Черупката на праисторическа костенурка бе сглобена след два месеца и половина лепене на миниатюрни костици. Това съобщава „Телеграф медиа“.

С подреждането на сложния пъзел се заела гл. ас. д-р Латинка Христова от Националния природонаучен музей (НПНМ) при БАН.

Усилия
Останките на костенурката са намерени в находище край Трън.

„Заради специфичните условия в праисторическото находище дори и кости на динозаври излизат силно натрошени. За крехката коруба на костенурката положението е още по-трагично, но с инат и търпение, вече има материал, готов за описание“, споделя Христова.

Това е дейност, която освен познания по анатомия и морфология на съответната група животни, химия, геохронология и др., изисква и много, много търпение. В другите страни с нея се занимават специално обучени хора – консерватори и препаратори.

В НПНМ-БАН учените палеонтолози вършат и тази дейност.

Датировка
С помощта на полените от растенията учените определят възрастта на находището край Трън на около 84 милиона години. Само преди десетилетие специалистите смятали, че на територията на България изобщо не са живели динозаври, тъй като тя е била дъно на море.

Намерени кости в района на Червен бряг обаче преобръщат тези представи. Находката от района на Трън потвърждава новата версия.

Титанозавър
През 2012 г. изследване показало,че една от костите вероятно принадлежи на титанозавър. „Това са големите растителноядни динозаври с дълги шии и опашки, само че откритият у нас е в джуджевидна форма.

В Европа по това време не е имало голяма суша, имало е многобройни острови сред едно топло и плитко море. На островите големите животни често издребняват, а някои от по-дребните видове стават по-едри. Тъй като няма много храна, големите животни намаляват размера си”, обясняват учените.