Родена е на 14 ноември 1970 г. в Панагюрище. Родителите й са учители по математика, а тя самата е отличничка. Когато я приемат в театралния институт, леля й възкликнала: Защо ти бяха всички тия шестици, като ще учиш във ВИТИЗ?
През 1992-ра завършва актьорско майсторство при проф. Стефан Данаилов. Определят я като многолика, различна, хамелеон, най-естествената актриса. Всъщност тя винаги се готви много за ролите си. Гледа филми и слуша музика от съответната епоха. Ходи в библиотеката и чете вестници от времето, в което се развива действието във филма. Говори много с режисьорите. Изпипва прецизно всеки детайл. И е безкрайно упорита. Има запомнящи се роли както в театъра, така и в редица български игрални филми. Дебютът й е в Народния театър “Иван Вазов”, където играе в ролята на два персонажа във “Великият комбинатор”. Запомнящи се са нейните изяви и в Сатиричния театър “Алеко Константинов”, Общински театър “Възраждане” и Театър “Българска армия”. Играе в постановките “Бягащи странници” от Алексей Казанцев, “Кожа и небе” от Димитре Динев, “По-големият син” от Александър Вампилов и още много други.

Участва в емблематични филми - първият, в който играе, се снима през 1989 г. и се казва “Кмете, кмете”. През годините следват “Аритмия”, “Сезонът на канарчетата”, “Суламит”, “Асистентът” и “Емигранти”, “Изпепеляване”, “Време за жени”, “Джулай”. Последната засега филмова роля на Джукелова е в “Съдилището” (2014) на Стефан Командарев.

Паци, както я наричат, е два пъти носител на престижната награда “Златна роза” за най-добра женска роля

във филмите “Изпепеляване” и “Сезонът на канарчетата”. Освен в български продукции тя взима участие и в чуждестранни. През 2001 г. се снима във “Версенжеторикс”, през 2003-та в “Небесни шерифи” и “Аз съм Дейвид”, а през 2005-а е екранна партньорка на Патрик Суейзи във филма “Икона”.

Има множество участия в телевизионни филми и сериали. Изявява се като телевизионна водеща в предаването за българско кино “Понеделник 8 и 1/2” по БНТ. От 2012 г. играе в популярния български сериал “Къде е Маги?”. Понастоящем е сред звездите в спектакъла “Чаровно лято с неизбежните му там неприятности” по творбата на Максим Горки “Чудаци” на сцената на Народния театър “Иван Вазов”.

По повод работата в театъра казва: Театърът за мен не е натоварващ. Той по някакъв начин е игра.

Аз съм от малкото щастливци, които успяват да си изкарват парите, забавлявайки се и играейки. Това е голям шанс! Благословена работа.

Макар че, така казано, звучи, сякаш да си актриса е безкрайно лесно. Не, това не е така


Две слънчеви момичета - с дъщеря й Калина

Джукелова е омъжена за режисьора Виктор Божинов, с когото имат дъщеря - Калина. Детето е заченато ин витро, което тя никога не е крила. Напротив, споделила го е, за да окуражи други двойки, да им даде подкрепата, която тя самата е търсила преди това. 

В “Сезона на канарчетата” тя изгражда сложен образ на жена, преминала през концлагер и затвор, но успяла да съхрани човешкото си достойнство. В един снимачен ден трябвало да изиграе сцена, в която й удрят шамари, а след това - любовна сцена. В “Суламит” попада в любовен триъгълник, избира един от обожателите си, но изборът води до жестоко изнасилване. Докато в “Къде е Маги?” тя е Катя, мъжемелачка и сив кардинал в бизнеса на Табакови, в “Съдилището” пък е тъмнокосата селянка Фанка, съседка на млекаря Митьо, изигран от Асен Блатечки. Двамата се сближават покрай лична трагедия и бързо се озовават заедно под завивките.

Когато я питат не се ли притеснява от реакцията на съпруга й към горещите сцени, тя отговаря, че по време на снимките не мисли за неговото мнение или за това на близки и приятели, важното е ролята да е достоверна.

Казва, че е инат и колкото по-трудни стават нещата, толкова повече се мобилизира

“Мисля, че започнах да преодолявам една свенливост, която имах изградена от възпитанието в малкия град. Бях доста притеснителна дори в общуването си с хората. Смятам, че съм преодоляла мисълта за това какво ще си помислят другите за мен. Просто не е нужно през цялото време да си мислиш как другите те виждат и преценяват. В ранните години имах склонността да казвам “не, не може”. Сега по-често казвам “би трябвало да може!”. Иска ми се да опитвам, а не да отричам, да се вслушвам в другите. Това не означава, че нямам мнение”.
По повод на това, че е актриса на свободна практика, отговаря: считам, че човек днес, в нашето общество, става все по-зависим от техника, от власт... Способността да се запазиш такъв, какъвто си, е много важна и много трудно се получава. Понякога сме толкова задръстени, натикани в някакви условия, че забравяме кои сме всъщност. Аз се радвам, че имам времето да се вслушам вътре в себе си, да видя каква съм, да се потърся, защото много често се загубваме.

А за разликата между киното и театъра споделя: В киното нещата се случват на момента, много по-плътно, защото си поставен в истински условия. Поставен си в ситуация да ти се случат тук и сега! Преживяванията са много по-силни и много по-истински, защото ако трябва да снимаш сцена на морския бряг - ти се намираш там. В театъра много по-голяма роля играе въображението. Условностите са много повече. 

Понякога, когато застанеш пред публиката, има много вълшебни моменти,

но го има и риска публиката да е по-сериозна или по-странна и това да развали усещането. Много повече са шансовете да не се получи. В киното усилията на целия екип са насочени резултатът да се получи максимално. Всички от екипа са много концентрирани, тъй като един снимачен ден е много скъп. В театъра днес колегата може да закъснее или реквизиторът да няма настроение и ето, така някои битови неща могат да развалят вълшебното усещане. Но той предлага другото удоволствие - да правиш много проби и да експериментираш. Така че киното и театърът са две различни любови - обичам ги и двете.

Кристина КОСТОВА