Правата на българите във Великобритания са гарантирани. Гражданите на ЕС ще са част от всяка нова имиграционна схема. За това увери Н. пр. Ема Хопкинс, посланик на Обединеното кралство у нас.


Коя е тя?
Ема Хопкинс е назначена за посланик на Великобритания в България през септември 2014 г. и поема поста през май 2015 г. Преди назначението си в София, посланик Хопкинс ръководи кампанията на британското правителство за спиране на сексуалното насилие във военни зони. През 2014 г. Елизабет II удостоява Ема Хопкинс със званието “Служител на Ордена на Британската империя” за работата є по кампанията за спиране на сексуалното насилие в страни, засегнати от военни конфликти. Омъжена е, с две деца.

Ето какво още каза посланикът на Обединеното кралство в интервю за в. Труд:

– Ваше превъзходителство, да започнем с най-новото – честит Брекзит?! Прието ли е?
– На първо място вече не е Брекзит – не използваме повече този термин. Говорим единствено за бъдещите отношения между Европейския съюз и Обединеното кралство. И наистина става въпрос за исторически момент – независимо дали някой е щастлив или нещастен – посланието, което искаме да отправим, не е да празнуваме или да страдаме, а да гледаме положително напред какво може да ни даде бъдещето.

Смятам, че основната цел за нас, до края на тази година, ще е постигането на икономическа и политическа независимост и това е първото нещо, което имаме на ум по време на тази фаза на бъдещите преговори между ЕС и Великобритания.

– Какви са според Вас перспективите за успешно постигане на споразумение за бъдещите отношения между Обединеното кралство в така заложените срокове, от гледна точка на изложените в началото на седмицата приоритети на Брюксел и Лондон?
– Имаме надежда. Времевата рамка несъмнено е стеснена до края на 2020 г. и смятам, че от гледната точка на Обединеното кралство, това което се опитахме да заложим в речта на министър-председателя Борис Джонсън, беше да определим какъв ще е подходът ни и да се опитаме да ограничим сферата на темата, така че да е ясно върху какво не искаме да водим преговори. Вече обявихме част от тях, сред които конкуренцията, политиката на държавни субсидии, защитата на личните данни, координиране в областта на външната политика.

Но сме много ясни по отношения на това в което се целим. Знаем че преговорите ще започнат през март, че ще се провеждат под формата на редовни цикли в Брюксел и Лондон, през няколко седмици и се надяваме, че преговорните екипи ще успят своевременно да договорят конкретни приоритети, що се отнася до последователността на темите. Също така се надяваме, че тези проговори ще могат да се водят паралелно (б. р. – по няколко теми едновременно).

Защото отделно от търговското споразумение, ние искаме да постигнем цяла серия договори, които да покриват теми като риболова, вътрешната сигурност, ядрената енергетика за граждански нужди и авиацията. Не искаме да защитаваме тезата, че е необходимо всичко това да влезе в едно единствено, универсално споразумение за асоцииране.

– Виждате ли конкретни проблематични области в постигането на споразумение за бъдещите отношения? Вече се заговори за т. нар. „изравнено игрище“ в областта на конкуренцията от страна на Брюксел и взаимно признаване на заложени стандарти и цели, в контекста на бъдещите преговори.
– Видимо съществува пропаст между работния преговорен мандат на ЕС, който предстои да бъде одобрен, и позицията на Обединеното кралство. Смятам, че вместо да говорим за „изравнено игрище“, което е европейски термин, ние предпочитаме терминът „регулаторно изравняване“ и за нас това е своеобразна „червена линия“.

Не може да съществува подобен механизъм. Цялата ни цел е да възстановим контрола върху регулаторните си органи. Затова и бихме искали да подходим към тези преговори в търсене споразумение за свободна търговия, което включва взаимно признаване на стандартите, вместо изравняване на регулациите. И за това е откровено „червена линия“.

Също така смятам, че за трите и половина години, през които съм посланик в България, видяхме двете позиции на Европейската комисия – можете да си изберете като модел Норвегия или Канада, не можете да имате нещо различно, трябва да си изберете някой от съществуващите прецеденти. И наистина в началото ние настоявахме за самостоятелно споразумение, но настоящето ни правителство застана твърдо зад идеята да търси споразумение подобно на Канадския модел.

