Антарктика е обширен географски район, включващ както континента Антарктида, така и водите и островите около него. Неговата ледена покривка е внушителна и обхваща площ от приблизително 36 млн. кв. км.

За разлика от Арктика, където ледът постоянно намалява в резултат на глобалното затопляне, през последните десетилетия ситуацията в Антарктика претърпя редица промени.

Ледената покривка там варираше между рекордно високи и рекордно ниски нива. От 2016 г., обаче, учените наблюдават рязко намаляване. Според мнозина, този процес е почти необратим и ще доведе до катастрофални последици, а ако не бъдат взети спешни мерки, ледът на Антарктика може да се разтопи напълно до 2060 г. 

Градовете, които ще изчезнат

Най-тежко от топенето на ледовете ще пострадат крайбрежните райони. Градове като Лондон, Венеция, Шанхай, Ню Йорк, Ню Орлиънс, Кайро и Буенос Айрес ще бъдат напълно наводнени. Други региони също ще бъдат засегнати – като Дания, Нидерландия, Австралия, по-голямата част от източното крайбрежие на САЩ и Централна Америка.

Ситуацията в Африка няма да е толкова драматична, но повишаването на морското равнище ще доведе до рязко затопляне – нещо, което би направило континента почти необитаем. Учените изчисляват, че около 40 процента от световното население живее в райони, които биха били засегнати от разтапянето на ледовете.

Подобен сценарий би предизвикал невиждана криза, като стотици милиони хора ще бъдат принудени да напуснат домовете си. Повече от ясно е, че това е свързано с редица здравни, финансови и геополитически предизвикателства.  

Гравитационни промени

Повишаването на морското равнище е само един от проблемите, пред които светът ще се изправи, ако ледовете на Антарктика се разтопят. Според редица експерти, подобно апокалиптично събитие ще повлияе и на гравитацията.

Споровете в научните среди по отношение на последиците продължават, но едно нещо изглежда безспорно – екосистемите ще претърпят безпрецедентни сътресения. Още през 1875 г. шотландският учен Джеймс Крол заявил, че топенето на антарктическите ледове би довело до неравномерно покачване на морското равнище.

Според него, нивото на водата близо до Южния полюс ще се увеличи по-малко в сравнение с други райони.

В Северното полукълбо, например, покачването ще е значително по-голямо. Изчисленията на математиците показват, че топенето на ледовете действително може да повлияе на гравитацията, което на свой ред би довело до неравномерно покачване на морското равнище в различните части на света.

Според учените, последиците от разтапянето на ледовете в Гренландия, например, биха засегнали предимно райони, намиращи се далеч на юг от острова. 

Каква ще бъде продължителността на денонощието

Разтапянето на антарктическите ледове ще доведе и до още една промяна – денонощието ще стане по-дълго. Данните, събрани с помощта на сателити, обикалящи в околоземна орбита, показват, че топенето на ледниците оказва влияние върху ротацията на нашата планета.

„Този процес води до пренасочване на вода от по-големите географски ширини в посока към Екватора“, обяснява геофизикът от Харвардския университет Джери Митровица в интервю за агенция „Ройтерс“.

„Когато състезател по фигурно пързаляне протяга ръцете си, това забавя неговото въртене. На практика, нещо подобно се случва и със Земята“, заяви Митровица. Топенето на ледовете води до преместването на големи количества вода, което на свой ред кара планетата ни да се върти около оста си по-бързо или по-бавно.

Проведените изследвания показват, че през последните десетилетия денонощието е нараснало с няколко хилядни от секундата. Трудно е да се прогнозира какво ще се случи, ако Антарктика изгуби цялата си ледена покривка. Някои учени предполагат, че до няколко години промяната ще стане далеч по-осезаема и ще достигне 20 секунди, след което ще продължи да расте.  

Опасни болести

Топенето на ледовете не просто ще доведе до покачване на морското равнище, но и ще увеличи риска от избухването на невиждана досега пандемия, която може да отнеме живота на много хора по цял свят.

Каква е причината за подобна мрачна прогноза? Експертите обясняват, че разтапянето на ледената покривка на Антарктика ще „освободи“ микроорганизми, замръзнали преди милиони години.

През 2011 г. чилийски учени изследваха подобни микроби, като заключенията им бяха повече от изненадващи. Оказа се, че въпросните микроорганизми могат да оцелеят при изключително ниски или високи температури, както и в среда с високи нива на киселинност и радиация.

Тук трябва да се отбележи, че те били намерени на дълбочина от цели 15 м. под ледената покривка. Подобни открития по-късно били направени и в други райони на Антарктика. Според мнозина експерти, съществуването на такива микроби е доказателство, че в екстремните условия в Космоса също може да има живот. 

Предположението, че ледовете крият опасни болести, които са все още непознати на човечеството, може да звучи като сценарий на някой апокалиптичен филм, но всъщност представлява напълно реална заплаха.

В интерес на истината, нещо подобно вече се случи през 2016 г. Тогава в Сибир избухна епидемия от антракс, причинена от освобождаването на отдавна замръзнали спори. Десетки хора бяха заразени, а 88 процента от северните елени в региона загинаха.

Биологът Жан-Мишел Клаверие наскоро пък откри вирус на 50 000 години в Арктика. След „съживяването“ му, той се оказа изключително опасен. „Виждаме следи от много, много други вируси…знаем, че те са там, но не сме сигурни дали са живи“, отбелязва Клаверие.

Учените продължават да изследват такива микроорганизми с надеждата, че ще успеят да предотвратят избухването на бъдещи пандемии. Постигането на тази цел не е никак лесна задача, но едно нещо е безспорно – докато полярните ледове продължават да се топят, рискът от появата на подобни опасни вируси ще става все по-голям. 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук