В Югозападна България, в землището на село Рупите (селото на прочутата пророчица баба Ванга), се издига планинско възвишение с името Кожух, чийто връх носи същото име и е висок 281 метра. Това възвишение е остатък от вулканичен конус – отдавна изстинал вулкан (единственият такъв на Балканите), покрай който тече река Струма, вливаща се в Бяло море (част от Средиземно море).

По южните склонове и в подножието на възвишението са руините на античния град Хераклея Синтика (на латински: Heraclea ex Sintis), съществувал в периода от 4-ти век пр. Хр. до 6-и век сл. Хр. В древността градът е бил център на областта Синтика, населявана от тракийското племе синти от елинистическата епоха – историческа и културна епоха (наричана още елинизъм – от елини) в земите на Средиземноморието.

Над хиляда години Хераклея Синтика е най-важният град по средното течение на Струма

Носи името на митичния герой Херакъл (Херкулес). Древногръцкият поет Омир е първият, който споменава синтите и тяхната връзка с бог Хефест. По времето на владетеля Филип II (баща на Александър Македонски) Хераклея Синтика се превръща в една от царските резиденции. Именно от тук Александър Македонски (Александър Велики) започва първите си военни походи на Изток.

През 168 г. пр. Хр. градът е завладян от римляните и като римско селище съществува до времето на император Юстиниан Велики. След залеза на Хераклея Синтика населението му се мести на друго място – в античното селище при днешния град Сандански, и така Хераклея Синтика потъва в забвение.

Първите археологически разкопки в Хераклея Синтика са направени през далечната 1958 г. от доц. Атанас Милчев. През 2007 г. разкопките са възобновени от проф. д-р Людмил Вагалински от БАН.

Въпреки че продължават и в днешно време, античният град Хераклея Синтика е обособен като туристически обект и отворен за посещение от туристи от страната и чужбина. Има пешеходни алеи и платформи за наблюдение, направен е и лапидариум – изложени на открито артефакти: части от колони, капители, части от статуи и други архитектурни елементи.

В обекта работи и модерен посетителски център с две зали, подредена е и постерна постоянна експозиция, която показва културното и природно богатство в местността „Рупите“. Сред забележителностите на Хераклея Синтика са и реалистични фигури на хераклейци, които пресъздават сцена от живота в античния град. Оформени са и места за отдих на туристите.

Защо ви разказвам всичко това? Правя го, защото тези дни, по време на разкопките в Хераклея Синтика, бе открита красива мраморна статуя, висока над 2 метра и изваяна от цял мраморен блок, за която се предполага, че е от 2-ри век сл. Хр. и е изображение на бог Хермес. Мраморната скулптура е изключително запазена - за разлика от всички останали досега, откривани без главите.

Единствена такава статуя в България, а по света има само няколко подобни, оцелели от древността до днес. Новооткритата статуя в Хераклея Синтика е извадена от изкопа и преместена в музея, за да бъде почистена и да светне с целия си блясък. Нищо чудно да се намерят още други интересни древни артефакти.

„Над два метра е и вероятно изобразява Хермес, едно от най-популярните божества в този район – коментира ръководителят на разкопките проф. д-р Людмил Вагалински за „Археология Булгарика“. – Предстои ни още много работа и не искам да прибързвам със заключенията, но отсега мога да кажа, че

тази антична статуя е не само най-добре запазената сред откритите тук, а и изобщо на територията на България

Предполагам, че някогашните жители на града са я положили в пръстта на това място след голямото земетресение през 4-ти век – за да съхранят за по-добри времена едно от старите си божества в период, когато християнството вече е официалната религия“, разказва той.

Борислав ИЛИНОВ