Калин Тодоров е роден през 1953 г. в София. Син е на Соня Бакиш, легендарната журналистка и главен редактор на списание “Жената днес”, и Станко Тодоров, най-дългогодишният министър-председател на България, а в навечерието на Десети ноември 1989 г. - председател на Народното събрание. Калин Тодоров завършва право в Софийския университет. След това работи последователно като журналист международник в БТА, във в. ”Отечествен фронт”, прекръстен след промените в “Отечествен вестник”, а после и във фирмата на “Братя Василеви”. Тодоров има брат Андрей, който преди време се кандидатира за кмет на София от листата на БСП. Журналистът е семеен, жена му Юра е също журналистка, баща е на две пораснали деца - дъщеря Соня и син Михаил. Книгата му “Зад завесата на соца” - откровение за неговите лични впечатления от събития и действия на високопоставени ръководители на партията и държавата - ще излезе скоро на книжния пазар. Калин Тодоров беше любезен да предостави на читателите на “Над 55” откъс от книгата.
С Людмила - тя е доста по-голяма от мен, се познавахме от деца. Майка й, доктор Мара Малеева, я беше кръстила на съветската снайперистка Людмила Павличенко.
За онова поколение Съветският съюз беше пример във всичко. Пак по съветски модел висшите партийни и държавни ръководители трябваше да живеят заедно
Уж за по-удобна охрана, но аз си мисля, че така ги контролираха по-лесно. От 1953-та до средата на 60-те живяхме в пететажната къща на улица “Оборище” 13 (срещу Народната библиотека), която си е там и до днес. Бяхме на третия етаж. На втория беше настанено семейството на Тодор Живков - съпругата Мара, дъщерята Людмила, синът Владимир и майката Маруца.
В онези още ранни времена всичко беше още някак делнично, патриархално и домашно - двамата милиционери, които се редуваха да пазят отпред, живееха на партера.
Семейство Тодорови
Баба Маруца, облечена в черни селски дрехи и със забрадка на главата, и баба ми Санда, когато ни гостуваше от село, всеки следобед сядаха на дървени столове, направо на тротоара, радваха се на лъчите на топлото слънце и обсъждаха с охраната минувачите, както си бяха свикнали от Правец и Кленовик. И сигурно за тях малките селца и столицата не са се различавали кой знае колко. Въздухът беше кристален, а тротоарите - чисти. Всяка нощ ги миеха цигани с дълги маркучи, които размотаваха от големи зелени дървени макари на колелца. По улица “Оборище” не минаваха автобуси, а автомобили - много рядко. Те бяха главно държавни и я имаше, я нямаше стотина коли в цяла София. Случваше се понякога да играем футбол на улиците “Шипка”, “Оборище” и “Димитър Полянов” (сега “Кракра”). Един ден съветска лимузина “Зис”, колата, която возеше легендарната партийна икона Цола Драгойчева, ме блъсна, но се отървах само със синини и лека уплаха.
По веднъж на ден идваше “Чорбарката”, микробусчето с храната от Бояна. Тогава си мислех, че такова микробусче ходи при всичките хора. Обаче се чудех защо същите хранителни стоки не се продават и в бакалията, и в месарницата, и в млекарницата на улица “Шипка”, където понякога ме пращаха на пазар. Там, в малките магазинчета, имаше само гъсто кисело мляко - сипваха ни го в буркани направо от казана с един огромен черпак, истинско овче и краве сирене, балкански кашкавал и “Витоша”, шпеков и телешки салам.
В нашата къща живееха още семействата на трима силоваци - на министъра и заместник-министъра на вътрешните работи Георги Цанков и Иван Райков, както и на един от най-важните хора в армията, летецът генерал Цонев. Сега си мисля, че нищо не е било случайно - това бяха хората, които можеха да спретнат евентуален държавен преврат
Приятел бях и с буйния Ицо, и с кроткия Живко, синовете на министрите Цанков и Райков. Докато си играехме в домовете им, понякога дочувах родителите да си говорят за Сталин, Берия, Абакумов и Филатов.
Диктаторът, дясната му ръка, шефът на КГБ и представителят му за България са били линията, по която се е осъществявало съветското влияние тук. В първите години след края на Втората световна война интересът на руснаците е бил насочен в предимно три посоки - архивите, урановите находища и налагането на държавния модел. Представителите на ГРУ - военното разузнаване, СМЕРШ (Смърт на шпионите) - контраразузнаването, и НКВД - държавна сигурност, са издирвали и изпращали в Москва всички документи за дейността на германските, италианските, британските, американските, френските и турските специални служби, за българската политика към Съветския съюз, за разкритите руски шпиони в България и за българските агенти в Москва.
Американските атомни бомби, хвърлени над Хирошима и Нагазаки, са създадени с урановата руда, извлечена от мините в Катанга, Конго. Съветската е направена с урановия концентрат, извлечен от находището “Готен” край град Бухово. То е открито още от германците, които са се шегували: толкова е богато, че България може да си живее от него сто години, без никой да работи. Обаче го разработили руснаците.
В апартамента до нас живееха с лелята, която ги гледаше, двете дъщери на един от главните идеологически цензори на властта, писателят Богомил Райнов
Той самият идваше много рядко, защото май се беше развел с майка им. Комунистът Богомил е син на мистика Николай Райнов: мислител, философ, художник и писател, от когото синът се беше отрекъл.
В края на 20-те години около бащата се оформя кръг от приятели, водени от желание за самоусъвършенстване. От кръга възниква теософското дружество “Орфей”. Според Оксфордския речник “теософията е религиозно-мистично учение, свързано с езотериката и окултизма. То търси знания за Бога (Абсолюта) по пътя на духовен екстаз, интуиция, лични откровения и следване на индуистки и будистки практики”. Председател на “Орфей” става Николай Райнов. Съратникът на учителя Дънов и лечителя Димков е отлъчен от Българската православна църква заради романа си “Пустинята и живота”. Повлиян от забраненото гностично евангелие на Юда, руската окултна литература, древните пророчества, източния мистицизъм и хималайските адепти, романът отрича непорочното зачатие на Дева Мария
Дружеството съществува за кратко време, но успява да издаде книгата на Елена Блаватска “Разбулената Изида” и да основе асоциация “Рьорих”. Някои считат Блаватска за носителка на цялата източна мъдрост, други - за мошеничка и шпионка. През 1875 г. заедно с полковник Олкът тя основава в Лондон първото теософско дружество. По нейни твърдения книгата “Разбулената Изида” й е диктувана от могъщото и тайно Хималайско братство на Махатмите - учители, които напътствали еволюцията на човечеството, основавайки ядката на космическото съзнание Шамбала, източник на всички знания. Елена Рьорих, пак рускиня, съпруга и майка на художниците Николай и Светослав, също създава с помощта на Махатмите философско-нравствено учение - Агни йога. То е система от тайни знания, синтез от източни религии и йогистки практики, стъпили върху идеята за общата духовно-енергийна същност на Вселената.
Бяхме приятели с дъщерите на Богомил - Диана, красивата примабалерина, която стана прототип на героинята от романа му и филма по него “Черният лебед”, и малкото Ванче
Често им ходехме на гости и с любопитство разглеждахме екзотичните корици на странните книги от Изтока в библиотеката на дядо им. Дали тогава не се е събудил и интересът на Людмила Живкова към източния мистицизъм?
Калин ТОДОРОВ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
