В напреднала бременност тя повежда група смели жени, които да бранят българска църква в Скопие от атакуващи сърбомани. Нейното име е Екатерина Симидчиева. Достойната българка е учителка, активистка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и борец за църковна независимост в Македония, пише "България днес".
Екатерина е родена в град Скопие през 1872 година и е сестра на революционера и публицист Лазар Симидчиев. Той остава в историята като делегат от Врачанското македонско дружество на VIII конгрес на македонските дружества в България в 1901 година. При разкола, настъпил в революционното движение след убийството на генерал Александър Протогеров, е на страната на протогеровистите. Пише във вестник "Протогеров лист" и е автор на учебници.
Екатерина губи живота си едва на 27 години, но издъхва за кауза
Неговата сестра не само не изостава от идеите, но дори го надминава по отдаденост. Завършва Солунската българска девическа гимназия, след което заминава за Куманово и там става учителка в българско екзархийско училище, където основава женско дружество. Омъжва се за Авксенти Георгиев - син на богат и влиятелен българин от града. Двамата имат син, когото кръщават Борис Борозанов.
Георгиев е виден деец на македонската емиграция в България. През учебната 1893/1894 година заедно с учителите Никола Пасхов, Христо Киприанов и Димитър Божков е съосновател на революционния комитет на ВМРО. На Деветия македоно-одрински конгрес през юли-август 1901 година е делегат и кандидат от сарафистката листа. Представител е на Кумановското братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации.
Синът Борис Борозанов се развива като театрален и кинорежисьор, сценарист и драматичен артист. Печели обявения от Народния театър конкурс за актьори и от 1920 година е назначен за редовен артист. През 1924 година завършва школата на Исак Даниел, а по-късно и школата на Николай Масалитинов. В периода от 1920 до 1951 година Борозанов играе над 100 роли в Народния театър. През 1929 година създава детския театър към Народния театър, като почти целият репертоар е от български пиеси.
Братът Лазар е революционер и пише учебници
На годишния акт на училището пред турския валия вместо даденото й стихотворение Екатерина изрича бунтовни слова. Привлечена е във ВМОРО от Гьорче Петров и става куриер и апостол на организацията - пътува из селата, а в Щип се среща с Даме Груев.
Но най-смелият й акт на отдаденост за родината се развива в една драматична ситуация.
Когато сърбоманите в родния й град искат да обсебят български църковен имот за изграждане на сръбска църква, макар и в напреднала бременност, Симидчиева повежда кумановските жени, които зариват основите на строящата се църква и пред остриетата на войнишките щикове произнася: "Ние сме на бащинията си. Оттук никой няма право да ни изпъди".
На 24 август 1899 година напрежението в града ескалира. Местните българки, водени от смелата Екатерина, влизат в църковната нива, където преди това е поставен основният камък на сърбоманската църква и разрушават изградените основи. Османската власт веднага реагира и изпраща подразделение с въоръжени войници, чиято задача е да изтласкат извън рамките на имота негодуващите българки.
Пристигналите войници, виждайки се в неведение как да изкарат от мястото разярените жени, надяват малки ножове на върха на пушките си и с тях успяват до края на деня да освободят църковната нива. При станалите сблъсъци много жени са ранени. Но най-пострадала е предводителката на народното недоволство - учителката Екатерина. Тя е тежко ранена в корема от удар с приклад. Няколко дни по-късно губи нероденото си дете и от предизвиканите усложнения на 2 септември умира.
Екатерина Симидчиева издъхва само на 27 години, но за краткия си живот извървява път, който е достоен и дава пример за поколенията. Направеното от нея е оценено. Първото женско македоно-одринско благотворително дружество, което е учредено на 3 октомври 1899 г. в София, носи нейното име. Една от дейностите му е провеждането на вечеринки, на които известни български общественици и интелектуалци четат реферати, разглеждащи различни етапи от националноосвободителните борби на българското население в Македония.
Във връзка с убийството на българската учителка из цялата страна се провеждат протести и панихиди. На 19 октомври 1899 г. такъв акт се устройва и в Дупница. Вестник "Реформи" разказва за проявата на местните хора: "По инициатива на женското и македонското дружество в града ни със знамена начело и с участие на чиновничеството, учителското тяло, ученици и многоброен народ в двора на черквата "Св. Георги" се отслужи панихида за упокой на душата на Кумановската героиня Екатерина Симидчиева". Вероятно не е известно за мнозина, но същата година Иван Вазов публикува стихотворението "Героиня", което е посветено именно на Екатерина Симидчиева.
През 1909 година и в Скопие е основано женско благотворително дружество на нейното име. По време на българското управление в Македония през Втората световна война на нейно име са кръстени читалищата в град Куманово и в кумановското село Градище. У нас името й носят улици в София и Варна.
