България е парламентарна република, но българският парламент е на равнището на една селска седянка. Парламентарната седянка е на тези, които са на власт, и първата им обязаност е да погнат с железните бастуни онези, дето не са власт- там, в кьошето, и да не им се чува гласът. Държавицата ни загива, на нашите управляващи проблемът им е Авиоотряд 28. Летяла ли е Преслава? Лили Павлова ходила ли е на лов? Има ли площадки за кацане в ловните стопанства? Бойко изнасял ли е пари в брезентови чували... Докато седенкуват и ронят мамула, някой им подшушна да изберат Делян Пеевски, те мълчешком си го избраха, че щял веднагически да погне с железния бастун ония, предишните... Това мисли днес за работата на родните депутати писателят, поет и дългогодишен началник Борислав Геронтиев.
<em>Борислав Геронтиев е роден ва 12 август 1943 година в с. Градище, Шуменско. Зъвършил е българска филология в СУ &quot;Климент Охридски&quot;. Бил е главен редактор на в. &quot;Студентска трибуна&quot;, шеф на програма &quot;Христо Ботев&quot; в БНР. Два пъти е временно изпълняващ длъжността ген. директор на БНТ. Написал е петнадесет книги, между които &quot;Песните на моя народ&quot;, &quot;Видовден&quot; и &quot;Кабинет на 10-ия етаж.</em><br /> <br /> <strong>- Очаквали ли сте, че 23 години след прехода нещата пак ще се решават на улицата? <br /> </strong>- Протестите, от старозаветните време до ден днешен, в дълбоката си същност са суматоха, така както със свои думи я разказа Йордан Радичков: с възгласи &quot;К'во става там?&quot;, &quot;Стой!&quot;, &quot;Дръж!&quot; и &quot;Ах, майка му стара!&quot;, с пушечни изстрели всички на юруш се втурват към суматохата; най-пъргавите се втурват най-напред; по пъртината припка късокрак селянин, късокраките не могат да тичат силно, те повече припкат; циглявият циганин тича тъй бързо че всеки миг може да излети от дрехите си, напомня Халеевата комета; един селянин се врязал в суматохата с толкова голяма скорост, че от триенето между него и въздуха се самозапалил; ловците участват главно с гърмежи и гърмят през цялото време на суматохата; един селянин върви много храбро и подвиква с гръмовития си глас &quot;Дебре, дебрее!&quot; - той е от категорията хора, които винаги обичат да влязат въодушевено в суматохата... Изниква въпросът каква е тая суматоха и за какво ни е притрябвала суматохата? Щом Радичков казва &quot;Мигар аз знам за какво е суматохата!&quot;, какво повече мога да кажа аз?...<br /> <br /> В сегашния протест има привнесено нещо и от Гогол: Здрачът е паднал, фенерджията пали фенера и тогава Невският проспект оживява и започва да се раздвижва; срещат се доста млади хора, повечето ергени, в топли сюртуци и шинели; ще срещнете почтени старци, които извънредно важно и с удивително благородство са се разхождали в два часа по Невския проспект, ще ги видите забързали като младите колежки регистратори, за да могат да надникнат под шапката на съзряна отдалеч дама... <br /> Дали протестите - и този, и предишните - са спонтанни, чакам експертната оценка на Петко Симеонов. Оня Петко Симеонов, главният организатор на онези спонтанни митинги в зората на демокрацията, беше казал, че в България спонтанни са само абортите.<br /> <br /> <strong>- Какво е най-доброто в момента за България?<br /> </strong>- Без да стихва и без да се разколебава, без да се радикализира и без да се разцепва, протестът да излъчи личности, които да формулират общото желание. Не избори утре, не избори на всяка цена, не избори до дупка. На всяка цена, до дупка първо трябва да се настоява за нови изборни правила. БСП и ДПС да преустановят политическия натиск и политическото опекунство върху правителството, да изтеглят министрите си, да оставят премиера да формира кабинет по свой образ и подобие и да упражняват само парламентарен контрол. <br /> <br /> <strong>- Поставят ви в категорията на левите интелектуалци. Така ли е?<br /> </strong>- И при политическата ориентация на интелектуалците в България объркването е тотално. Ляв или десен интелектуалец е оня пловдивски поет, който преди промените заклеймяваше във вестник &quot;Работническо дело&quot; колегата си Петър Манолов, че прави гладна стачка, а след промените се подвизаваше като колумнист във вестник &quot;Демокрация&quot;? Веднага след промените при масовото захвърляне на червени партийни книжки Васил Цонев подаде молба да го приемем в писателската партийна организация. Питаме го: &quot;Защо бе, Васко?