Започвам с тази констатация, като се надявам в рубриката “Спомени от соца” да намерят място някои случки от живота в БНА - куриозни, смешни даже в някои случаи и абсурдни.
♦ По онова време, около 68-а, 69-а година, имаше почин за икономии, нововъведения, изобретения и др., които се популяризираха и поощряваха. В поделението, където служех, имаше един старшина, завеждащ склад ГСМ. Той решил също да се включи в общополезното дело. На помещението, което служеше за склад и канцелария, нямаше улуци. И му дошла идеята консервени кутии (тогава бяха пуснали със свинско с боб), високи 20 см и със сечение 10 см, да се разрязват на две половини по дължина, да се запояват и от 6 половини да се получи улук 1,20 м. Събраха целия състав, офицери и сержанти, и пред всички се представи тази идея. Имаше представител от Политотдела на Бронетанково управление, майор, който с въодушевление подкрепи идеята, похвално за старшина Иванов, ефектно, икономично и ред глупости.

Имаше изказвания, мнения и т. н., но никой не се изказа против. Защо ми трябваше да се обаждам, че това е пълна глупост и не заслужава толкова труд - рязане, запояване и т.н., когато по това време един улук от 1 м струваше 80 ст., ставаше въпрос за 6 линейни метра за около 5 лв. Получи се такава реакция, че после съжалявах, че се изказах. Как може да съм против идеята на един партиен член, фронтовак и ред похвали, а аз безпартиен - черна овца. По това време бях “Пом. н-к МТС” и това беше в моя ресор. В резултат на всичко се оказах в немилост и се озовах като старшина на рота в КЕЧ. Който е служил по онова време, знае какви бяха тези “Строителни войски на БНА”, а пък там какви случки имаше - и смешни, и тревожни.

♦ Когато служех във ВВС, и там имаше разни случки за майтап. Тъй като бяхме във Варшавския договор, всички команди и радиообмен във въздуха бяха на руски и имаше такъв случай с един летец: Обажда се по радиото: “Я сорък четиресет и първи, как чуваш меня? - Приемам.” Смях, майтап, но пък българо-съветска дружба в действие.

♦ Още един случай във ВВС, там се правеха големи майтапи, но безобидни. За ЗКПЧ на ескадрила беше л-т Х. Мотаеше се по старта да обезпечава политически летците и техниците. Казвах му да се съобразява с някои особености в авиацията, защото и там имаше зевзеци и бъзикачи. Чул, че техниците говорят за баки: Снеми баките, вдигни баките! (бак на руски е резервоар, това са допълнителните резервоари под крилата на МиГ-15), и пита един техник какви са тези баки. Той му отговаря, че като стане 12 ч., дежурният се качва на самолета и отива да докара храната от стола в тези баки. Той си поглежда часовника и чака да стане 12 ч., в това време го местят да не застане зад самолета, че ще го издуха топлото. И като станало време за обяд, се провиква: Дежурният, хайде за храната! Смях, закачки, добронамерен майтап.



♦ Този случай е пък върхът на политическото невежество. В стрелковия полк, където служех, петъчният ден беше определен за политзанятия със старшините и сержантите. Преподавател беше зъболекарят на полка, който казваше, че е най-добрият зъболекар между офицерите и най-добрият офицер между зъболекарите. В групата имаше един старшина, добряк, но наивен. Баща му, стар комунист, активен борец, и той, естествено, партиен член. Понеже към всички се обръщаше с думата “Баце”, викаха му и на него Бацето. А в междучасието започват майтапи: Питат го - Я кажи, Баце, ти какъв си - антикомунист или антифашист? И той като се позамислил да не го набедят за фашист, с гордост казва: “Антикомунист съм, то се знае, нали за това съм се борил!”. Всички започват да викат: чакай бе, Баце, недей така, ще те уволнят, ще те затворят, а той намира най-правилния отговор: Аз, Баце, не знам какво е антикомунист, какво е антифашист, но знам накъде да насоча пушката! А преподавателят се усмихва и казва: Виждате ли, другари? Важното е да знаеш накъде да насочиш пушката!

В такъв случай един наш почетен съгражданин казваше: “Последният стадий от развитието на невежеството!”. Ако невежеството има развитие изобщо.

Христо Петров ТОДОРОВ, ул. “Тутракан” №6 - Враца