Проф. Христо Пимпирев направи супер неочаквани признания: "На Антарктида открихме ледена риба с прозрачна кръв. Глобалното затопляне наистина е факт - снегът изцяло се оттегли от крайбрежната зона, а на Кинг Джордж изобщо няма".

Кой е той?

Проф. Христо Пимпирев е български учен геолог и антарктически изследовател, пръв забил българския флаг на Южния полюс на 8 януари 2013 г. Професор по геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Получава магистърска степен по геология през 1978 г. Директор на Националния център за полярни изследвания от 2007 г. Директор на Българския антарктически институт. Автор е на няколко книги, 6 документални филма и над 150 публикации в реномирани български и чужди списания. Изнасял е лекции в САЩ, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Испания, Аржентина, Канада, Южна Корея и др.

Но ето какво още каза Проф. Христо Пимпирев в интервю за в. Монитор:

- Проф. Пимпирев, завърнахте се преди няколко дни от Антарктида, успяхте ли да реализирате целите, които си поставихте в тази експедиция?
- 27-ата българска антарктическа експедиция вече е преполовена. Изминаха два месеца от началото й. В нея изпълняваме една национална полярна програма с много сериозна научна част - седем български проекта, одобрени от специализирана комисия, от хабилитирани преподаватели с антарктически опит.

Проектите са финансирани от Министерството на образованието и науката. Малко или много разчитахме и на спонсори, до последния момент не се знаеше как ще се проведе самата експедицията. Сега всичко е планирано и сега с гордост мога да заявя, че върви отлично. Може би дори това е най-успешната експедиция досега. Акцентът беше преди всичко върху научната програма. Тази година има и много чуждестранни учени от страни, които тепърва започват изследванията си на Антарктида. С мен бяха две колумбийски изследователки. Едната изследваше движението на ледниците, свързано с глобалното затопляне. А другата вземаше генетичен материал от тюлени и китове в южния океан, където влизахме с нашите лодки „Зодиак“. Интересното е, че тя изследва косатки в Карибите и ще бъде интересно генетичното сходство между косатките в тропическите води и в най-студените води на Земята. За първи път на базата беше и кипърски гражданин - един професор, който осем години е бил ректор на университета в Никозия. В случая присъстваше като учен физик. Той има желание заедно с кипърски учени дори да финансират и построят малка научна лаборатория, за да работят с наши учени на полярната ни база. Така че даваме старт с нашия опит и на нови нации, които започват да изследват този континент.

- На какви интересни неща се натъкнахте по време на тази експедиция?
- Работата през тези два месеца беше съсредоточена върху биологичните изследвания. На базата работиха доц. Любомир Кендеров от Биологическия факултет на Софийския университет и д-р Ралица Зидарова от Института по океанология във Варна. Те изследваха растителния и животински свят в акваторията на българската полярна база, отново с лодките ни „Зодиак“. Съдействието между учени и логистици в работата ни води до най-добри резултати. Те събраха огромно количество материал и се надяват на нови видове. Освен това за научни цели успяхме да хванем една антарктическа ледена риба. Тя няма хемоглобин в кръвта и кръвта й е прозрачна. Сравнително рядка е.

- За първи път ли се натъквате на такъв екземпляр?
- Преди 15 години отново се натъкнахме на такава. Сега е за втори път. Тогава обаче не успяхме да я съхраним и да я транспортираме до България. Сега успяхме да я запазим и се надяваме да стане експонат в Природонаучния музей, където има изключително богата експозиция на риба. Точно такъв вид обаче няма. В момента се завръща от Антарктида и младата изследователка Росица Янева, която изследваше замръзналата почва. Тя е много чувствителна към измененията на климата в тези райони. Климатичните промени са едни от най-важните за човечеството в момента - тяхното изследване и вземането на мерки за тяхното предотвратяване.

- Променя ли се наистина климатът заради глобалното затопляне?
- В базата са все още климатологът проф. Георги Рачев и геоморфологът Александър Сарафов, които изследват климатичните промени върху околната среда. Геоложките изследвания са основна част от експедицията, ще бъде изследвана една слабо проучена територия на един нос в близост до българската база, до който се стига при хубаво време. Интересното е, че там се работи по съвместен проект с чилийските ни колеги, очакваме на базата да пристигне една бразилска изследователка, която е защитила докторат по изкопаема флора. Сега ще се изследва връзката между Антарктида и Южна Америка в последния период от живота на динозаврите. На о-в Ливингстън също има останки от такива динозаври. Дали има връзка между Антарктида и Южна Америка и кога е била тя, тепърва ще видим. Трябва да докажем, че динозаврите са преминали от Антарктида в Южна Америка. Това са глобални промени, които са изключително важни за науката, което засяга целия сняг.

- Топят ли се ледниците?
- Да, това е неоспорим факт. Имаме една топла година в Антарктида.

- Колко градуса беше при вас?
- Около 0 градуса, тъй като сега там е антарктическото лято. Снегът изцяло се оттегли от крайбрежната зона, а на съседния остров Кинг Джордж изобщо няма сняг, всичко е оголено. Така че глобалното затопляне се вижда с просто око, но нашите учени ще го докажат чрез изследванията си и ще видим как се променя околната среда със затоплянето.

- Имахте готвач на тази експедиция, по-различно ли беше?
- Разбира се, друго е, когато има професионалист и си разбираш от работата. Храненето е по-разнообразно, има чистота в кухнята. При това готвачът е дама и тя се справи блестящо. Досега готвенето беше поверено на хора, за които това е просто хоби. И при тях всичко беше вкусно, чувствахме се комфортно, но сега всичко се приготвяше бързо.

- Как посрещнахте празниците? На традиционни ястия ли заложихте или ви изненадаха?
- За Коледа имахме традиционни ястия. Но за Нова години Уляна ни изненада с печено пиле, пълнено с кюфтета. Беше изключително вкусно. Това беше новогодишната й изненада.

- До края на експедицията ли ще бъде там Уляна?
- Да, стремим се все по-професионално да се развиват дейностите на Антарктида. Това е наша национална политика.

- Какво предстои от тук насетне?
- Надяваме се експедицията да приключи успешно в средата на март, след което учените ще анализират резултатите. Ще ги представят на специализираната комисия и дай Боже да ги публикуват в реномирани международни издания. Нашата база е изключително търсена от чуждестранни специалисти. Досега на нея са работели учени от над 40 държави. Предстои изграждането на съвременна научна лаборатория на Ледения континент на българската база, тъй като тя е включена в националната пътна карта за научна инфраструктура. Нашите научни изследвания са лицето ни там пред целия свят.

- Това ли предвиждате за следващата експедиция?
- Да, засега само ще набележим мястото, ще пуснем конкурс за проект и от догодина започваме строежа. Нашите колеги от Испания имат модерна база, която е като космическа станция с научна лаборатория от над 800 квадрата и постройка на два етажа. Така че имаме силна конкуренция.