Злокобната Държавна сигурност е обучавала у нас кадри на кубинското МВР и техни агенти. Причината била, че полицаите и граничарите например имали ниво на образование 4-ти клас, а някои нямали и основно. Това се вижда от документи в сборника „ДС и страните от Латинска Америка“, част от поредицата на Комисията по по досиетата.

Документите показват още, че основната задача на българското външнополитическо разузнаване в тази част на света е била добиване на секретна информация с цел противодействие на опитите на САЩ и другите „империалистически страни“ да засилят влиянието си върху държавите от региона, пише "Телеграф". 

Сборникът, съдържащ общо 102 документа, тематично е разделен на две групи. В първата са „братските“ Куба и Никарагуа, с които са подписани договори за двустранно разузнавателно и контраразузнавателно сътрудничество срещу САЩ. Втората включва Мексико и Аржентина, които са оперативно интересни поради близките си отношения със Съединените щати.

От документите на българските специални служби се вижда, че сътрудничеството с вътрешното министерство на Република Куба,
стартирало през 1968 г., е изключително интензивно. Постоянно се обменя информация от разнороден характер. Често се разменят делегации с цел обмяна на опит или провеждане на специализирани срещи по конкретна тема. (Документи № 1, 2, 4, 5, 11). Една от основните теми на разговор са начините на добиване на информация от стана на САЩ на територията на Куба. (Документ №21).  По силата на този обмен в българското вътрешно министерство постъпва ценна информация за реалното вътрешнополитическото положение в страната.

От приложените сводки става ясно например, че в началото на 70-те години напрежението в страната намалява. Спрени са атентатите и няма информация за подготвяне на други, а нивото на саботажите, антидържавната пропаганда, бягствата от страната и общата престъпност спадат значително. В същото време се увеличава битовата престъпност с 8% (крадат се дефицитни за населението стоки - дрехи, храна, радиоапарати и др. (Документ № 21). Същевременно се дава негативна оценка на ниската квалификация на кадрите на кубинските служби за сигурност - като цяло образователното ниво е 6-и клас, а в граничните служби дори 4-5-и. Затова от 1969 г. в България се подготвят интензивно кадри за кубинското МВР, като до 1975 г. всички кадри трябва да са минали подготовка (Документ № 21).

Сътрудничеството на българското разузнаване с Никарагуа по време на управлението на Сандинисткия фронт за национално освобождение (1979-1990) има същият характер, но е ограничено във времето. Освен чрез обучаването на кадри за никарагуанските служби България изпраща материална помощ във вид на техническа апаратура (Виж документ № 54), униформи, оръжие и други неща, необходими за техните нужди. В началото на 1990 г. се провеждат избори, на които СФНО губи в полза на Националния опозиционен съюз. За хода на събитията непосредствено след изборите и за условията, които се поставят от сандинистите за предаване на властта, службите в България получават редовна и своевременна информация (документи №58 до № 62).

В Буенос Айрес чакали помощ срещу Англия. През 1949 г. е открита първата българска легация в Буенос Айрес, което дава възможност за изпращане на служители на ДС в Аржентина. Тя е поставена в разузнавателната линия Н заедно със САЩ и Канада, което е показателно за значението, което й се отдава сред страните от Латинска Америка. Оперативната обстановка в страната се оценява като неблагоприятна за развиване на разузнавателна дейност въпреки голямата българска колония там, поради факта, че на аржентинска територия работят активно ­разузнавателните служби на Англия и САЩ. От друга страна обаче, по време на Фолклендската война през 1982 г се докладва че общественото мнение е настроено благоприятно към страните от социалистическия лагер с надеждата, че той ще застане на страната на Аржентина (документ № 99). В Справка от 1986 година се пък се казва, че: „ [...] президентът на Аржентина (Раул Алфонсин – б.р.) смята, че едностранната ориентация на Аржентина към Вашингтон не отговаря изцяло на националните интереси, тъй като ще доведе до пълна икономическа и политическа зависимост на страната от САЩ” (документ № 102) и че широките отношения, които Аржентина се стреми да поддържа с държави, независимо от обществено политическият им строй, я прави оперативно интересна за българските разузнавателни служби.

Използвали емигрантите от Мексико. След 1944 г. правителството на НРБ прави неколкократни сондажи за възстановяване на дипломатическите си отношения с Мексико през Втората световна война. След дълги преговори, това става чак през 1974 г. ДС бързо преценява, че обстановка там е много подходяща за водене на разузнавателни мероприятия срещу САЩ чрез огромния емигрантски поток от мексиканци, които отиват да учат или работят в САЩ, който може да бъде използван за внедряване на българска агентура (документ №68). В докладите си българските резиденти отчитат стремежа на Мексико да се стреми да спазва неутралитет спрямо сблъсъка между Съединените щати и СССР (документ № 75). С цел да отслаби икономическата си зависимост от САЩ правителството на Лопес Портильо търси пътища за разкриване на връзки със социалистическите страни. (Документ № 66)