България губи десетки милиони евро от застрахователни измами. Не може да се каже точна сума, тъй като с всеки изминал ден тя се променя. Това заяви изпълнителният директор на „Лев Инс“ Павел Димитров, съобщава БГНЕС. Той разясни най-честите случаи на застрахователни измами.

Загубена лична карта

Използват се лични данни на лице, което несъзнателно е замесено в застрахователна измама. Това става при изгубена лична карта, която е използвана с цел предявяване на застрахователна претенция. Съответно в схемата се дава пълномощно на адвокат, който от името на лицето завежда дело. Същевременно самото лице декларира пред нотариус, че е изгубило тези документи, никога не е присъствало на посоченото място, не познава въпросния адвокат, никога не е имало претенции към застрахователната компания.

При продажба на автомобил онлайн

Постъпва запитване от лице, което иска да извърши измамата. Заявява че иска да купи автомобила и да се увери, че е изряден. Иска да му се пратят негови документи като талон на колата, застраховка „Зелена карта“, която се изпраща по Интернет.

Съответно с наличието на този документ се съставя двустранен протокол как автомобилът е ударил някого и е причинил ПТП. Претенцията се завежда. Впоследствие се установява, че въпросният автомобил е например от няколко месеца в автокъща и няма как да е предизвикал това пътнотранспортно произшествие.

Случайно преминаващ автомобил

На случайно преминаващ автомобил се записва номера и на база на двама свидетели се казва, че е предизвикано ПТП. „Имаме случаи на тежкотоварни превозни средства, установено чрез тахограф къде се е намирал автомобила, с каква скорост се е движил. В претенцията се доказва, че е на съвсем друго място и се е движил със друга скорост“, разказа изпълнителният директор.
Людмила Бърнева от застрахователната компания разказа за случаи на хора, които умишлено са изфабрикували документи за самонаранявания Тези хора разчитат на дългия давностен срок.

„Когато автомобилът вече е преминал в друга собственост или продаден извън територията на страната, или пък в морга и няма как да се установи реалността на събитието. Впоследствие се предприемат последващи мерки, за да се докаже, че случаите са нереални“, обясни тя.

По отношение на размера на щетите, Бърнева разясни, че не може да се определи точният размер, тъй като заради давностния срок се генерират нови и нови претенции. „Т.е, ако аз днес дам величина, тя утре няма да е същата. За това са сезирани всички, за да могат да се вземат мерки, за да се прекрати тази практика от такива събития да се източва ресурс“.