След над шестдесет филма и блестяща театрална кариера след промените в България Добромир Манев заминава за Америка. Емигрантството му би могло да се подреди само в една графа - любовно. И не би трябвало да се свързва с хаоса, който тогава завладява страната. Продуцентите в Холивуд го посрещат с радостна усмивка и дори с възторг: Имате интересно излъчване. Ще направим за вас каквото е необходимо. Първоначалната цена за нашите усилия е 5000 долара. С това кариерата на Българския Белмондо в Меката на киното приключва. Все пак наемат го веднъж. Играе фоторепортер и за дванадесет часа получава триста долара.
На 28 септември Добромир Манев - Ману навърши 75 години. По този повод на 11 октомври в кино “Одеон”  се завъртя лента, събрала интересни моменти от най-добрите му роли. Видяхме го в “Мъже” (1966 г.) и в други филми. Няма да го видим обаче в един друг шедьовър. Споменът му за тогава още навява тъга:
“Веднъж Методи Андонов ни събра. Бяхме пет души. Катя Паскалева още я нямаше. Всеки ден тренирахме езда, шият ни костюми. Знаем, че ще играем във филм, който се казва “Козият рог”. Все още не е ясно кой какъв ще бъде. 

Подочувах, че ми
е отредена ролята 
на младия овчар

Или на един от изнасилвачите. Най-романтичният - изигра я Стефан Мавродиев”. По това време обаче ме канят в една от главните роли във филма “Голямата победа”. За живота на автомобилните състезатели. С Коста Цонев, Йоско Сърчаджиев, Пепа Николова. Много интересна работа. 


Манев (вдясно) и Григор Вачков във филма "Гибелта на Александър Велики"

Започнах, като се надявах бързо да свърша и да се върна за “Козият рог”. “Голямата победа”се оказа обаче сложен за снимане филм. Продължихме две години. Методи се обажда: “Тръгвай!” “Не мога”, отговарям. Надявах се да ме изчака, но той така организира нещата, че при денонощна работа засне най-добрия български филм за 24 дни. Нямаше ме там и това до днес си остава най-голямата ми мъка”, това си спомня Добромир Манев. Ролята на младия  овчар е поверена на покойния вече негов състудент Милен Пенев, който я изиграва блестящо. Така е решила съдбата.

А как е станал актьор? Това е друга история: “В казармата бях трудовак. Взеха ме в редакцията на вестник “Трудово дело”. Може би щях да стана журналист, ако веднъж Йоско не ме бе завел в кабинета на баща си проф. Стефан Сърчаджиев. Изрецитирах “Червените ескадрони” или “Опълченците на Шипка”. Професорът каза: “Ти си готов”, и ме прие в неговия клас. Скоро след това обаче почина. 


Новият преподавател на Манев и състудентите му е Методи Андонов, най-интелигентният човек, който е срещал през живота си. В класа са още: Стефан Данаилов, споменатите вече Милен Пенев, Стефан Мавродиев, Марин Янев, цяло бъдещо съзвездие на родния екран и театър. 

Още като студент Манев влиза
и в киното. Случва се да се снима
в по три филма едновременно

Първата лента “Мъже”, в която играе една от главните роли, е по сценарий на нашумелия тогава писател и бъдещ емигрант Георги Марков. Първоначално за нея бил избран Стефан Данаилов, но след още пробни снимки, през които минали над двеста души, късметът споходил Добромир и той станал Сашо.

Във филма има епизод, в който трима младежи се сбиват. Преди да се завърти камерата, участниците си обещават: Ще играем, ама истински. Снимките са в дълбоката тиня около пълноводна река: “Моите “врагове”, които не бяха професионални актьори, а две яки момчета от улицата, толкова се вживяха в ролите си, че започнаха да топят главата ми в тинята - спомня си Манев. - Когато го направиха за трети път, без да ми дадат никаква възможност дори да мръдна, започнах да се задушавам.



С последни сили успях да се измъкна и панически да изкрещя: “Стига!” Така се спасих.”
Българският Ален Делон (Стефан Данаилов) и Добромир Манев и друг път са кръстосвали шпаги в битка за режисьорското благоволение. Следващия път обаче победил Ламбо. 
“Така беше - спомня си родният Белмондо (Не е известно кой пръв го е нарекъл така, но това прозвище си останало). - Грабна ми ролите под носа. Особено Иван Загубански от филма “Първият куриер”. Ако ми я бяха дали, може би после аз щях да съм майор Деянов от “На всеки километър”.  

На сцената на Народния театър на младежта, където минава по-голямата част от живота му, Добромир Манев 

играе всичко - от
партиен секретар до щъркел

Да бъде принц обаче му се случвало най-често. Въобще съдбата е доста благосклонна към него - дарила го е с външност, късмет и талант. 

 И в най-голямата криза след промените през 1989 година Манев продължава да играе, намира място в кинопродукциите на надошлите у нас чужди режисьори. Точно тогава съвсем случайно вижда една стара любов - Люба. За миг двамата с изненада установяват, че срещата им е фатална - обещават си никога повече да не се разделят. Люба обаче от години живее в Америка. Любовта поема към

Обетованата земя. 
Днес Българския 
Белмондо отново е тук

Върна се като художник. След толкова години тръгна по стъпките на своя брат парижкия артист Никола Манев. Всъщност рисуването е втора слабост и на Добри. Даже учителите му предвиждали добро бъдеще като колега на Рембранд, Пикасо и Жул Паскин. Актьорството обаче го е отклонило от този път. Странно е, че години по-късно на път за Америка той не взема нищо друго освен няколко четки, бои и палитра. Там в няколко престижни изложби приемат и оценяват неговите първи картини. Явяват се и първите купувачи. Лекарка е готова да плати 3700 долара, колкото е обявената цена, за негово платно. Не мога да взема толкова пари от българка, отсича зографът и намалява на $1700.

Днес броят на изложбите на Добромир Манев наближава броя на филмите му. Някои от картините той вижда за първи път в сънищата си. В които все още непрестанно свети и сцената.

Исак ГОЗЕС