Д-р Милка Дикова: Ключът на остеопорозата се крие в детството
А основата на здравата костна система се поставя в периода на нейното развитие.
Пикова костна маса (с максимална сила и плътност) се достига около 20-годишна възраст. Потенциалният размер и сила на нашия скелет в 60–80% от случаите зависят от нашите гени, но начинът на живот също оказва решаващо влияние. Той обяснява значителната разлика на пиковата костна маса между хора с иначе сходни физиологични показатели. Сред влияещите фактори на средата са храненето, физическата активност и различни рискови елементи.
Как костите стават здрави?
Формирането на здрави кости в детството и юношеството е предопределено още от вътреутробното развитие на човека. Има два пика на бързо израстване – първият е до 2-годишна възраст, а вторият е между 11-ата и 14-ата година при момичетата и 13-ата и 17-ата година при момчетата. В периода на полово съзряване скоростта на натрупване на костна маса в гръбначния стълб и бедрената кост се увеличава 5 пъти. При момичетата костната тъкан, натрупана във възрастта между 11-ата и 13-ата година, е приблизително равна на количеството кост, която се губи в продължение на 30 години след започване на менопаузата.
Не се ли достигне в детството и юношеството „таванът“ на пиковата костна маса, рискът от развитие на остеопороза в бъдеще е налице!
Как да се храним?
Хранителните вещества, които са важни за оптималното развитие на костната система при децата и юношите, са калций, витамин D, белтъци и минерали. До 80% от нужният калций при децата до 2-годишна възраст се набавя от млечни продукти. Допълнителни източници на този важен минерал са зелето, сусамът, рибата, различните видове паста, сушените смокини. Скелетните кости имат ключова роля в поддържането на калциево-фосфорната обмяна в организма.
Витамин D е необходим за растежа и здравината на костите във всички възрасти. Основната му биологична роля е да подпомага усвояването на калция от храната, да осигурява правилната минерализация и пълноценната обмяна на костната тъкан, да укрепва имунната система и мускулите. Дефицитът му се среща рядко в развитите страни, но ако настъпи такова състояние, то може да доведе до изоставане в ръста и деформации на костите, известни като рахит.
Активната форма на витамин D – витамин D3, се синтезира в кожата под действието на слънчевите ултавиолетови лъчи. При оскъдно излагане на слънце обаче този процес не се извършва в достатъчна степен и се наблюдава дефицит на витамин D3. За достатъчно се счита излагането на слънце за поне 15-20 минути сутрин, като не се използват слънцезащитни кремове. Витамин D се доставя в малки количества и с храната.
Витамин В6 e активатор на над 100 ензимни реакции в организма. Той е важен за обменните процеси в костта. Витамин К участва в синтезирането на костното белтъчно вещество остеокалцин, върху който се отлагат неразтворимите калциеви соли. Той потиска действието на веществата, стимулиращи костното разграждане. Недостигът му може да доведе до увеличена загуба на калций с урината, поради нарастваща костна резорбция. Може да набавяте витамин К, като се храните повече със зеленчуци като зеле, домати, листни салати, спанак, моркови, картофи, зърнени и бобови храни. Най-същественият синтез на този витамин е от чревната микрофлора. Директно и индиректно участие в костния метаболизъм имат още витамин С и магнезий.
Ключова роля за здрави кости играе консумацията на белтъци. Богатите на белтъци продукти са месото, рибата, яйцата, бобът, орехите и различни семена. Нуждите от този ключов градивен елемент са различни за всяка възраст. За най-малките, от 1 до 3 години, са нужни 13 грама дневно. При деца около 4-8 години дневните потребности са около 19 грама. Между 9-ата и 13-ата година се достига до 34, а до 18-ата година потребностите нарадстват до 46 грама за момичета и 52 – за момчета.
Движението е от значение!
Физическата активност при децата има изключително значение. Натоварването на скелета осигурява формиране на защитни качества на костта – якост, гъвкавост, устойчивост, еластичност. Това се постига чрез спортове като бягане, игри с топка, скачане, танци, волейбол, вдигане на тежести и ходене. През 2014 г. е установено, че младите хора прекарват 60% от своето време на бодърстване, седейки. Това касае възрастта между 11-ата и 13-ата година, когато развитието на скелета е изключително интензивно. Движението е истинската профилактика в детството за развитието на остеопороза на по-късен етап.
Лошият хранителен режим, ниската физическа активност и различни вредни влияния пречат на развитието на достатъчно костна маса. Негативен е ефектът от употреба на цигари, алкохол, кафе, свръхконсумация на напитки, съдържащи кофеин, безалкохолни напитки, съдържащи фосфати. Проблем е и наднорменото тегло. Затова запомнете: за да избегнем остеопорозата в зрелостта, трябва да сме изградили достатъчно костна маса още до 20-ата си година. Важно е да осигурим на децата си здравословна и разнообразна храна, достатъчно физическо натоварване и време на чист въздух и слънце.
Последвайте ни