологични рискове. Докато медиите и компаниите се фокусират върху ползите, зад "облачните" услуги на ИИ стоят физически устройства — чипове, графични процесори и центрове за данни, които консумират огромни количества енергия и вода.

Разрастването на ИИ технологиите след 2022-2023 г., особено с навлизането на пазара на ChatGPT, Bing Chat и Bard, предизвика фурор и огромни инвестиции.

Този бум обаче има цена. Едно търсене в ChatGPT например използва около 10 пъти повече енергия (2.9 Wh) от търсене в Google (0.3 Wh). Прогнозите са, че до 2026 г. световната ИИ индустрия ще консумира над 10 пъти повече енергия, отколкото през 2023 г.

Консумацията на вода също е критичен проблем. За изработката на един чип са нужни около 8300 литра вода, а за писането на имейл от ИИ бот – половин литър. Центровете за данни използват огромни количества вода за охлаждане. В свят с намаляващи водни запаси, това поставя допълнителен натиск върху околната среда.

Въпреки тези рискове, технологичните гиганти като Meta, Microsoft, Apple и Google продължават да инвестират милиарди в ИИ инфраструктура.

Проектът "Старгейт", обявен от Тръмп и OpenAI, на стойност $500 милиарда, предвижда създаване на центрове за данни, които ще консумират повече енергия от щата Ню Хемпшир. Тези компании обаче не предоставят прозрачност относно енергийното си потребление, което затруднява измерването на екологичния отпечатък.

Не е достатъчно да се разчита на индивидуални стъпки.

Компаниите трябва да преминат към по-устойчиви практики. Експерти предлагат обработка на данни на локално ниво, което може да оптимизира консумацията на енергия от 100 до 1000 пъти. Други методи включват по-добро планиране, регулиране на напрежението на процесорите и работа извън пиковите часове.

България се развива бързо в областта на ИИ, като има свой собствен модел BgGPT и ще бъде домакин на нови фабрики за ИИ по проекта BRAIN++. Това е огромна възможност, но и предизвикателство.

Предвид безводието и зависимостта от изкопаеми горива, страната ни се нуждае от регулиране на потреблението на енергия и прозрачност от страна на бизнеса.

Прогнозите са, че до 2026 г. потреблението на електроенергия от центровете за данни в ЕС ще скочи с 30%, главно заради ИИ.

Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
Коментирай