Алберт Айнщайн вече е световно известен физик, когато американската разузнавателна служба ФБР отваря тайно досие за него през декември 1932 г., пишат „Нешънъл Джиографик“ и vesti.bg. 
Айнщайн и съпругата му Елза току-що са се преместили в САЩ от родната си Германия и Алберт е силно ангажиран със социалните въпроси на времето, публично обявявайки се срещу расизма и национализма.

До смъртта на Айнщайн на 18 април 1955 г., досието на ФБР за него вече е 1427 страници.

Директорът на разузнавателната агенция Джей Едгар Хувър е бил много подозрителен относно активността на Айнщайн; човекът най-вероятно е комунист, според Хувър, и определено е „изключително радикален“.

Самият учен най-вероятно би се изсмял на тези епитети, ако знаеше за тях; той е чувал и доста по-лоши неща за себе си у дома от нацистите. Той изобщо не се е плашил от властите. „Безсмисленото уважение към властта е най-големият враг на истината“, обявява той през 1901 г.

Предизвикателното поведение на Алберт Айнщайн води до това, че той е изгонен от гимназия в Германия на 15 години и в крайна сметка той се отказва от немското си гражданство, когато става на 17 години. Той не иска да има повече нищо общо с авторитарните германски училища и ширещия се милитаризъм, който ненавижда.

Вместо това той посещава Политехническия институт в Цюрих, Швейцария, става швейцарски гражданин и след като се дипломира започва работа в швейцарското патентно ведомство в Берн. Там той създава революционната си  теория на относителността и квантовата теория през 1905 г.



Айнщайн не се връща в Германия до 1914 г., когато научните му постижения му носят престижно назначение в университета в Берлин. Там той продължава да развива идеите си за относителността и гравитацията, които получават зрелищно потвърждение през 1919 г. от наблюдения на слънчево затъмнение и които формират разбиранията ни за вселената и досега.

Изгряващата нацистка партия скоро осъжда теорията за относителността като „еврейска перверзия“, а Айнщайн получава толкова много анонимни смъртни заплахи, че избягва да излиза сам. Но заплахите не го спират. Той използва новопридобитата си слава, за да говори открито срещу това, което вижда като злините на света. Мълчанието пред лицето на злото, казал веднъж той, „би ме накарало да се чувствам виновен като съучастник“.

Айнщайн заклеймява войнстващия национализъм. Нарича го „Шарката на човечеството“ през 1929 г. Той поставя под въпрос и капитализма. „Виждам класовите различия като нещо несправедливо и, в крайна сметка, основани насила“, пише той през 1931 г. и добавя: “Нека всеки човек бъде уважаван като личност и никой човек да не бъде превръщан в идол“.

Именитият физик протестира и срещу расизма. През 1937 г., когато на афро-американската певица Мариан Андерсън ѝ е отказана хотелска стая в новия дом на Айнщайн – Принстън, Ню Джърси, той и съпругата му Елза я канят в дома си – началото на едно доживотно приятелство. Освен това Айнщайн се сприятелява и с афро-американския певец Пол Робсън, който е отлъчен, защото е комунист. През 1946 г. ученият обявява, че сегрегацията е „болест на белите хора“.

След 1933 г. възходът на Хитлер принуждава Айнщайн да приеме, че чистият пацифизъм вече не е реалистичен.

През август 1939 г., опасявайки се, че германски физици вече се надпреварват да експлоатират новооткрития феномен на ядреното делене, Айнщайн подписва писмо до американския президент Франклин Рузвелт, предупреждавайки, че „елементът уран може да се превърне в един нов и важен източник на енергия“ – т.е. бомба. Отговорът на Рузвелт е проектът „Манхатън“: катастрофална програма за разработване на атомна бомба преди Хитлер да я направи.

Айнщайн не участва в проекта, но през пролетта на 1945 г. той пише ново писмо, призовавайки президента да се срещне с учените от проекта „Манхатън“, които били обезпокоени от бързането да се завърши бомбата и да бъде използвана, въпреки че Германия е била близо до поражението и очевидно се е отказала от урана.

Рузвелт умира на 12 април преди да успее да прочете писмото и когато Айнщайн научава през   август, че ядрена бомба е била детонирана над Хирошима, той може само да прошепне: „О, Боже мой“. През останалата част от живота си Алберт Айнщайн става неуморен застъпник за привеждането на ядрените оръжия под някаква форма на международен контрол. В ядрената епоха, заявява той, войната е станала форма на лудост.