15.11.1533 г.: Преди 480 г. конкистадорът Писаро превзема столицата на инките Куско

София, България 15 Ноем. 2013, 07:20 6123 прочита 0 коментара

На 15 ноември 1533 г. конкистадорите на испанския авантюрист Франсиско Писаро превземат столицата на инките Куско. Градът се намира на 3500 м. надморска височина в Андите и е изграден от император Пачакути през 1438 г., въпреки че областта е била населена от инките още през 1200 г. Това е най-старото постоянно обитавано селище в Северна и Южна Америка.

Походи в Колумбия и Панама 1508-1513 г. Франциско Писаро е роден в Трухильо, Испания, като извънбрачен син на дребен благородник. За негова рождена дата е приета 15 март 1475 г. Със сигурност се знае, че в родния си град се препитавал до около 30-годишна възраст като свинар. През 1502 г. заминава за Южна Америка в испанската колония Испаньола (днешен остров Хаити). През 1508-1510 г. участва като наемник в експедицията на Алонсо де Охеда по северното крайбрежие на Колумбия. След отпътуването на Охеда Писаро става началник на испанския гарнизон, намиращ се в новопостроеното от Охеда испанско селище Сан Себастиан на източния бряг на залива Ураба. Под негово ръководство се намират само 60 човека, измъчени от глад и болести. Половин година Писаро очаква помощ от Охеда, но тя не пристига и с оставените му на разположение два кораба той напуска Сан Себастиан. Единият кораб скоро потъва с целия екипаж, а другия с 25-30 човека на борда продължава на север. Около устието на река Магдалена се срещат с корабите, изпратени от Охеда с припаси и провизии, и ръководителят им Мартин Ернандес Енсисо му заповядва да се върне обратно. Близо до брега корабът с провизиите претърпява корабокрушение и колонистите отново са под заплахата на глада. Тогава по предложение на току-що пристигналия Васко Нунес де Балбоа всички испанци напускат Сан Себастиан и се прехвърлят във владенията на Диего Никуес – губернатор на Панама, където започват да грабят и убиват местното индианско население. След това Франсиско Писаро участва непрекъснато в походите на Балбоа, в т.ч. и в знаменития му поход към бреговете на Тихия океан през 1513 г. Именно там Писаро дочува за пръв път слуховете за богатата на злато страна Перу и си поставя за цел нейното завоюване. Завоюване на Перу 1524-1541 г. Първи плавания към Перу 1524-1528 г. Липсата на средства принуждава Писаро да се обедини с други конкистадори като Диего де Алмагро и свещеника Ернан де Лука. С двамата свои съдружници Писаро организира три частни завоевателни експедиции – през 1524, 1526 и 1527 г., по време на които открива западното крайбрежие на Южна Америка и изследва ивица от него с дължина 450 км. Там Писаро получава вече достоверни сведения за страната на златото Перу. Испанците със завоюваните трофеи се завръщат в Панама. Писаро разбира, че трудно ще завоюва добре организираната държава на инките с малкото сили, с които разполага и през 1528 г. се прибира в Испания, за да търси съдействие. Завоевателен поход в Перу 1530-1533 г. Следващата година император Карл V издава патент на Писаро за завладяването на Перу за Испания, осигурява му необходимите средства за експедицията и го назначава за негов заместник и генерален капитан на бъдещите испански земи. Писаро се връща в Панама, където набира хора. Когато на 27 декември 1530 г. потегля от Панама с три кораба, Писаро е вече петдесет и шест годишен. Набраната от него армия наброява 180 испанци и 37 коня, докато населението на империята, която е тръгнал да покорява, надхвърля шест милиона. Около екватора испанците слизат на брега и започват пеши поход на юг. В началото на 1532 г. достигат до залива Гуаякил и войниците завземат остров Пуна в залива. Местните индианци оказват силна съпротива, след половин година Писаро е принуден да напусне острова и с оределия си отряд слиза на южния бряг на залива, на мястото на днешния град Пуерто Писаро, недалеч от днешния град Тумбес. Там той престоява три месеца, по време на които събира точни сведения за вътрешното положение в държавата на инките. Моментът се оказва особено благоприятен за испанците. Сред инките се води спор