Доц. Марин Георгиев е председател на Българското урологично дружество. Началник е на Клиниката по урология на Александровска болница. Ето какво сподели той за предимствата на роботизираната хирургия при бъбречните трансплантации и за перспективата в България също да се извършват робот-асистирани трансплантации.
- Доц. Георгиев, наистина ли е революция използването на роботизирана хирургия при бъбречните трансплантации?
- Разработка на НАСА от 2002 г. въведе в медицинската практика роботизираната хирургия. Роботът е създаден за военни цели. От 2009 г. в Чикаго за пръв път е направена бъбречна трансплантация от жив донор с робот. Вече технологията и опитът са толкова напреднали, че хирургът може да държи джойстика в САЩ, а роботът и реципиентът на бъбрека да са в Австралия.
 
- Какви са предимствата на робот-асистираната трансплантация?
- Имаме 15 пъти увеличение на образа на оперативното поле. Изображението е триизмерно. Движенията на инструментите са прецизни и точни във всички посоки. Роботът може да филтрира неточните движения. Затова има намален риск от усложнения, рецепиентът се възстановява по-бързо, скъсен е болничният му престой, гаранцията за нормалното функциониране на бъбрека е по-голяма. Тези показатели засягат пряко пациента, но и разходите на здравната система. При скъсения болничен престой и по-малкото усложнения естествено и разходите са по-малко.

В момента се води проучване в Европа и в Америка за това колко време преживява трансплантата у реципиента след роботизирани трансплантации. Така ще се установи дали всичките й предимства водят до една по-голяма продължителност на живота на трансплантираните пациенти. Засега данните са обнадеждаващи. 

- Какво представлява роботизираната трансплантация?
- Специален гел-порт се поставя в корема на пациента. Не се прави разрез, не е отворена операция. През гел-порта влизат камерата и бъбрекът, както и инструментите. Ръцете на робота са в тялото на пациента, те не потрепват, а действат с изключителна точност. Разбира се, ръцете на робота се управляват от човек. Дори да има тремор в ръката на хирурга, който държи джойстика, това потрепване се филтрира от апаратурата. Това има изключително значение за качеството на свързване на съдовете (анастомоза), както и за присаждането на уретера наново. Така кръвотокът в бъбрека се възстановява напълно както е бил в донора.

- Кога това може да се случи в България?
- В България вече работят три робота - в София и в Плевен, главно за отстраняване на тумори, но с тях не е правена трансплантация. Ние, от Александровска болница, сме във връзка с чуждестранните колеги, които правят трансплантации с роботи. 

По една от програмите, в които нашата болница ще участва, смятаме да закупим робот и да започнем роботизирани трансплантации. Ще посетим един център в Барселона, където най-много се правят те. Трябва обаче много подготвителна работа и поне 2-3 години преди това да се случи в България.

Мисля, че пациентите, които все още се колебаят, особено за живото донорство, ще бъдат много по-спокойни за резултата, когато трансплантацията е робот-асистирана. Програмата “Живо донорство” основно се прави в Александровска болница и със сигурност ще стане по-масова. 

- Колко ще струва роботизираната трансплантация?
- Допълнителният разход е за консумативите - за ръчичките на робота - около 2000 евро. Ако Касата не го поема, пациентът трябва да си го доплати. И сега консумативите за роботизираните урологични операции се плащат от пациентите, а има доста желаещи.

Мара КАЛЧЕВА