25 февруари 1991-ва. Зимата е сурова, времето - размирно. Писателят Александър Костов провокира група млади журналисти да се срещнат с Багряна. Голямата поетеса изживява последните си месеци в Дома за стари хора в Горна баня - най-добрият за онова време. За всички е любопитно какво ще каже авторката на “Вечната и святата” за новите лица на политическата сцена, за несигурното настояще на България. 

Костов познава добре поетесата, канил я е неведнъж на празниците “Витошко лале” в читалището в Княжево. Тя винаги се отзовавала. Младите журналисти са любопитни, в гимназията и в университета са изучавали творчеството на Багряна.

Правят първите си стъпки в професията в частния седмичник “Всичко за всички”. “Заповядайте, тук е госпожа Багряна!” - усмихната медицинска сестра въвежда гостите в стаята на поетесата. 

Багряна е на легло, облегната на възглавници, с прическа. Говори с мъка, но се усмихва 

“Добре сте дошли! Радвам се да ви видя! Какви са вашите намерения?”, пита тя. 

“Няма да ви дотягаме, просто искахме да Ви видим и да Ви донесем цветя!”, отговаря Александър Костов и оставя букета карамфили на нощното шкафче. 

Отпаднала физически, но с бистър ум, Багряна повежда разговор с младите. Разпитва ги какво четат, къде работят. И с удоволствие отговаря на въпросите им. Идва медицинската сестра:

- Не я измъчвайте повече да говори, моля ви! - обръща се тя към гостите. Александър Костов галантно целува ръка на поетесата, а тя прошепва:

- Благодаря ви, че дойдохте, мили млади хора! Пазете се, съхранете любовта в сърцата си! - казва на раздяла поетесата. 

На 23 март същата година Елисавета Багряна издъхва в Горна баня 

Погребението й се случва в слънчев ден, но зад саркофага вървят малцина. Улисани в политическите битки, първите мъже в държавата не прекланят глава в знак на почит пред Багряна. А в паметта на младите журналисти остава съхранена заръката на Багряна: “Пазете любовта!”. Нали в поезията си тя сама признава, че е волна непокорна скитница! 

Един от любимите й мъже е литературният критик Боян Пенев. Той е съпруг на друга голяма поетеса - Дора Габе, с която се разделя, преди да срещне Багряна. “Знаех, че Дора Габе е била съпруга на Боян Пенев - разказва министърът на културата от времето на социализма Георги Йорданов. - Предполагах, че между двете крупни поетеси може да са хвърчали искри.

Но бях дълбоко впечатлен, че Елисавета Багряна и Дора Габе бяха все заедно. Шегуваха се искрено, близостта им беше очевидна. Показателно е, че стихотворението си “Нестинарска сватба” Елисавета Багряна посвещава на Дора Габе. Тя нямаше наследници. Сподели ми, че иска да подари жилището си на бул. “Левски”, срещу паметника на патриарх Евтимий, на писателския съюз. И го стори чрез Фонд “13 века България”.

През 1983-та подготвихме Четвъртия конгрес на културата, който се състоя през май в НДК. Успяхме да поканим знаменитата сръбска поетеса Десанка Максимович. В продължение на няколко дни трите феи на южнославянската поезия - Елисавета Багряна, Десанка Максимович и Дора Габе, бяха заедно. Какви ли преживявания от 30-те години са си припомняли?

Скоро след това Дора Габе почина. Елисавета Багряна дойде в кабинета ми с молба, ако е възможно, приятелката й да не бъде положена в гроба на Боян Пенев. Казах, че е нейно право като съпруга на професор Боян Пенев да настоява за това. Свързах се по телефона със заместник-председателя на Столичния народен съвет Стефан Дикин.

“Разбрах. Моля някой да ни донесе брачното свидетелство на Багряна и Боян Пенев!”, отвърна той. Багряна с чувство на мъка ми каза: “Да, но ние не успяхме да се сдобием с църковен брак. Живяхме заедно няколко години, пътувахме из Европа. 

Това бяха най-щастливите мигове в живота ми

Но Пенев тъй и не успя да съкрати процедурите за развода, който тогава се разрешаваше само от църквата.”

Въпреки това Багряна дойде на погребението на приятелката си. Порази ме всеопрощаващият, нежен и несломим дух на голямата българска дама - твърд като скала, обрасла в зеленина”, завършва своя разказ Георги Йорданов. 

Преди броени дни, с логото на “Ентусиаст”, на книжния пазар се появи “Лиза” - роман на писателката Боряна Дукова за голямата Елисавета Багряна. В това вълнуващо четиво поетесата говори за себе си, за любовите и пътешествията от първо лице.

Не премълчава мъките, които е преживяла в дома на съпруга си, Иван Шапкарев, тормозена от неговата деспотична и сурова майка. Не крие, че е страдала много, отделена от сина си, Любчо. Говори с уважение за Йордан Йовков - също влюбен в нея, за художника Дечко Узунов, за красивите места, които е посетила по време на многобройните си пътувания. Любима дестинация за нея е Париж. С Франция е свързана и една щастлива ваканция, която прекарала заедно с Боян Пенев. 

По категоричен начин в романа е представено поведението на Багряна в съда, когато е трябвало да се произнесе за поезията на Никола Вапцаров. Боряна Дукова работи върху романа с любов и преклонение пред гения на Багряна. За да проследи живота на Багряна от детството и до 60-те години на миналия век, авторката изчита обемен материал, проучва публикации и архиви, среща се с внучката на поетесата. 

Резултатът е впечатляващ - в ръцете на читателя е роман за най-значимата ни поетеса, която носим в сърцата си. 

Нели Иванова