Възпитанието на най-малките деца преди Освобождението е оставено в ръцете на родителите им, според българските традиции. Но Драган Цанков още преди Освобождението, 1874 г., публикува в цариградското списание “Читалище” идеен проект (устав и правилник) под заглавието “Забавачница или училище за деца от 2 до 7 години”.
И така на практика става първият нашенец, загрижен за най-малките българчета. Ще минат години, докато в Свищов се появи (1882 г.) такава забавачница, наречена “Детинска мъдрост”, организирана от Никола Живков. Да, същият този търновец Никола Живков, учител, журналист и автор на “Шуми Марица” - национален химн от 1886 до1944 г. Брат на политика Георги Живков и на социалистическата активистка Виктория Живкова, позната ни като Вела Благоева.

Да уточним - германският педагог Фридрих Фрьобел открива първата в света “детска градина” на 28 юни 1840 г. в Бад Бланкенбург и дълго време срещу идеята му се опълчват какви ли не специалисти, твърдейки, че тя поощрява мързела и леконравието на някои майки, които са щастливи да се освободят от бремето на майчинския си дълг. Тъй като у нас могат да се открият свидетелства за разни форми на предучилищни заведения още от 1855 г., на практика ние сме изпреварили Франция (1881) и Япония (1876), създавайки забавачници веднага след тези в Русия и едновременно със САЩ (1855). 

Рекламната обява на Никола Живков за първата “забавачница” в Свищов е удивително съвременна като текст: 

“... ще се отвори в град Свищов училище за дечица от 4 до 7 години, под ръководството на подписаний. Подобни училища, както е известно, има по всички европейски градове, с общо име Забавачници, и те принасят двойна полза: Материялна полза за родителите: а) Защото децата от 4 до 7 годишната си възраст като биват естествено най-игриви, залисват домашните и ги изоставят от работа, а когато бъдат на училището, домашните ще си извършват спокойно работата. б) Децата вместо да се валят и късат дрехите с лошави игри, в училището ще се запазват чисти и здрави. Нравственна полза: а) Децата във възрастта от 4 до 7 години биват с най остра памет и пр. и вместо да слушат суеверни и развратни приказки от слугите домашни и по пътищата, в училището ще слушат нравствени прикаски и ще станат наклонни към мъдростта. б) в къщи вместо да искат час по час да ядат, да прахосват напусто храната и да повреждат здравето си, в училището ще се научат на редовен живот и ще събират душевна храна, 

та ще бъдат здрави и телесно, и душевно

 в) най-после, за да бъдат способни ученици за редовните основни училища, трябва да се приготвят от тая възраст - от 4 до 7 години. Програмата: ”Детинска мъдрост” ще има два вида ученици, едни, които ще се хранят в училището по обед, а други само за учение. Учениците с храна ще имат особно условие, а другите без храна ще бъдат на два разреда; първи разряд ще плащат по 4 лева ежемесечно, а втори по 2 лева; съвсем бедните безплатно... Училището ще е отворено всекидневно, освен празнични и неделни дни, когато учениците ще са задължени да отиват в църква с учителите си вкупом. По желанието на родителите ще се избере почетно настоятелство, което да наглежда училището, когато пожелае. Ще има условени слуги за развеждание учениците по домовете им... Когато постъпва за първи път ученикът, за първата неделя ще е длъжен родственикът му или слугата да стои 2 деня при него в училището....
Свищов З0 Юлий 1882 Никола Живков”


Георги (вляво) и Никола Живкови

Никола Живков навярно не би успял, ако не е подкрепата на брат му Георги Живков,

който на два пъти е министър на просвещението. 

Първото “детско училище” се е помещавало в дома на Алекси Гаргата в Свищов и е събрало 53 деца, но не просъществувало дълго, защото повечето питомци били чеда на бедни родители и не плащали нищо, а общината помагала само няколко месеца. Важно! Никола Живков държи възпитанието в тези заведения да бъде “по български дух, по български характер”! След няколко години той прави втора забавачница в Свищов и още една във Варна.

Именно благодарение на Георги Живков се създава първата държавна забавачница в София (1888), която става базова към Курса за подготовка на детски учителки. Неговата идея е подготвените в курса първи български специалистки по предучилищно възпитание да създават детски училища и в други градове. Не чужденки, а обучени българки трябва да влязат в забавачниците, убеден е той, затова отпуща стипендии на няколко девойки, за да отидат да следват в Дрезден. И пак Георги Живков със Закона за българското просвещение от 1891 г. въвежда 
задължително и 

безплатно предучилищно възпитание у нас

Организирането на забавачници в София е свързано с името на Иван Радев от Нови пазар - учител с възрожденски дух и възторжена нагласа към живота. Художник по талант и педагог по образование, той дълго време учителства в провинцията, докато накрая се премества в София. Тук неговото силно обществено чувство го тласка към идеи, които му носят само тревоги и загуби. Първите три забавачници в София не просъществуват дълго поради липса на средства. След което Иван Радев се втурва да създава “Трудово училище с приют”. Ето какво разказва за това дъщеря му: “След закриването на забавачниците... той създаде трудово-възпитателно общежитие за празноскитащи младежи... Това бяха деца без образование, деца на родители, дошли от селата в столицата. И тъй като нямаха никакво занимание, нямаше земя за оран, за посев, нямаше и добитък, за да се изкарва на паша, а родителите им бяха заети с работа, те се шляеха безцелно по улиците. Министерството на просветата се въодушеви от идеята за 

ограмотяване и приучване на труд 

на празноскитащите деца и юноши и издейства да бъдат отпуснати двеста декара земя - голо пасище край София, за да бъде обработено от питомците на приюта. Навярно то бе отделило и средствата, за да се построи на първо време барака, да се купят два вола, средства за ограда, семена и дървесни разсади, за възнаграждение на ръководители, пазач, както и помощ за самите питомци. Всичко бе извършено с много труд, ентусиазъм и много грижи от страна на баща ми. Но една нощ околните селяни, подтикнати от голям скотовъдец, подпалват бараката и разбиват инвентара...”
Иван Радев рухва, въпреки че никой не го обвинява. По цяла нощ кръстосва жилището и повтаря: “Малко ли им бе мерата за добитъка, та съсипаха нашата хубава градина!”. Министерството завежда дело, пакостниците са наказани, но... Иван Радев междувременно се е заел да организира приют за самотни старци.

С името на Иван Радев е свързано създаването на читалище в Горни Лозенец - ”Народно читалище “Пенчо П. Славейков 1921”. Първоначално то се помещава в дома на семейството, което предоставя собствената си библиотека за хората от квартала. Най-голямата гордост на Иван Радев обаче е щерка му Райна, която под името Калина Малина издава първия детски роман у нас “Златно сърце”. 

Петя АЛЕКСАНДРОВА