На 25 декември 1880 г. редникът от трета рота на Пловдивската дружина загива по време на пожар при изпълнение на служебния си дълг, докато охранява сградата на банката.
Пловдивчани добре знаят големия паметник в центъра на града до Военния клуб. За мнозина той не им говори нищо, а за други мъжът в центъра на композицията Гюро Михайлов е символ глупостта. Малцина оценяват постъпката му като символ на безукорна служба.<br /> <br /> Гюро Михайлов е роден в с. Рахманлии (дн. Розовец). След шест месеца редовна наборна военна служба в армията 20-годишният войник е зачислен в милиционерското подразделение за охрана в Пловдив.<br /> <br /> На 25 декември (Коледа) Гюро застъпва часови пред касата на банката на третия етаж. Към 23 ч. в сградата избухва пожар - причините за него оставят неизяснени, като през годините се прокрадва и версията за умишлен палеж с цел прикриване на финансови злоупотреби.<br /> <br /> Дежурните офицери и жандарми едва успяват да спасят касата на Първа дружина, архивите на Втора и двете бойни знамена. Пожарът бързо се разраства и всички, освен Гюро Михайлов, напускат горящата сграда.<br /> <br /> Войникът остава на поста си въпреки пожара, в съответствие с чл. 115 от Устава, приет 1879 г., който гласи: <em>&bdquo;Часовоят е длъжен: 1. Внимателно да варди постта си и всичко, що му е дадено за наглеждане, и 2. Да не напуща поста си, догдето не го сменят или приберат, ако и животът му да е в опасност.&rdquo;</em><br /> <br /> Счетоводителят на щаба на дружината Иван Костов прави опит да спаси Гюро Михайлов, като се качва до стаята с парите в горящата сграда и му казва веднага да излиза, ако не иска да умре. Гюро Михайлов насочва щика на пушката си срещу него и извиква: &bdquo;Без командира си поста никога няма да напусна!&rdquo;.<br /> <br /> Пристига командирът му Никола Костадинов и се качва до поста, но е твърде късно - подът на горящата сграда се продънва и в пламъците падат Гюро Михайлов, началникът му Никола Костадинов и още трима войници, които се опитват да им помогнат - Илия Кръстев, Костадин Аргиров и Митю Петков.<br /> <br /> Подвигът на неукия селянин Гюро Михайлов някога е оценяван подобаващо: Народният поет Иван Вазов посвещава на героите стихотворението &quot;При гробът&quot;, а паметникът в Пловдив напомня, че някога в българската войска са царели дисциплина, самоотверженост и дълг.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />