Обръщането на магнитните полюси на Земята със спад на слънчевата активност преди 42 000 години са образували апокалиптична среда, която може да е изиграла роля за възникване на големи явления от унищожение на мегафауната до края на неандерталците, предполагат учени, цитирани от "Гардиън".

Земните магнитни полета действат като щит срещу вредната космическа радиация, но когато полюсите се обръщат, както се е случвало много пъти в историята, предпазният щит е отслабен драматично и планетата е изложена на високоенергийни частици.

Едно временно обръщане на полюсите, известно като Събитието Лашамп, се е случило преди 42 000 години и продължило 1000 години. Предишни проучвания установиха малко доказателства, че явлението е оказало дълбоко влияние върху планетата, вероятно защото фокусът не е бил върху периода, когато полюсите са се изместили, подчертават учените.

Учени: Предстои глобална катастрофа, северният магнитен полюс се устреми към Сибир

Сега учените твърдят, че обръщането на магнитните полюси, заедно с период на ниска слънчева активност, вероятно стоят зад климатичен и екологичен феномен с драматични последици.

Вероятно е изглеждало като края на дните, коментира професор Крис Търни от Университета на Нов Южен Уелс и съавтор на проучването.

Екипът нарича този период Събитието Адамс, препратка към Дъглас Адамс, автор на книгата "Пътеводител на галактическия стопаджия", в която числото 42 е " отговорът на въпроса за живота, вселената и всичко останало".

Изследването на Търни и колегите му е публикувано в журнала Science. Te описват как са провели радиовъглеродни анализи на пръстените на древните дървета каури, запазили се във влажните зони на Северна Нова Зеландия, някои от тях са на повече от 42 000 г.

Това им е позволило да проследят през времето покачването на нивата на въглерод-14 в атмосферата, произведени от увеличените нива на високоенергийна космическа радиция, достигнала до Земята по време на Събитието Лашамп. В резултат те успели да отчетат атмосферните промени по-подробно в сравнение с предишни сведения като минералните залежи. След това проучили материали от целия свят, включително от езера и ледени ядра.

Установили, че са се случили големи екологични промени в същия период, когато имало пик на нивата на въглерод-14.

Изследователите също използвали модел за проучване как химичният състав на атмосферата може да се промени, ако земното магнитно поле се изгуби и има продължителен период на ниска слънчева активност, което може допълнително да е намалило защитата на Земята от космическа радиация.

Резултатите разкриват, че атмосферните промени може да са довели до огромни изменения на климата, гръмотевични бури и широкоразпространени цветни сияния.

Също така екологичните промени потенциално може да са ускорили разширяването на ледената покривка и унищожението на австралийската мегафауна. Екипът смята, че това може да се свърже с появата на отпечатъци с червена охра, която може да е използвана от предшествениците ни като слънцезащитен крем заради увеличените нива на ултравиолетова радиация, ударила Земята в резултат изтъняване на озоновия слой.

Учените също предполагат, че използването на пещери от нашите прародители около този период, както и увеличение на пещерното изкуство, може би е било с цел подслон от тежките условия. Ситуацията също може да е засилила конкуренцията, което потенциално да е довело до края на неандерталците, смята Търни.

Магнитното поле на Земята е отслабнало с около 9% през последните 170 г. и изследователите не изключват още едно изместване на магнитните полюси. Такава ситуация може да се окаже опустошителна, най-малко за електропреносните и сателитни мрежи.