&quot;, а той: &quot;Щом Кольо, който крепеше топките (за тенис) на Любо, напуска партийните редици, някой трябва да заеме неговото място.&quot; Иди и разбери - кой кога е ляв, кой кога е десен, къде ни е лявото, къде ни е дясното. Попитали кучето защо ташаците му не са между краката, както на другите животни, ами са окачени на задника му, а то рекло: &quot;На мен кое ми е наред, че и те да са на мястото си?&quot; На нас, българите, какво ни е наред, че и лявото ни да е ляво, дясното - дясно.<br /> <br /> Според д-р Тони Филипов объркването идва от това, че на Запад интелектуалците са леви, а у нас - бабичките. След смъртта на Стефан Продев и Леда Милева трудно се сещам за леви интелектуалци освен Христо Ганев, Валери Петров, Кольо Георгиев, Анжел Вагенщайн... Тези хора са идеалисти, вярват в някаква идея, борили са се за някакъв идеал, отстоявали са убежденията си при всякакви обстоятелства, при всички исторически превратности. Другите, дето ни имате за леви интелектуалци, сме нещо като набожни безбожници. По отношение на идеи и идеали сме обикновени циници. <br /> <br /> <strong>- А левите ръководители?<br /> </strong>- Днешните леви ръководители, не знам колко са леви, но като управляващи са абсолютни леваци. Още в първия работен ден на новия парламент вождът им, уж политик с европейски габарити, се държа като маломерен нашенски политикан, дребнав и отмъстителен селски ергенаш, който размахва железен бастун към другоселските ергени, дошли на седянка в неговото село. Така беше едно време.<br /> <br /> Въоръжени с железни бастуниашите ергени ходят на седенки в съседните села да се задяват с тамошните моми, да ги пощипват ги, па и да отмъкнат някоя пристануша. Както Бойко крадеше депутати от Волен и от Янето, така някога се крадяха моми другоселки. Нашият Кольо Арсов хвърлил око на Мара от съседно село. Отиват на седянка нашите ергени, Кольо грабва Мара, другоселските ергени грабват железните бастуни, нашите търтили да бягат, ама нали Кольо е куц, а Мара късокрака, не им спори бягането и Кольо вика на Мара: &quot;Бег, Маре, да бегаме - мен че бият, теб че ебат!&quot; <br /> <br /> <strong>- Как изглежда светът от десетия етаж на &quot;Сан Стефано&quot; и защо не искате да сте пак там?<br /> </strong>- Краткият ми престой в кабинета на десетия етаж на &quot;Сан Стефано&quot; 29 ми помага да проявявам разбиране към неудобствата, които изпитва Пламен Орешарски. И в държавата, и в държавната телевизия този, който е поставен да управлява, всъщност не управлява. Той взима отделни решения. Моментът, в който Пламен Орешарски застана на парламентарната трибуна и обяви председателя на ДАНС, е емблематичен за българския политически живот. Това е длъжностната характеристика на всеки министър-председател в съвременна България - да бъде подставено лице на кукловоди и задкулисни кадровици. Кой нареди на Орешарски да предложи шефа на ДАНС, засега е загадка. Но кой го насади на пачи яйца с назначението на заместник-министъра на вътрешните работи, се разбра. Шуменци се смеят: &quot;Той не става за обикновен милиционер&quot;. Същите недоразумения, макар в по-малки мащаби, се случват в държавната телевизия. И ти ме питаш защо не се настаних за по-дълго в кабинета на десетия етаж. Ето, казвам ти: за да не изпадам в положението на Орешарски - днес ми пробутват Сульо, утре - Пульо, прокарват си интересите чрез тях, а аз им бера греховете и им събирам срамовете.<br /> <br /> <strong>- Ще завиждате ли, или ще жалите новия директор на БНТ?<br /> </strong>- Ако е свестен човек и професионалист, ще му съчувствам. Както с цялото си уважение към експерта Пламен Орешарски съчувствам на премиера Пламен Орешарски. Че и новият директор на БНТ ще е за ожалване, се вижда отсега. Тайфа от медийни брокери и клакьори вече подеха предизборната кампания на Верчето. (Така те наричат Вяра Анкова, аз избирам това име условно). Събират подписки - от сладкопойните поп певачки до грациозните гимнастички с цвички: &quot;Всички обичаме Верчето...&quot;, &quot;Верчето и никой друг!