Това искаме, в крайна сметка. И сега ЕС ни казва, че трябва да приемем и елементи от Норвежкия модел, което засяга именно регулаторното изравняване, което категорично не отговаря на нашата позиция. Така че, да несъмнено, това ще е проблематична област за нас. Другата такава ще е юрисдикцията на Европейския съд в Люксембург.

Европейската комисия я е заложила в работния вариант на преговорния си мандат като важно предварително условие за постигането на споразумение за свободна търговия с нулеви тарифи и квота. За нас обаче това е препятствие за преговори. Няма начин да се съгласим на каквото и да е споразумение, което включва наблюдение от страна на над-национална институция, която да има влияние върху делата на Обединеното кралство.

– В този контекст, защо изведнъж се постави такъв сериозен акцент върху постигане на споразумение в областта на риболова, което да е част от общото за бъдещите отношения? Просто политическа семантика?
– Не смятам, че ние повдигнахме този въпрос като водещ – той несъмнено е важен за някои държави членки на ЕС. Реалността е, че вече не сме част от Европейския съюз и в края на тази година Обединеното кралство ще стане отново независима брегова държава, подобно на Норвегия…

– На който термин много държи премиерът Борис Джонсън, наравно с израза „нашите води“…
– Нашите води наистина, и всеки достъп до тях ще е регулиран от международните споразумения и предмет на преговори. И ние бихме искали да имаме на разположение процес, подобно на този с който борави Норвегия, при който всяка година се преминава през серия преговори, за да се договори достъп и квоти.

Ние искаме това да се извършва по честен начин, основано на научни данни спрямо жизнените навици на рибите, а не на базата на нечестен според нас механизъм, какъвто е общата риболовна политика на ЕС. Ние сме вече освободени от това и се надяваме да постигнем съгласие за нов подход в установяването на честни и прозрачни квоти, основани на научни факти, а не на различните критерии, включени в общата риболовна политика на ЕС.

– И Вие, и премиерът Джонсън посочвате споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада, като модел, върху който Лондон иска да изгради бъдещите си отношения с Европа. СЕТА се оказва все по-непопулярен договор в България и Източна Европа въобще и недоволството срещу приемането му расте, смятате ли че постигането на подобен формат споразумение и с Обединеното кралство ще бъде посрещнато също така негативно?
– Съмнявам се – започваме от много различни позиции. Обединеното кралство идва от пълно уравняване с ЕС и в много области прилага по-високи стандарти от тези които приема ЕС. Канада идва от съвсем друга посока – те никога не са се намирали в многостранно споразумение с държавите членки.

В този контекст случаите са напълно различни. Ние имаме съвсем други отношения с държавите членки на ЕС, в крайна сметка бяхме членове 47 години. И смятам че се познаваме много по-добре и не започваме от същото място. И се надявам че някои от тревогите, изразени както у вас, така и в други страни, няма да имат място по отношение на бъдещо споразумение между ЕС и Обединеното кралство.

– В случай че не бъде постигнато такова споразумение за бъдещите отношения в рамките на заложения времеви прозорец, какво се случва тогава?
– Преходът ни през преходният период приключва и тогава или започваме да търгуваме помежду си на базата на правилата на Световната търговска организация (СТО), или прибягваме до базово споразумение, подобно на тези които ЕС има актуално с Австралия и САЩ – основано на рамкови договорки в конкретни отрасли. Така определено влизаме в различни позиции. Но всяка една от тези изложени опции е възможна.

– Логичният въпрос е как ще бъде формулиран статутът на гражданите на държавите членки на ЕС и най-вече над 100-те хиляди българи във Великобритания в случай, че не се стигне до споразумение за бъдещите отношения. Те остават ли покрити от т. нар. сделка за Брекзит на премиера Джонсън, която британският парламент одобри в края на миналата година?
– Важно е да се каже че споразумение има и терминологията „сделка или не“ вече няма място в дебата. Имаме одобрено споразумение за излизането на Обединеното кралство от ЕС, което защитава правата на европейските граждани е вече подписано, ратифицирано и ще влезе в сила.

