Учени от Йоркския университет в Канада намериха обяснение на една от разновидностите на белите нощи, която възниква на ниски георафски ширини.
 
По време на този феномен небето остава достатъчно светло, за да може хората да различат далечни обекти.
 
Белите нощи са характерни за умерените и северните географски ширини до началото на лятното слънцестоене и след него. При това тъмната част от денонощието е полумрак. Понякога феноменът е наблюдаван по на юг и досега това бе загадка за учените.
 
Учени, които изследват данни от метеорологични спътници, предполагат, че феноменът се дължи на атмосферни вълни, които се доближават едни до други на определени места. Това усилва слабата светлина, разпръсната във въздушната обвивка на Земята, както и зеленикавата светлина, излъчена от атоми кислород, които са погълнали слънчева енергия.
 
В резултат естествената нощна светлина става около 10 пъти по-ярка от обичайното.
 
През април метеоролози регистрираха друг необичаен феномен, който възниква вследствие на мощни слънчеви изригвания. При това в атмосферата се формират цели облаци йони, които могат да доведат до нарушаване на радиовръзките.