Наскоро в научния свят се разгоря дискусия относно възкресяването на вълнестия мамут. Сега вероятно си представяте Джурасик парк. Е, не точно, но нещо съвсем близко до него. Мичио Каку – професор по теоретична физика в Сити Колидж, Ню Йорк се пита какво би се случило, ако успеем да клонираме неандерталец или динозавър, разполагайки единствено с генома им.

Този въпрос е напълно основателен. Джордж Чърч – специалист по генетика в Харвардския университет, вярва че в рамките на нашия живот би било възможно да клонираме само неандерталица. Според него ще ни е необходима единствено една авантюристично настроена жена, която да износи плода. И макар той да не настоява за незабавен старт на проекта, определено би искал да насърчи дискусия по темата. Чърч вярва, че при сегашните технологии в областта на стволовите слетки и като се има предвид факта, че вече ни е известна секвентността на генома на неандерталеца, разполагаме с всичко необходимо, за да клонираме праисторическия си роднина.

Той е изчезнал преди десетки хиляди години, затова клонирането му от възстановена ДНК би било впечатляващо постижение. Но какво ще кажете за организъм живял преди 65 милиона години ? Каку твърди, че клонирането на динозавър няма да е толкова лесно, колкото клонирането на неандерталец или мамут (което така или иначе също не е лесно), но това не го прави невъзможно.

Той обяснява, че протеините открити в меките тъкани на бедрена кост от динозавър наподобяват тези при пилетата, жабите и влечугите, което на свой ред потвърждава теорията за връзката между тези организми. Каку посочва, че с помощта на суперкомпютри, бихме могли да възстановим генетичната секвенция на дивозавъра, което пък на теория ще ни позволи да го клонираме посредством методите на епигенетиката.

Що се отнася до клонирането на мамути или динозаври, на този етап пречките са от технически характер. В случая с неандерталеца обаче съществуват единствено етични съображения. Каку повдига един важен въпрос: ако учените успеят да върнат неандерталеца към живота, къде трябва да го поставят - в зоологическата градина или в научната лаборатория, където да бъде подложен на изследвания до живот? А какво би се случило, ако се окаже агресивен – трябва ли да бъде упоен или по някакъв начин ограничен ?

Множество учени дискутират етичните въпроси свързани с възкресяването на отдавна изчезнали видове, има такива които се обявяват открито в полза на генетичното разнообразие.

Други са категорични, че този акт би бил изключително нехуманен.