Що се отнася до близо 140-те хиляди българи, които по последни данни са се регистрирали по схемата за уседналост, която Великобритания обяви в началото на миналата година – техните права са напълно защитени. Те могат да работят и имат достъп до здравни услуги до живот. Имаше няколко аспекта около правата на гражданите на ЕС след Брекзит, които не бяха договорени като част от споразумението за излизане, като какви ще са правата на, да речем българите, които искат да посетят Обединеното кралство след началото на 2021 г.

Какъв достъп ще имат до образование, до пътуване без виза и най-общо от какво ще могат да се възползват. Всичко това обаче ще бъде част от бъдещото търговско споразумение между Великобритания и Европейския съюз.

– Да уточним тогава, ако това споразумение не бъде договорено до края на годината, какво следва тогава?
– От 1 януари 2021 г. ще въведен нова имиграционна система, която ще формулира ясно тези категории, в които ще е необходимо предварителна проверка или виза. Но вече имаме споразумение с ЕС, че всички наши граждани ще могат да пътуват свободно между Великобритания и държавите членки за срок от 90 дни – за временна работа, за туризъм, за обучение, за социални нужди и няма да има нужда от виза за това. Но ако искате да останете по-дълго, да се установите, да учите или работите дългосрочно, тогава ще трябва да отговаряте на новите изисквания, които ще обявим от 1 януари 2021 г.

– Това означава ли, че ще има различна дефиниция за правата на европейските граждани от другите кандидати за установяване в Обединеното кралство, в случай или не на споразумение за бъдещите отношения?
– Обикновено в рамките на търговско споразумение имаме клаузи в областта на търговията и услугите, които засягат персонала на конкретните компании, реципрочно признаване на здравното осигуряване, което е изключително важно за нас що се отнася до координацията на социалните услуги.

Ще изчакаме да видим колко широко ще бъдат представени тези параметри. При всички положения ще имаме нова имиграционна схема през януари и ЕС ще бъде част от тази схема. Която ще се прилага към тях като към граждани на трети страни. Но това са политически решения, които предстои да бъдат взети. Актуално преминаваме през период на консултации с комисията ни по миграция, която разглежда цялата територия на Обединеното кралство от гледна точка на нуждите на работна ръка и откъдето да бъде наета, къде има недостиг и т.н.

Ние отчитаме най-високи нива на заетост от 1974 г. насам и имаме нужда от работна ръка. Развиваме икономика с добри показатели и винаги ще имаме нужда както от квалифициран труд, така и от неквалифициран. И ще трябва да предвидим тези нужди в новата си имиграционна схема.

– В речта си в понеделник британският премиер Борис Джонсън обеща глобален тласък в следващите месеци, с които да върне присъствието на Великобритания на световната сцена като самостоятелен играч. В кои области планира британското правителство да съсредоточи тези си усилия?
– Това което не искаме, е напускането ни на Европейския съюз да ни превърне в някакъв вид интровертна държава. Ние винаги сме били много активни на международната сцена. И пример за това е общото домакинство на поредната глобална конференция на ООН за климата, която ще се проведе в края на годината в Глазгоу.

Ние вкарахме в законова рамка намеренията си за ограничаване и премахване на въглеродните емисии и сме единствената голяма световна икономика поела такъв ангажимент. Но освен климатичните изменения едно от основните неща, върху които работим, е подсилване на нашата дипломатическа мрежа в глобален мащаб.

Имаме над 1000 нови дипломати, разкриха 12 нови поста зад граница. И след САЩ и Китай ще имаме най-голямата дипломатическа мрежа в света. Което ще е от полза за натиска ни в областта на глобалните търговски отношения. Тази седмица лансираме и кампания „Готови за търговия“ в 12 държави извън Европа, с които искаме да развием добри търговски отношения в бъдеще.

Паралелно на преговорите ни с ЕС искаме да водим преговори и с други. В този контекст е важно да се отбележи, че ние винаги ще имаме сходни гледни точки с Европа по много въпроси засягащи външната политика, но ни трябва механизъм за това и смятаме, че е в наш национален интерес да имаме собствен глас.