След трагичната за България Първа световна война и последвалия Ньойски договор, който я окастря като с балтия, стотици хиляди  бежанци от Тракия, Беломорска и Вардарска Македония търсят спасение в майката родина. 

Настъпват глад и недоволство. Народът олевява и търси отговорност от виновниците за тежненията си. В болшевишка Русия Ленин и последователите му пожелават чрез бунтове и насилие да се установи съветска власт из цяла Европа. В Москва е основан Коминтернът.

План

В България през 1923 г. напълно легалната все още БКП вдига т.нар. Септемврийско въстание, което е потушено. БКП е забранена от съда и минава в нелегалност. Започват арести на комунисти и леви земеделци. Ултралявото крило в БКП решава да отвърне с ново насилие и следвайки сляпо указанията на Коминтерна от Москва, пристъпва към реализацията на пъклен план, пише "Телеграф".

Първо да бъде убита високопоставена личност. За „мишена“ е набелязан запасният генерал Константин Георгиев, председател на Демократическия сговор в София, депутат, човек с добро име в обществото. За опелото на генерала в катедралата „Света Неделя“  подготвят взривяването й, като се очаква под купола да се намират царят, политическият и военният елит. Така властта трябва да бъде обезглавена и да се създадат условия за превземане на властта от комунистическата партия.

Подготовка

Вечерта на 14 април 1925 г. е застрелян генерал Георгиев близо до дома му в градинката при църквата „Св. Седмочисленици“, където той разхожда внучката си. Същия ден сутринта в прохода Арабаконак анархокомунисти извършват покушение срещу автомобила с цар Борис III. Той успява да се спаси, но загиват двама от неговите спътници - проф. Делчо Илчев - ентомолог на царския музей по естествени науки, и Петър Котев - главният дворцов ловец.

Опелото на генерал Георгиев е насрочено за 16 април в 15 часа в катедралата „Св. Неделя“. Поканени са висши военни, министър-председателят Александър Цанков, всички министри, поканен е самият цар Борис III. Той изважда късмет и оцелява - отива на погребението на Петър Котев в с. Бели Искър, Самоковско, и закъснява с 15 минути за опелото на генерала. Предварително клисарят на църквата Петър Задгорски успява да качи на тавана под купола 25 кг взрив, сандък с пирони и сярна киселина за обгазяване!    

Взрив

На Велики четвъртък, 16 април 1925 г., в 15,20 часа клисарят Задгорски се качва на тавана, почуква на вратата три пъти, какъвто е уговореният знак, и тогава Никола Петрини запалва фитила. Експлозивът се взривява, а над черквата се издига черен облак. Главният купол се срутва, под отломките загиват 134 души, ранените са повече от 500. По-късно от раните си умират още и общо жертвите достигат 223.

Сред тях висши военни, политици, общественици, но и много жени и деца. Убити са 13 генерали - повече, отколкото във всички войни, които България е водила преди това, 15 полковници, 6 подполковници, много други офицери, столичният кмет Паскал Паскалев, видни общественици и много обикновени граждани. 

Организатори

Организатори на пъкления атентат са Петър Абаджиев, Коста Янков - племенник на Райна Княгиня и зет на Димитър Благоев, Иван Минков, Марко Фридман, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Георги Коев. Непосредствени извършители са Петър Абаджиев, Николай Петрини и клисарят на храма Петър Задгорски.

Лично

Главният редактор на в. „Пряпорец“ Владимир Такев оставя своето  свидетелство за този ден. Той е и депутат, подпредседател на XXII обикновено народно събрание: „Заех място в южната артика, на която впоследствие целият свод се срути и причини най-голямата катастрофа. Чакайки шествието, аз забелязах срещу мен под северната артика другаря ми Григор Василев. Напуснах мястото си и отидох при него. Застанах под високия амвон и се опрях на неговата колона. Това преместване, съвършено случайно, ме спаси от неизбежната смърт.  

Шествието пристигна, ковчегът с тялото на покойния генерал Георгиев се носеше от неговите другари, между които министърът на вътрешните работи генерал Иван Русев и военният министър генерал Иван Вълков. Владиката Стефан се качи на трона и започна да чете Евангелието на Йоан. Не изминаха и десет секунди и един адски оглушителен трясък, като гръм от хиляди оръдия се разнесе над Божия храм! Земята потрепери, парченца от стъкло ме удариха в лицето, храмът се изгуби от очите ми, всичко мигновено замря...

Движейки се полунаведен, чувствах, че стъпвам върху купища развалини и трупове под тях. Срутването на една част от свода и откриването на купола осветиха малко вътрешността на църквата, въздухът се разреди и дишането стана по-леко. Когато излязохме вън, бяхме буквално засипани с пепел. Дрехите ми бяха окървавени, по лицето ми течеше кръв. Отправих се към близката аптека на Немски, където доктор Чавов посрещаше ранените и с голяма грижа даваше първа медицинска помощ.

След една инжекция против тетанус прекарах нощта в спокоен и дълбок сън. Сутринта се качих на автомобил и се отправих за Александровската болница. Там бяха отнесени всички мъртви и голяма част от ранените. Три големи стаи в моргата бяха препълнени с трупове. Първото лице, което видях, бе моят другар Паскал Паскалев, кметът на София...

Генерал Давидов, мой съвипускник, изопнат в своя шинел, лежеше до Паскалев. Съпругата на заслужилия вожд на Втора армия генерал Георги Тодоров с разкъсани дрехи бе поставена до вратата. В тая стая бе и хубавият, елегантен и даровит офицер от Генералния щаб подполковник Евлоги Тодоров. Всички загинаха там. 

Два дена наред по десетки мъртъвци се отнасяха на гробищата. И всеки ден все нови жертви, все нови гробове се откриваха, защото голяма част от ранените измряха в тия дни на неописуеми мъчения...“

ПРИСЪДИ

Една част от атентаторите - Петър Абаджиев, Николай Петрини и Димитър Златарев, успяват да избягат през Югославия в Съветския съюз. Клисарят Задгорски сам се предава на полицията и прави пълни самопризнания. Ръководителите на Военния отдел Коста Янков и Иван Минков са обградени в квартирата им. В завързалата се с полицията престрелка Янков е застрелян, а Минков се самоубива. 

На провелия се в началото на май процес в казармите на Четвърти полк на смърт са осъдени Петър Задгорски, Георги Коев, чийто дом е използван за явочна квартира, и Марко Фридман - един от ръководителите на Военния отдел на БКП. Задочно са осъдени и Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски. Задгорски, Фридман и Георги Коев са публично обесени на 27 май 1925 г. 

Храмът е възстановен по проект на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Осветен е официално на 7 април 1933 г. 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук