Димитър Филов (1846-1887 г.) е с голям принос за освобождението на България, за свободата и нейната независимост. Той е баща на професор Богдан Филов. Затова не се споменава името му на национални празници, в исторически материали и др., с изключение на някои енциклопедии. Това е неправилно.

И поради това, че при трагичната гибел на Димитър Филов неговият син Богдан е на 4 г. 
Димитър Генков Филов е роден през 1846 г. в Калофер. Баща му Генко Филов е търговец-абаджия. Къщата им е съседна на тази на Ботьо Петков и от детски години съществува приятелство между Христо Ботев и Димитър Филов. В родния град учи при народния учител и книжовник Ботьо Петков, получил образование в Одеса.

От него Димитър Филов се учи на любов към Русия и интерес към руските класици. През 1862 г. Димитър Филов получава от посолството на Русия стипендия да учи в Одеската семинария с помощта на Найден Геров. Следващата 1863 г. Христо Ботев постъпва да учи във Втора мъжка гимназия в Одеса. Димитър Филов след завършване на образованието си учителства в Калоферско. Завръща се в Русия, която става негова втора родина. Учителства няколко години в Бесарабия. През 1869 г. Димитър Филов постъпва на обучение в Одеското военно училище, което завършва през 1871 г. с чин подпоручик. После служи шест години в руската армия. Негови колеги са Данаил Николаев и Сава Муткуров.

При обявяването на Руско-турската освободителна война 1877/1878 г. от Александър II, Димитър Филов става доброволец в руската армия. Сражава се във войските на ген. Й. Гурко. След Освобождението на Търново е назначен за командир на опълченска рота при ген. Н. Столетов -началник на българското опълчение. Сражава се геройски с ротата си при боевете за Стара Загора, в епичните боеве на Шипка и Шейново. След Освобождението капитан Димитър Филов служи като офицер в българската армия в Сливен, Стара Загора, а после в Източна Румелия - Пловдив, като командир на учебния батальон и на милицията.

На 11 ноември 1880 г. капитан Димитър Филов създава семейство с Елисавета Сакатчиева. Кумува им Данаил Николаев. През 1881 г. се ражда първият им син - Святополк, в Сливен, на 28 март 1883 г. се ражда вторият им син Богдан в Стара Загора, а третият им син Любомир е роден през 1885 г. в Русе. Двамата синове Святополк и Любомир рано почиват. 

През месец февруари 1885 г. в Пловдив е създаден таен революционен централен комитет по инициатива и начело със Захари Стоянов, с цел Съединението на Източна Румелия с Княжество България и окончателното освобождение на България. Членове на комитета са Иван Андонов, капитан Чардафон Велики (Продан Тишков), капитан Димитър Филов, Димитър Ризов и др. Подготовката и осъществяването на Съединението става с активното участие на майор Райчо Николов, майор Димитър Филов, майор Димитър Николов, майор Сава Муткуров и капитан Чардафон Велики.

Избухва Сръбско-българската война през септември 1885 г. Командир на централната колона е майор Димитър Филов, която овладява Цариброд и Пирот. Произведеният подполковник Димитър Филов е назначен след войната за командир на Трета пехотна бригада в гр. Русе. Стефан Стамболов, министър-председател, назначил майор Димитър Николаев за министър на войната. След Освобождението от турско робство в 1878 г. България се управлява от немски владетели 65 г. С решаващата роля на Стефан Стамболов начело на държавата застава Фердинанд I. При влошените отношения с Русия тя скъсва дипломатическите си отношения с България. 

В Русе и Силистра избухват офицерски бунтове от проруски настроени чинове. На 19 февруари 1887 г. избухва бунтът в Русе под ръководството на Тома Кърджиев, майор Атанас Узунов и подполковник Димитър Филов. Премиерът Стефан Стамболов и министърът на войната Данаил Николаев заповядват на майор Рачо Петров да бъде безпощаден с русофилите и по бързата процедура да бъдат осъдени. След мъчения са осъдени на смърт и разстреляни Олимпий Панов, Атанас Узунов, Тома Кърджиев, Димитър Филов - пристигайки от Румъния с лодка, към русенския бряг е прострелян и тежко ранен, издъхва в болница в Русе и др., общо девет души.

Оказва се, че в армията влиянието на русофобите начело със Стефан Стамболов e силно и пропада мечтата на русофилите от Русенския и Силистренски военни бунтове за приятелски отношения с Русия. Свидна жертва в тази неравна борба е подполковник Димитър Филов. Неговият син, Богдан Филов, израства като учен и политик, но е германофил, антисемит, прохитлерист, антикомунист и русофоб
Той е известен учен археолог и политик германофил, поклонник на хитлеризма. Роден е на 28 март 1883 г. в Стара Загора, където баща му е бил офицер.

Когато Богдан е на четири години, баща му е убит като един от ръководителите на Русенския бунт от офицери русофили. След завършване на средно образование в София Богдан Филов следва класическа филология и история във Вюрцбург, Лайпциг, Германия, 1901-1904 г. Защитава докторска дисертация през 1906 г. във Фрайбург, Германия. През 1907-1909 г. специализира в Бон, Париж и Рим. От 1911 г. до 1920 г. е директор на Народния археологически музей.

