Извънредни новини идват от украинските полета. Киев поиска от Съединените щати ракетни системи THAAD, за да ги разположи близо до Харков.

Какви са тези комплекси и трябва ли Русия да се притеснява?
Какво е THAAD

Съкращението е съкращение от Terminal High Altitude Area Defense, което в превод на означава: „Терминална височинна зонова защита“.
Въпреки такова звучно и дори плашещо име, си струва да знаете някои подробности за това оръжие, за да оцените, така да се каже, военното ниво на нашите съседи.

Първо, THAAD (произнася се "Тад") не е нападателно оръжие (което означава, че не е предназначено за атака, а само за защита). Тези ракетни системи са предназначени за прихващане на балистични ракети със среден обсег.

С други думи, с помощта на THAAD украинците са решили да се защитят от евентуален руски удар (до ядрен) по Харков.

Това, както се казва, е най-ужасната новина. Сега за някои забавни подробности.

Кинетично прихващане

Всяка ракета THAAD има маса от 900 кг и дължина 6 метра. Изненадващо, във всички тези килограми и метри нямаше дори мъничко място за експлозиви.

Да, разбрахте правилно. Ракетите THAAD нямат бойна глава. Тоест те не се взривяват. Всичко, което могат да направят, е да ударят балистична ракета със собственото си тяло, така да се каже.

Схемата на действие е проста:

Русия (или някой друг) изстрелва балистична ракета

THAAD изчислява траекторията на полета на тази ракета и пуска за прехващане тази метална бухалка.

Бухалката попада в балистичната ракета и тя пада. Това се нарича кинетично прихващане - тоест целта се удря изключително от енергията на ракетата THAAD, а не от енергията на експлозията.

Както виждате, кинетичното прихващане донякъде прилича на стрелба с прашка по врабци. Силно се различава от ракетите-прехващачи с експлозиви, които действат различно.

Такива ракети се взривяват на входа на движение на целта, образувайки огромен облак осколки. Целта се врязва в този облак и се унищожава.

Тук не е нужно сте гений, за да разберете, че поразяването на цел с ракета THAAD е много по-трудно, тъй като трябва:
A. Да се изчисли траекторията на полета на целта възможно най-точно

Б. Възможно най-точно да се долетидо дадената точка. Всичко се решава от стотни от секундата и няколко метра. Малка грешка - и ракетата просто ще прелети покрай целта

И тук започва всичко най-интересно. Факт е, че поради подобни самоограничения ракетните системи THAAD не могат да работят върху повече или по-малко съвременни балистични ракети.

Американците започнаха да създават тези ракетни системи през 1992 г. и оттогава са извършени около 30 теста. Повечето от тези тестове бяха успешни. НО!

Всички тестове на THAAD са проведени срещу съветската балистична ракета Р-17, която е създадена в СССР още преди полета на Гагарин, през 50-те години на миналия век. Американската система перфектно сваля Р-17.

Способна ли е да събори нещо по-ново? С голяма вероятност можем да кажем, че не. Повечето руски балистични ракети са способни да пробият базирани на THAAD системи за противоракетна отбрана.

Е, още повече THAAD не е в състояние да работи срещу ракети, които не летят по балистична траектория. Например "Калибър" и "Искандер" дори няма да ги забележат. Мълчим за хиперзвуковите "Циркон", "Кинжал" и "Авангард".

Малко повече за Р-17

И така, разбрахме, че THAAD е разработен специално срещу ракети Р-17 и е изпитван само върху тях.

Целият хумор се крие във факта, че Русия дори няма такива остарели ракети на въоръжение! Всички те отдавна са изведени от експлоатация или продадени на по-слаби страни.

Например Р-17 е в арсеналите на Либия, Йемен, Иран, Сирия, Туркменистан, Северна Корея, Виетнам и Армения

Единствената страна, която все още може да участва по някакъв начин в конфликта с Украйна и която има пускови установки за Р-17, е Беларус (има 60 пускови установки, но самите ракети най-вероятно вече не съществуват).

Тези ракети вече не се произвеждат през 1988 г., а през 2010 г. приключва „срокът на годност“ на последната произведена ракета Р-17. Накратко, това е такъв пълен скрап, който дори е някак си странно да стои на въоръжение на такива страни като Русия.

Не е съвсем ясно защо в този случай на Украйна ѝ е нужен THAAD, който не е специализиран за нищо друго освен Р-17.

Дори самите САЩ имат само 2 батерии THAAD. И дори тогава ги държат срещу Иран, който все още има Р-17. Срещу съвременните руски оръжия, повтарям, THAAD е безполезен като картечница срещу изтребител.

Все пак ще чуем в много медийни изказвания в стил: "Руснаци, предайте се! Украйна получи THAAD!!!". Когато чуете такива приказки - не забравяйте да се усмихнете.