Времето е една от основните граматически категории на глагола, която позволява да се обозначи кога се случва дадено действие. Различните езици използват различен брой глаголни времена – някои разполагат само с две, докато други предлагат сложна система с множество нюанси.

Обикновено глаголните времена се разделят на три основни групи: минало, сегашно и бъдеще. Въпреки това, някои езици правят още по-детайлни разграничения – например, между близко и далечно минало или предстоящо и далечно бъдеще. Интересен е фактът, че в някои случаи бъдещето време може да се отнася само за утрешния ден.

Любопитно е, че не всички езици притежават тази граматическа категория. Китайският, например, е един от езиците, при които глаголите не се изменят според времето – контекстът и допълнителни думи служат за обозначаване на кога се случва действието.

Някои езици притежават още по-специфични временни форми – например такива, които показват, че дадено действие се случва постоянно или в определени периоди от деня, като „сутрин“ или „през нощта“.

А как стои въпросът с глаголните времена в българския език? Колко са те и как се използват?

  • Сегашно време – използва се за изразяване на действие, което се извършва в момента на говоренето. Пример: „Аз рисувам“.
  • Минало несвършено време – използва се за изразяване на действие, едновременно с минал момент. Пример: „Аз рисувах“.
  • Минало свършено време – използва се за изразяване на действие, прекратено преди момента на говорене. Пример: „Аз рисувах“. В този пример се вижда, че формите на този глагол за минало несвършено време и минало свършено време са еднакви. Това не е така при всички глаголи в българския език. Така например, ако вземем глагола пия, то формата му за минало несвършено време е „пиех“, а формата за минало свършено време е „пих“.
  • Бъдеще време – използва се за изразяване на действие, което предстои да бъде извършено. Пример: „Аз ще рисувам“.
  • Бъдеще време в миналото – използва се за изразяване на действие, което в определен минал момент е предстояло да се извърши. Пример: „Аз щях да рисувам“.
  • Минало неопределено време – използва се за изразяване на действие, което е приключило в минал момент, чийто резултат е налице в момента на говорене. Пример: „Аз съм рисувала“.
  • Минало предварително време – използва се за изразяване на действие, извършено преди определен минал момент, в който е бил налице резултатът от действието. Пример: „Аз бях рисувала“.
  • Бъдеще предварително време – използва се за изразяване на действие, което предстои да бъде извършено преди определен бъдещ момент. Пример: „Аз ще съм рисувала“.
  • Бъдеще предварително време в миналото – представя действието като предхождащо някакъв момент, който е бил бъдещ спрямо друг, минал момент. Пример: „Аз щях да съм рисувала“.

Без съмнение използвате всички тези времена, дори без да се замисляте как се наричат. Без примери те може да изглеждат объркващи, а представете си колко сложни са за чужденците, които учат български. Именно тази трудност поставя езика ни в четвърта група по сложност, нареждайки го сред най-трудните за усвояване езици – по-сложни от него са само няколко, като китайския и японския.