Въпреки че знаем много за нашите предци и тяхното общество, съществуват доста много факти, които са останали неясни, манипулирани или недоразбрани в ущърб на истината, пише Списание 8, цитирайки historycollection.co
Обикновено Средновековието се обозначава като период в човешката история между падането на Западната Римска империя и началото на Ренесанса. Грубо казано, това време обхваща европейската история между V и XV в. През тези години се наблюдава възход и падение на кралства и постепенното разпространение на християнството в цяла Европа.

Противно на техния страховит и дивашки образ, викингите не са използвали черепите на победените си врагове като съдове за пиене

Съществуват много митове относно начина на живот на викингите през Средновековието, което се дължи отчасти на писанията на ужасени християни. Един от по-изтъкнатите и смущаващи митове е използването на човешки черепи като чаши, от които уж викингите пиели. И до днес няма доказателства в подкрепа на това твърдение. Всъщност вярата, че викингите са използвали черепите на победените си врагове, произхожда изцяло от грешен превод на норвежка поема от 1651 г., която включва и стиха: “героите се надявали да пият в залата на Один от черепите на убитите”.

Вместо това всъщност пишело “пийте бира наведнъж от извитите клони на черепите”. В поетическата традиция на викингите “извитите клони на черепите” означавало животински рога. Единственият регистриран случай на череп, използван по този начин през Средновековието, е, когато българският цар Калоян пие от черепа на Балдуин I през 1205 г. (авторите на статията пропускат да споменат кан Крум, който пие от черепа на византийския император Никифор I).

Въпреки че често е изобразяван като мръсен, нехигиеничен период от историята, хората през Средновековието били много по-чисти, отколкото си ги представяме.



Противно на общоприетото схващане, изгарянето на вещици не е било често срещано занимание през Средновековието 

Прословутите им гонения започват много по-късно през ранния модерен период.

За разлика от популярното мнение по темата, през Средновековието не виждат смисъл в изгарянето на предполагаеми вещици на клада. Всъщност тогава католическата църква активно се противопоставя на самото понятие за магьосничество. Ломбардският правен кодекс от 643 г. изрично е посочил “нека никой да не си помисля да убие чужда слугиня, защото е вещица, защото това не е възможно, нито трябва да се допуска от християнските умове”, докато Съветът на Падерборн (785) стига дотам, че да забрани осъждането и екзекуцията на обвинените в магьосничество.

Едва през ранния съвременен период, особено по време на Тридесетгодишната война (1618-1648), вярата в магьосничеството завладява Европа, след което ловът на вещици започва сериозно. Освен това, в редкия случай на процес за вещици през Средновековието, тези лица не са били изгорени на клада за предполагаемите си престъпления. Изгарянето като метод на екзекуция е било запазено само при ерес - затова изгарят Жана д’Арк през 1431 г. - докато за вещерство само са обесвали.



Не всички умират млади, много хора през Средновековието успяват да доживеят до дълбока старост

Едно от най-честите възприятия за Средновековието е, че всички умират млади, като се твърди, че 9 на 10 души са умирали, преди да навършат 40, живеейки средно 31,3 години. Но тази статистика е силно подвеждаща. Медицината е била значително ограничена по отношение на ефективността си, раждането често е било фатално за жените, а ежедневните болести днес са били смъртоносни за нашите предци. Важно е обаче да се признае, че тези цифри са просто средната продължителност на живота през Средновековието и са изкривени от катастрофално високата детска смъртност.

Следователно, докато средната продължителност на живота при раждане е била едва около 35, това включва тези, които са живели изключително кратко. Около 25% от децата не са доживявали петия си рожден ден, като около 40% от тях умират преди зряла възраст. Високата степен на смъртност в ранна детска възраст манипулира данните, за да предизвика далеч по-ниска представа за продължителността на живота, отколкото тази, на която се радват хората, които са живели през Средновековието.

Подготви Паулина БОЯНОВА