Преди 44 години, на 9 ноември 1973 г., ни напусна един от най-харизматичните ни актьори, подлудявал дамската публика още по времето, когато думата “секссимвол” не присъстваше в речника ни. Той би могъл да излезе на сцената на международното кино, ако не му бе отредено да живее и твори в най-свирепите години на Студената война.
Още от малък Апостол е привлечен от киното и театъра. Не пропуска прожекция или театрална постановка, ако има възможност за това. Началото на творческия му път започва с постъпването в двугодишната театрална школа на Стефан Сърчаджиев, а през 1947 г. вече е стажант-артист в Народния театър. Там работи почти 30 години.



Дебютира с ролята на Сергей Левашов в "Млада гвардия" от А. Фадеев. През 1951 г. завършва ВИТИЗ. В дипломния спектакъл "Както ви се харесва" от Уилям Шекспир Апостол Карамитев изпълнява ролите на Орландо и Жак. Тогава снима и първия си филм - "Утро над Родината". В периода 1966-1967 г. специализира режисура в Москва, Санкт Петербург, Прага и Варшава. От 1969 г. е доцент по актьорско майсторство във ВИТИЗ.

Безброй са жените, въздишали по магнетичния чар на Апостол Карамитев,

но той отбива с обезоръжаваща усмивка атаките на напористите дами и продължава с широката си крачка към репетиция в Народния театър, часове в театралната академия, където преподава, и успява да открадне час-два да си поиграе с децата си, да ги нахрани и да изслуша болките и хвалбите им.

Малко хора знаят, че Карамитев е бил сгоден за своя съученичка от италианската гимназия в Бургас. Магда и Чочо, както всички наричат Апостол на галено, са ученическа любов. След завършването на гимназията влюбените се сгодяват. Идилията е брутално прекъсната от смъртта на Магда.

След злополучния годеж Апостол Карамитев става един от най-популярните актьори. Снимките му се продават по стрелбищата, девойки обикалят тичешком целия квартал, за да се разминат още веднъж с него на улицата.

В Народния театър получава купища любовни писма

За всеобща изненада любимецът на дамите се влюбва в две години по-възрастната си колежка Маргарита Дупаринова. 



В ролята на Ромео Карамитев предизвиква истинска истерия. Мнозина смятат, че любовта на Маргарита и Апостол е избуяла именно на репетициите на “Ромео и Жулиета”. А любовта от сцената преминава в живота и на 21 август 1948 г. Карамитев й поднася сребърна годежна халка сред декорите на “Ромео и Жулиета” в Народния театър. Сватбата също е на сцената. Напук на прогнозите за кратък семеен живот, бракът им е спокоен и щастлив въпреки настъпателните почитателки. От тях най-горко страда съпругата Маргарита Дупаринова - обиждат я по телефона, атакуват я на улицата, твърдят, че са бременни от Карамитев. Съпругът й имал две страсти - театърът и семейството. Нетипично за красив мъж с много почитателки, бил домошар. Докато децата му били малки, по няколко пъти на ден се връщал до вкъщи, за да ги наглежда или да им занесе някакви лакомства. Докато бременната Маргарита била с "Идеалният мъж" на турне, Карамитев й написал, че ако роди наследник, той трябва да се казва Момчил, защото нямало по-мъжко име от това.

Популярността му, избухнала с ролята на Ромео в “Ромео и Жулиета”, ескалира с филмите “Любимец 13”, “Специалист по всичко”... - след премиерите на филмите пощурели обожателки, предимно ученички и студентки, скандират под прозорците на гримьорната му или спират жена му на улицата, за да я разпитват как е той. 

Някои го гледат десетки пъти в Шекспировата любовна история. Заради него се изкупуват и билетите за “Дон Карлос”, “В полите на Витоша”, “Маскарад”, “Двама на люлката”... Жените бяха луди по него. Луди, луууди! И не само ученичките..., споделя Гинка Станчева, снимала се в няколко филма с Карамитев.



Понякога ме болеше, че Апостол има толкова почитателки,

разкрива години след смъртта му вдовицата му Маргарита. Разказва също и за първата им среща: Влезе последен - без желание да се натрапва, да привлича вниманието върху себе си, дори малко затворен. В очите му имаше нещо толкова различно, въобще никак не приличаше на останалите. Къдрокос и дългокрак, с дръзки святкащи очи и пленителна усмивка. От погледа му струеше особена светлина. Той се рееше някъде високо, над главите ни... Ох, колко беше хубав! Ох, колко беше очарователен! Всички момичета го гледаха с интерес. Но той нямаше никакво самочувствие. Не беше като сегашните актьори, които си вирват носа след първата реклама за сапун или тоалетна хартия.

Твърди се, че столична гадателка “видяла”, че Карамитев е астрален близнак с френския киноактьор Жерар Филип

Тя му предсказала същия живот - ранна слава, безброй почитателки, само един брак и ранна смърт. В голяма степен съдбата на Апостол Карамитев повтаря тази на Жерар Филип. Българинът си отива в късната есен на 1973 г. от рак на черния дроб и въпреки неистовите си усилия не успява да завърши последния си филм “Сватбите на Йоан Асен Втори”. Единственият на снимачната площадка, който знае за болестта му, е режисьорът Вили Цанков. За да съхрани заснетите кадри с големия актьор, постановчикът решава Коста Цонев да заснеме последните сцени. В началото на филма той казва: Ще поискам от вас със силата на вашата фантазия да превърнете фиданката на моя талант в гората на Апостол.

Любимец 13 си отива едва на 50 години, с което изпълнява заканата си пред писателя Светослав Минков: “Аз не мисля да остарявам. Искам да умра млад, красив, весел, интересен! Мразя старостта. Болестите. Грижите. Тревогите”.

Подготви Кристина КОСТОВА