Заедно с други учени до 1940 г. е изследовател по археология. От 1921 г. до 1929 г. е директор на Българския археологически институт. Oт 1926 г. до 1944 г. е професор в Софийския университет. През 1923 г. влиза в Берлинската масонска ложа. От 1931 г. до 1932 г. е ректор на Софийския университет.

От 1937 до 1944 г. е председател на БАН. Проф. Богдан Филов е министър-председател на Царство България от 25 февруари 1940 г. до 14 септември 1943 г., а след това е един от тримата регенти след смъртта на цар Борис III

Kaто министър-председател оглавява фашисткото и прохитлеристко правителство. На 1 март 1941 г. във Виена проф. Филов подписва заедно с Адолф Хитлер влизането на Царство България в тристранния пакт Рим, Берлин и Токио, въпреки предупреждението на Лондон, Вашингтон и Москва. От месец март 1941 г. до 25 август 1944 г. у нас е настанена 560-хилядна хитлеристка армия с дислокация за Югославия, Гърция и СССР. На 6 април от България немците нападат Югославия и за две седмици я овладяват, а после окупират Гърция.

На 12 декември 1941 г. Министерският съвет взема решение България да обяви война на великите сили Великобритания и САЩ, а на 13 декември 1944 г. проф. Богдан Филов внася в Народното събрание решението на Министерския съвет и то се приема с “ура“ и овации, с изключение на опозицията. Тази война струва жертви и разруха на София, Враца, Казанлък и др. градове.

През 1992 г. по настояване и с предговор са публикувани от академик Илко Димитров дневниците на проф. Богдан Филов, д-р Евдокия Филова и генерал Адолф Бекерле - посланик на Германия в България. Семейство Богдан Филов и Евдокия Филова (Кита) са завършили висше образование и защитили докторска степен в Германия. Като германофили са били в близки отношения с Хитлер, Рибентроп, Бекерле и разговаряли на немски език.

Проф. Богдан Филов е вярвал в непобедимостта на Третия райх. Дори когато Червената армия приближава Румъния, той казва “Немците ще се справят!”. Проф. Филов е имал отрицателно отношение към Съветския съюз. Филов е записал при среща с цар Борис III следното: ”... че и ние вече би трябвало да вземем участие в борбата против болшевиките... ние сме единствените в Европа, които не вземаме участие в тази борба”. Проф. Б. Филов оглавява прохитлеристко правителство (според У. Чърчил) и поради това е антисемит.

След обсъждане на еврейския въпрос с Д. Пешев и разговора му с владиката Стефан Филов е записал: “Сега виждам действително какво голямо влияние имат евреите и колко са вредни”. През месец декември 1940 г. Богдан Филов е вносител на гласувания от Народното събрание антиеврейски закон за защита на нацията (ЗЗН). За прочистване на евреите Б. Филов е създал специална институция с директор Александър Белев и секретарка Лиляна Паница. Сключили са договор с Германия за 20 000 евреи. Депортирани са чрез пристанище Лом за лагера на смъртта Треблинка от Беломорска Тракия 4058, от Македония 7144, от Пиротско 185 - всичко 11 387 евреи.

За превоз с шлепове от Лом до Виена на евреите България е заплатила по 200 немски марки за всеки евреин. Известно е как бяха спасени 48 000 евреи от вътрешността на страната ни. Проф. Филов е антикомунист и води активна борба с антифашистите чрез блокади, специални части, а от януари 1944 г. включват и 110 000 армия за ликвидиране на партизаните. Например той е наредил блокада на София на 2 декември 1942 г. и на 3 декември е записал: “Блокадата се проведе сполучливо и с доста добри резултати, заловени са 36 търсени от полицията комунисти”.

След убийството на ген. Хр. Луков и агент проф. Богдан Филов на 17 ноември 1943 г. заявява пред царя и министър Габровски: “Трябва да използваме тези убийства, за да засилим борбата против комунизма и еврейството”. Б. Филов е измислил прилагане на контрачети - група полицаи, облечени като партизани, ходят на лов за нелегални. На територията на Югославия и Гърция са вършени брутални злодеяния от българските окупационни войски. Правителството на Б. Филов е ориентирало 85% от износа за Германия. Някои от договорите, като тютюневи изделия и др., Германия е трябвало да ги изплати след победата. Оказа се, че няма кой да ги плати.

На 9 септември 1944 г. в еуфорията проф. Б. Филов решил да бяга от България и заедно с бившите министри Димитър Василев и Добри Божилов се скрили в посолството на Турция заради бомбардировките в Чамкория (Боровец). На 13 септември 1944 г. група от партизани, облечени като полицаи, ръководена от Евгени Каменов (след 1944 г. Каменов става академик и дипломат), арестува проф. Богдан Филов. Предаден е на Народния съд. Осъден е на смърт заедно с други 46 души от “елита“ - регенти, министри, народни представители, генерали и полковници.

Присъдата е произнесена на 2 февруари 1945 г. и е изпълнена през нощта на Софийските централни гробища в ров от авиобомба. През 1996 г. присъдата е отменена за всички осъдени от Народния съд. Сега българските крайно десни ги обявиха за жертви на комунизма и им направиха паметник, а жертвите на фашизма са обявени за терористи. В Европа имаше още един паметник на фашисти в Мадрид, но през 2019 г. го премахнаха. 

Доц. д.ф.н. Гено МАТЕЕВ