На 11 април 1945 г. съюзническите войски достигат до град Ваймар и в горите наблизо обграждат лагера “Бухенвалд”, като освобождават лагерниците. Тази дата е обявена за Ден на концлагеристите. Тя е щастлив ден за останалите живи българи в този лагер на смъртта.
Един от тях е студентът по архитектура в политехниката в Дрезден Карл Кандулков

Карл Димитров Кандулков е роден на 16 юни 1920 г. в Севлиево, в семейството на шивач и виден социалдемократ в околията. Карл носи името на Карл Либкнехт, а сестра му Клара - на Клара Цеткин.

През 1939 г. Карл Кандулков завършва с отличие средно техническо училище в София и работи при авторитетни архитекти. Отбива военната си служба в школата за запасни офицери в София, като добива през 1942 г. офицерско звание.

Същата година записва да следва архитектура в политехниката в Дрезден, Германия. Там е един от организаторите на студентското дружество “Хр. Ботев” към БОНСС. Развиват културно-масови изяви, където е организиран хор, в който той пее. Свързват се с немски социалдемократи, като Оскар Яутце и Хелмут Хамър.

През това време проф. Александър Цанков е създал фашистко задгранично правителство и през октомври и ноември 1944 г. набира доброволци за “Българския национален легион” да се сражават на страната на Третия Райх. 
При опита да запише в легиона двайсетте български студенти по архитектура, сред които е и Карл Кандулков, среща категоричен отказ. Разбира се, че в последните месеци на хитлеризма да хвърлиш български младежи в огъня на смъртта е морално престъпление и безумие. 



Но в тази “игра” няма нравствени и правни норми и императиви. От 16 до 25 ноември групата от двайсетте български студенти по архитектура са арестувани от Гестапо!

Подложени са на изтезания в килия от бетон, мухъл, задух и без легло! Спят на смени на една дъска, храната е супа от трици! Постоянни побоища с камшик и тръби!

След това ги прехвърлят с белезници в лагера “Радеберг” на 30 километра от Дрезден. Условията са ужасни, работата е непосилна и много лагерници загиват. Докарват други. В две бараки са 400 души на дървени нарове, без отопление и дрехи.

На 18 февруари 1945 г. петдесет лагерници са натоварени в животински вагон, без отопление и в задух. Пътуват два дена и три нощи без храна и вода. Пристигат в Бухенвалд в условията на студ и мъгла. 

Есесовец ги преброява и от петдесет души шестнадесет са мъртви!

На гарата нашите студенти виждат черупки от яйца и ги изяждат. Намерили в кошче за смет обелки от картофи. Видели ги пленени руски девойки готвачки и им сложили варени картофи при боклука. 

Борбата за оцеляване била неописуема! В лагера носели трупове на мъртъвци до крематориума, работели са при нечовешки условия.

От групата студенти Борис Николов Лалов от София умира на 28 март 1945 г. в лагера; Борис Петков Петров от Септемврийци умира на 8 април 1945 г.; Васил Кръстев Дичев от с. Кръщлево, Русенско, умира от мъки на 6 март 1945 г.; Димитър Георгиев Петров от Горна Оряховица умира на 20 март 1945 г.; Евстати Атанасов Евстатиев от с. Радославово, Пирдопско, умира на 18 март 1945 г.; Илия Стоянов (Иката) бил застрелян от есесовци на 11 април 1945 г.; Карл Георгиев Андреев от с. Белимел, Монтанско - намерен край лагера “Радеберг” в масов гроб под номер 1046; Марин Михайлов Павлов от с. Бабово - изгорен жив в крематориума дни преди освобождението; Рад Николов Радев от Златица бил разстрелян от есесовци.

На 11 април 1945 г. пристигат танкови колони на съюзническите войски в Бухенвалд и освобождават затворниците

Карл Кандулков

Заварили много изтощени, умиращи и мъртъвци. Освободени са: Борислав Георгиев Коцев от Русе, но не може да се възстанови и почива на 6 юни 1945 г. Франц Николов Узунов от Враца завършва образование, завръща се и работи в България. Стоян Ламбрев Хаджиандреев от Пещера се завръща в България и работи като архитект. Лука Каролев Антонов от с. Брегаре, Оряховско - лекува се, завършва, оженва се за германка и работи като архитект в Германия. Антон Григоров Иванов от Бургас се лекува и работи в България като архитект. Георги Тачев Георгиев от Ямбол завършва като архитект и работи в България; Димитър Дичков Димитров от с. Ракита, Плевенско - лекува се продължително, завършва и работи в България като архитект. Карл Димитров Кандулков се лекува осемдесет дена в болница, завършва и работи като архитект в България от 1946 г.

В София беше известно проектантското бюро на арх. Кандулков. 

През шестдесетте години на м.в. беше поканен за кмет на Габрово

Построен беше модерен европейски град. Негово дело са Домът на културата с паметник на Емануил Манолов, сградата на общината, театъра, пет моста, като до единия на остров на река Янтра е издигнат паметник на основателя на Габрово - Рачо Ковача, Домът на хумора и сатирата, спортна палата, паметници и други забележителности.

Архитект Карл Кандулков, като родолюбец и професионалист, работеше за развитие на обществото по законите на красотата и моралните императиви! Такива хора не бива да бъдат забравяни! Те са светъл пример за идните поколения!

Спомнили си за него, неговите добри приятели от Севлиево:
Доц. дфн Гено МАТЕЕВ и Митко ГЪЛЪБОВ