Д-р Борислав Цеков: Референдумите са за партийна злоупотреба
Според него е нужна поправка в закона за прякото участие, която да премахне този праг, с който се смята че народното събрание няма думата
Специалистът по Конституционно право д-р Борислав Цеков припомня, че за референдумите има ясна конституционна регламентация, която се допълва и от законова. Според него обаче в тях винаги има партийна злоупотреба и точно заради това трябва да се помисли за допълнителна регулация, пише "Марица".
Референдумите може да се ограничават и тематично. Да се запише в закона, че не може да има референдум за неща, които директно произтичат от конституцията.
„Излиза Тошко Йорданов и казва: Това не го пише в закона! Не го пише, но ти не разбираш, че то произтича директно от конституцията! Всички въпроси свързани със свикването Велико народно събрание не трябва да подлежат на референдум”, смята конституционалистът.
Възможно е да се формулират и критерии, че по теми, които са с висока степен на специализация и експертност като енергетика и национална сигурност не може да се свиква референдум.
„Сегашният закон е направен, за да улеснява гражданското общество и гражданите, които не са в партиите да могат да налагат с подписки и референдуми свои разбирания и позиции. Ако говорим за последните инициативи, те са отново партийни инициативи. Партиите се опитват да си помогнат, правейки референдум. При това идеите са противоконституционни”, подчертава д-р Цеков.
Той смята, че е нужна поправка в закона за прякото участие, която да премахне този праг, с който се смята че народното събрание няма думата.
„И сега я има като предварителен контрол, но трябва да стане още по-отчетливо и да стане ясно, че за да е валиден един референдум, трябва да има много по-висока инициатива като брой подписи.
Идеята с праговете, аз я измислих през 2002 година и тогава за първи път се появи такъв подход. Тогава бяха предложени високи прагове – първи праг до 500 хиляди, втори 750 хиляди избиратели. Въпрос на дискусия е, уместно ли и да са толкова високи”, смята Борислав Цеков.
Вторият важен въпрос, който трябва да се промени е, това че единствено народното събрание преценява дали една подписка отговаря на конституцията и да бъде допусната до референдум. Сега се правят опити и да се твърди, че щом се получат 400 хиляди подписа, парламентът няма думата. Конституцията не позволява подобно нещо – когато става въпрос за идея за поправка в конституцията.
Предварителният контрол трябва да е в парламента. Трябва да отпадне и принципът, че резултатите от референдума са валидни съобразно процента на избирателите от последните избори.
„Един референдум е валиден, тогава когато в него са гласували не по-малко от половината избиратели. Никакви последни избори!”, казва Цеков.
Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук
Последвайте ни
Тази гнида знае само да лапа
референдумите е направен така, че е почти невъзможно да се направи или да бъде признат, но според управляващите и техните мисирки трябват и още спирачки. Но, иначе те са много загрижени за ДЕМОкрацията...
Ше ги четат... Ората са "над нещата". Ко стана с космодрума?!
Дали и швейцарците мислят така ?!?!!?!?!?
Едва ли. Аз съм лаик. Но. Първо страшно дразнещо и грозно е това набиване на препинателни знаци. Първо, от кой път ще уцелят срока и въпросите за референдума? Второ, идеите такива ли ще са? Полуидеи. Оттам полузакони ли? Колко хора имат идея за какво им се говори? Ще има минал референдум ли? Ще има ли механизъм за контрол над вота? Честно казано, това е доста гъвкав модел. Значи безкрайни промени.
И това е доста странно. Не искат, ама искат смяна на системата. От последни в ЕС наредени до Швейцария. Тук 28 области или на 4 ще я делят?! То изобщо има ли нещо обмислено?! Тогава защо другите в ЕС нямат швейцарската политическа система?! Ама пак?! Има ли нещо дообмислено или само си питат?! Нещо обмислено, различно от приказки. Не съм им фен, но ми прави впечатление.
Пък и колко пъти предлагат нещо и после...ама разочаровани сме. Ми сега не. Ми незнамкво. На мен не ми се гласува за обещания. Честно казано. Лека, че вече не ми се мисли за тях. Досадна работа. Че все трябва да им мислиш идеите и дори да не стават, нямало такова нещо. Айде бе. Та лека.