&quot;, &quot;Верчето е една от нас!&quot;, &quot;Верчето е наша и ние сме нейни!&quot; Ония петимата (не от РМС, а от СЕМ) чакат сигнал. Ослушват се и се оглеждат, защото в сегашната бъркотия не се знае откъде и от кого ще дойде сигналът. В един прекрасен ден Верчето ще се настани в кабинета на десетия етаж. Ще върши каквото й кажат тези, които са я настанили там, а през останалото време ще се прави на генерален директор...<br /> <br /> <strong>- И вие цял живот сте бил началник, нямате никакво основание да мразите Тато. Защо допуснахте във вестника, на който бяхте главен редактор, да излезе такава гадост като акростиха &quot;Долу Тодор Живков&quot;?<br /> </strong>- Покрай този акростих през годините се натрупа материал за цяла книга. Някой трябва да го събере, да го подреди. Най-добре може да свърши тая работа Росен Тахов - и заради дарбата му да анализира архивни документи, и заради паметта на баща си, чието име най-често се споменава във всевъзможните версии по случая. С днешна дата най-интересното, което се случи тогава, през 1985 г., бе, че в акростиха се вторачи целокупна България. Трескаво се издирваше изчерпаният брой на вестник &quot;Пулс&quot;. Кой откъдето изрови екземпляр, тайно го размножава и по законите на конспирацията го раздава. Всеки искаше да види с очите си сакралното &quot;Долу Тодор Живков&quot;, написано във вестник. Разни хора от разни места се обръщаха дискретно към мен с най-настоятелна молба да ги снабдя с &quot;някое екземплярче от оня брой&quot;. Кълнат се в най-милото си, че няма да ме издадат. На най-доверените услужвам и имам чувството, че раздавам позиви против Тодор Живков, които да бъдат разпръснати по цяло българско - от Дунав до Егея бял. Каква бе тая лудост, какво изпитваха тези хора! Дали тайничко не си казваха: &quot;Днес щом го пише, утре може и да стане!&quot; <br /> <br /> След промените вината за акростиха беше прехвърлена на вездесъщата Държавна сигурност: авторът бил ченге и освен от поезия разбирал от полицейски хватки; поръчителите били хора от тайните служби, целта им била да се удари плесник на интелигенцията, това било едно от активните мероприятия; акростихът бил поръчан от министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов, това станало в началото на неговата лична война с Тодор Живков, било част от големия заговор на Димитър Стоянов против Тодор Живков... За мен случаят с акростиха не е нито политически, нито криминален, а сексуален. <br /> <br /> <strong>- След като сте написали 15 книги, какво пишете в момента? Ще има ли кой да го прочете?<br /> </strong>- Писателите са най-досадни и най-словоохотливи, когато споделят творческите си планове. Ще кажа само, че имам три готови ръкописа. Сега пиша нещо, озаглавено: &quot;Първоначална цена 9,60.&quot; В него се разказва как съм разпродавал себе си. За да чете българинът, държавата трябва да му осигури четиво. В началото на тази година неколцина български писатели - Георги Господинов, Алек Попов, Теодора Димова, Владимир Зарев, Палми Ранчев, предложиха Министерството на културата и Министерството на образованието и науката да закупуват по 500 бройки от всяка от 100-те най-качествени и значими художествени книги, излезли през годината, както и по 700 броя от няколко литературни издания и да ги предоставят на библиотеките и читалищата в страната, както и на центровете по българистика в чужбина, ученическите и студентските библиотеки. Това би струвало на държавата 700 хиляди лева годишно. Тогавашният министър на културата Вежди Рашидов се зае да уреди среща с премиера и министрите на финансите и на образованието, но избухна Февруарската революция и българската книга за пореден път се размина с държавната подкрепа. По-късно това предложение беше адресирано до бившия министър Владимир Пенев. Може вече да е стигнало и до сегашния министър Петър Стоянович. Какво се оказа? 700 хиляди лева за подпомагане на българската книга няма, но образователното министерство е прахосало 933 хиляди лева, за да бъдат изхвърлени от учебните програми Ботевите стихотворения. <br /> <br /> <strong>Исак ГОЗЕС, <a href="https://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2013-07-06&amp;article=456982" target="_blank">&quot;СТАНДАРТ&quot;</a></strong>