Името България в "Досиетата Х"

&nbsp;Десетки са версиите за произхода на името на страната ни<br /> <br /> Учените с теории от мелез, през потомък на вълк и размирник, до велики хора<br /> Самият той също няма категорично мнение по въпроса, и сам ни препоръча да представим, ако не всички, то поне основните версии, някои от които датира от векове, и продължават да се увеличават. Някои от тях са свързани с вече опровергани от археологическите проучвания предположения, други с нови такива или с лингвистичните анализи на стари текстове. Много от тях са доста екзотични, а други се базират на митове и предания на източни народи.<br /> <br /> Така или иначе, няма общоприета концепция за името българин и България. Ето и главните тези по този въпрос.<br /> <br /> Видният български възрожденец и събирач на народни умотворения от средата на XIX век Цани Гинчев предава наученото от стари хора, че нашият народ е дошъл от Индия. Йордан Хаджиконстантинов Джинот твърди, че българите, наречени келтокимери или келтоскити, са дошли от някакъв древен град, &quot;що бил у Персия и разсипан кой знае кога (град Балх ?)&quot;. На основата на неизвестни документи, преди 150 години Георги Раковски пише: &quot;Ние сме арийци и доказателство за това е нашето народностно име Болгари&quot;. И още &quot;Българският народ излезе в древността до Черното море и до река Волга от великата Скандинавия (Памир?), и зваха се тамо ГИМЕРИ и КИМЕРИ...&quot;.<br /> <br /> Съгласно една много разпространена етимология името българи произлиза от названието на река Волга, от района на която те са дошли на Балканите - Смътен спомен за Кубратова България.<br /> <br /> Името българи се обяснява като произлизащо от алтайския глагол &quot;булгамак&quot;- смесвам, разбърквам. Оттук се извежда смисълът &quot;смесен народ&quot; на думата &quot;булгaр&quot; с който почти всички тюркски народи наричат българите.<br /> Съществува и теза, според която името българи произлиза от две тюркски думи &quot;булг&quot; и &quot;ури&quot; и означава &quot;смесени угри&quot;. Тук се предполага, че древните българи са били угро-фински (уралски) народ от типа на унгарците, което отдавна е отхвърлено.<br /> <br /> Друга теория учи, че името българи произлиза от угро-финските думи &quot;бул&quot;-пет и &quot;угри&quot; и означава буквално петима угри (има се пред вид синовете на Кубрат).<br /> <br /> Някои извеждат, че името българи произлиза от монголското название &quot;булган&quot; на самура - бялката, в смисъл, че това животно е тотем на българите. Сходна е и тезата, че китайската форма на българското име - &quot;пу-ку&quot; се извежда формулата българин е потомък на бика, а според тюркската етимология българин значи &quot;потомък на вълка&quot;.<br /> <br /> Името българи се свързва с древнонемския глагол balgen - сражавам се. Оттук идва и думата &quot;balger&quot; - размирник. <br /> Името българи може да произлиза от аланската дума &quot;бългаерон&quot; - хора, живеещи в покрайнините на планина. <br /> Името българи може да произлиза от източноиранския топоним, име на древния град Балх - столица на едноименната държава около него. На езика на индо-ариите, санскрит, името на града и държавата звучат Бахлика, но на по-късния пракрит то се променя на Балхара. Балхара е известна царска династия в Северна Индия и доста разпространено фамилно име там. Съгласно тази теория, семантиката на етнонима &quot;българи&quot; се извежда от памирската дума &quot;бала&quot; - висок, велик, главен.<br /> <br /> Напоследък беше изказана нова хипотеза, основаваща се на стопанската история на древните българи от района на Памир, където древните български групи са се занимавали с добиви на планински кварц, наричани до днес белур, белаур, берула, буралу.<br /> <br /> Името &quot;българи&quot; означава &quot;жители на градове&quot;. По този начин се цели да се обяснят многобройните споменавания на държави и народи в райони на Памир, които съдържат в основата си думи подобни на българския етноним - Бахлика, Балхара, Бугар, Болуга, Палгар.<br /> <br /> Според друга версия името българи произлиза от славянската дума &quot;бол&quot; - голям, силен и иранската дума &quot;гара&quot; - планина. Според тази хипотеза, етнонимът българи трябва да означава &quot;хора от големите планини&quot;.<br /> <br /> Съществува и хипотеза, основана на фонетичното сходство на &quot;българ&quot; с иранската дума &quot;бон-гар&quot;. Според една иранска легенда, когато Александър Велики превзема Персия, част от населението се скрива в дъното (&quot;бон&quot; на персийски) на една пещера (гар). След това те напускат пещерата и построяват град. Тези хора били наречени &quot;бонгар&quot;, което някои тълкуват като &quot;българ&quot;.<br /> <br /> Името българи може да произлиза от кюрдската дума &quot;булгур&quot; - мляна пшеница, която дума вероятно произлиза от кюрдската дума &quot;белгер&quot; - хромел върху който се смила зърно и сол. Тази дума, със същото значение я има във езика фарси и в българския език и всъщност представлява един малък пример за етническото родство на иранците и българите.<br /> И най сетне, името българи произлиза от името на някой от следните митични праотци: Белар, Булгар, Българ, Вулгер, Буляр, Биляр, Болг, Волг, Болк, Бог, Бого. Доколкото легендите отразяват в неясна форма някакво далечно историческо събитие, тези хипотези могат да помогнат да се разберат някои връзки и събития от нашата най ранна история.<br /> <br /> В край сметка редица автори се обединяват около компромисната теза, че името българи може да е свързано семантично с определена група от сходни с него думи, избрани от различни езици и от различни етноними на народите, които са били във връзка с древните българи. Но неоспорим факт е, че още през 681 г. византийските автори вече ни наричат такива.<br />