за короната между Атауалпа и Уаскар - синове на наскоро починалия Сапа Инка Хуайна Капак. През септември 1532 г. Атауалпа с отряд от 5 хил. индианци се намира в град Кахамарка, на един от горните притоци на река Мараньон. След като получава необходимите подкрепления от Панама, на 24 септември 1532 г. с голяма част от своите хора Писаро се отправя на юг по крайморската низина, пресича крайбрежните вериги на Андите, открива Перуанските и Екваториалните Анди и горното течение на река Мараньон. Техният поход се облекчава от това, че инките поддържат много добре пътищата си и имат мостове през планинските реки. Отрядът на Писаро се състои от 62 кавалеристи и 106 пехотинци, от които само 23 имат огнестрелно оръжие. На 15 ноември испанският отряд влиза в Кахамарка и се разполага на почивка, като петхилядният отряд на Атауалпа се намира на две мили от града. Съпровождания от преводач Ернандо Писаро, брат на Франсиско Писаро, се отправя към лагера на Атауалпа, а той, виждайки, че пришелците му се доверяват, дава съгласието си за среща с тях. По време на срещата на Писаро с Атауалпа през ноември 1532 г. вождът на инките е пленен с измама и независимо от богатия откуп, предложен за него, на 26 юли 1533 г. е убит. След убийството на Атауалпа, Писаро издига на престола на Перу Манко Капак, син на Уаскар, и на 11 август се отправя с него на югоизток към столицата на инките Куско. Междувременно на 5 януари 1533 г. Ернандо Писаро с 20 конници и няколко пехотинци по заповед на брат си се отправя на юг, към тихоокеанското крайбрежие за търсене на съкровищата на Атауалпа. Отрядът се изкачва по река Санта до изворите ѝ покрай западните склонове на Кордилера Бланка и достига брега на океана. От там испанците правят преход от около 200 км по брега на юг, но не откриват съкровища. Намират обаче удобно място за построяване на испанско селище (днес град Лима, столицата на Перу). След това Ернандо пресича Западните Кордилери и по долината на река Мантаро (приток на една от съставящите на Укаяли) достига до град Хауха, а след това на 25 април 1533 г. се завръща в Кахамарка. Отрядът на Франсиско Писаро повтаря маршрута на Ернандо Писаро, но в обратно направление, до град Хауха, който испанците завземат със сила и прекарват там две седмици (12-27 октомври 1533 г.). По пътя към Куско войниците на Писаро излизат победители в 4 сражения и откриват река Апуримак, ляв приток на Укаяли, течаща в дълбоко и тясно дефиле. В началото на ноември 1533 г. войската на Писаро е подсилена с нови 150 човека от отряда на Диего де Алмагро, с помощта на които на 15 ноември е превзета столицата на инките Куско, а до края на година в ръцете на испанците е цялата империя. Управление на Перу и смърт 1534-1541 г. На 18 януари 1535 г. Писаро основава град Лима, днешната столица на Перу, а неговите лейтенанти изследват крайбрежието на 450 км на север от Лима. Там през юли 1535 г. Писаро основава гр. Трухильо. През 1536-1537 г. избухва голямо въстание на инките, възглавявано от Манко Капак. Когато Диего де Алмагро се завръща през април 1537 г. от похода си в Чили, въстанието вече е обхванало голяма част от страната и испанците търпят поражения. Половин година индианците обсаждат Куско, който се защитава от малка група испанци начело с тримата братя на Франсиско Писаро – Ернандо, Гонсало и Хуан, като третият е убит по време на обсадата. В голямо сражение Алмагро разбива въстаниците, на 18 април освобождава Куско, но задържа под стража двамата братя на Писаро. Гонсало успява да избяга, а Ернандо е освободен, след като Франсиско се покайва. През 1538 г. възниква нов конфликт по повод разпределението на властта между Писаро и Алмагро, който иска да основе отделно генералгубернаторство на юг. Алмагро се опитва да завладее Куско, но Писаро заедно с двамата си оцелели братя го разбива в последвалата битка при Лас Салинас. Алмагро е пленен и екзекутиран. Оцелелите приятели на Алмагро цели 3 г. кроят планове за отмъщение и организират заговор. На 26 юни 1541 г. те нахлуват в дома на Писаро в Лима и го убиват заедно с няколцина от най-верните му поддръжници. /По материали в интернет/