Жълт вестник написа, че синът ми е умрял.
<em>Актьорът от &bdquo;Шоуто на Иван и Андрей&rdquo; Александър Дойнов, който в последно време се изявява и като кандидат-президент, е на сцената от 30 години. Участва в 42 филма, има 50 роли в театъра. Сега за пръв път той обаче разкрива истинското си лице. Единствено пред &ldquo;ШОУ&rdquo;. <br /> </em><br /> <strong>- След толкова много роли в театъра и киното тази на кандидат-президента Дойнов ли е най-успешната ви, защото очевидно ви пасва?<br /> </strong>- Това не е роля! Аз наистина ще се кандидатирам. Събираме подписите.<br /> <br /> <strong>- Сериозно ли говорите?<br /> </strong>- Съвсем сериозно. Ще регистрирам кандидатура - с бюлетина, с номер. И ще казвам на хората това, което мисля, като ходя по градовете.<br /> <br /> <strong>- В това ли е разликата между вас и ония, които досега са се явявали на избори за държавен глава?<br /> </strong>- Те казват онова, което им казват пиарите им. Освен това аз имам и друга професия, а те нямат.<br /> <br /> <strong>- Това много ми намирисва на кандидат-президентската кампания на Кулеков и Бойчев преди години?<br /> </strong>- Не само &bdquo;намирисва&rdquo;, то е същото!<br /> <br /> <strong>- Обикаляте градовете с плакати, маси с питиета и мезета, а кои идват при вас &bdquo;насериозно&rdquo;?<br /> </strong>- 10 града досега обиколих и ще продължавам. Идват все изтормозени хора. Казват ми проблеми, които президентът в България не може да разреши. Някои от хората се забавляват, а други се отнасят сериозно, защото &bdquo;скоковете&rdquo; на цялата тази политическа класа в последните 20 години - в парламента и по разните му там служби и службички, вече досади. Почти едни и същи лица. И само те. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Много им е мазен курбанът. <br /> </strong></span><br /> А някой да е свършил работа, дето вика Жорж Ганчев &bdquo;На полза роду?&rdquo; - Да, но в полза на неговия си род, на роднини, на приятели и съпартийци.<br /> <br /> <strong>- Много сте нахъсан срещу политиците. Нямали поне един, на когото да симпатизирате?<br /> </strong>- Беше ми симпатичен Иван Костов, но за жалост във вторите две години от 4-годишното си управление поизцапа образа си пред мене. Но той направи решителни промени. Освен това умее да се изразява ясно. Разбираш какво иска да ти каже, за разлика от повечето политици. Една Татяна Дончева също се изразява ясно. Но доколко комунизмът й е увредил главния мозък и доколко ще е добър политик като ръководител &ndash; не мога да преценя. Емил Кошлуков? Изключително интелигентен и компетентен мъж, който знае как се прави политика, освен това го е учил в САЩ това. Но за съжаление <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>българският народ обикновено избира идиоти. <br /> </strong></span><br /> Кошлуков е единственият човек, който е бил 4 години в парламента и още живее под наем в София. <br /> В този кабинет има един министър, който върши работа &ndash; министър Плевнелиев. Той за мен е компетентен в това, което прави като министър. И като го извикат да говори - не го прави с лозунги, а с факти, цифри и срокове. И нещата стават. Изобщо партии и цветове не ме интересуват, важното е някой да помогне на този народ, да си плаща сметките, да живее малко по-добре и все по-добре, пък ако ще и син на Владимир Илич Ленин да е. Не ме интересува. <br /> <br /> Но има и такива, дето в пътя си не искам да ги срещам, камо ли да са в парламента. Такъв е Ахмед Доган и не защото е турчин, а защото той кандидатства за една работа и не ходи на работа. Няма такава служба в България, където да не ходиш на работа 5 години, и пак да си на работа там. Това е пренебрежение и обида не само към българския народ, но и към българските турци най вече. Друг такъв е Симеон Сакскобургготски. Очите ми да го не видят! Не може да акумулираш в себе си такова огромно доверие и да се превърнеш в дървосекач и лесничей. Бих подкрепял обаче Станишката до дупка, за да може да остане шеф на партията си и така да я привърши. <br /> <br /> <strong>- Значи, облаги от властта определено не търсите, но навремето като млад актьор, разпределен в Димитровградския театър, от заплатата, която сте получавал, като си платите наема и тока, са ви оставали по три лева на ден. Сега с колко я карате?<br /> </strong>- Да ви кажа честно, положението не е драматично променено оттогава до сега /б.а. - смее се/. Българските артисти и хората, които се занимават с духовната сфера, в момента са натикани в мазето от прости хора, които нямат отношение към духа. Нали ги виждате - пехливани и всякакви такива.<br /> <br /> <strong>- Кажете имена? <br /> </strong>- Например сега Цветан Цветанов, който е завършил ВИФ, където изпитите са дълъг скок, висок скок и хвърляне на гюле - как, бе, госпожо, как ще мисли? С кое? А ако някой си мисли, че неговият началник Бойко Борисов е по-умен, е прав - да, малко по-умен е! Единият - министър-председател, другият - заместник. И с това се изчерпва според мен разликата. Изобщо тези бездушни хора, за които са важни, образно казано, &bdquo;хлеба и сиренето&rdquo;, иначе си ядат черния хайвер - културата за тях, изкуствата, науката - са последното нещо, което им се струва важно. Млади артисти, които завършват НАТФИЗ, инвестирали в образованието си, отиват и получават по 450 лева на месец далече от вкъщи, където плащат квартира, ток и вода, трябва да се обличат, да създадат семейства да... живеят. Как?! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Това е абсурдно!<br /> </strong></span><br /> <strong>- Не бих искала да ми се обиждате, но това ли е причината ви на два пъти да &bdquo;създавате&rdquo; семейство?<br /> </strong>- О, два пъти създавах семейство и се разведох два пъти. Може и това да го е имало като причина, но тогава - млад и влюбен&hellip; Дете трябваше да имам. Нали инстинктът, който е заложен във всички ни, натам води. И от втория си брак имам син, който завършва тази година НАТФИЗ.<br /> <br /> <strong>- Не го ли спряхте?<br /> </strong>- Опитах се. Не помогна.<br /> <br /> <strong>- Как е името му?<br /> </strong>- Станислав. Завършва в класа на Краси Спасов. И ще си търси хляба.<br /> <br /> <strong>- Питам ви, защото май много ревниво пазите личния си живот?<br /> </strong>- Нямам такъв. Нали си давате сметка как на месец в Театъра на армията се играят 12-13 представления. Освен тях още две в Бургас, едно във Варна, три по страната и едно в Стара Загора. Коя ще седне да виси и да те чака? Трябва да е някоя луда жена.<br /> <br /> <strong>- И откога е така?<br /> </strong>- От години. Разведох се преди петнайсет. Един от жълтите вестници, май &bdquo;Уикенд&rdquo; беше, написа следното: &bdquo;Жена му избяга. И единственото хубаво е, че той от време на време вижда сина си&rdquo;. А синът ми живее при мен! Още след като се разведох, Станислав тогава беше 9-годишен, си остана при мен в София, предвид на това, че ще учи, ще се развива и т.н. И как тогава да го виждам &bdquo;от време на време&rdquo;, като си живее при мен и аз съм го карал да ходи да вижда майка си? <br /> <br /> И още нещо. Същият вестник писа, че момчето ми починало?! Едни комшии прочели вестника и се обадили на майка ми с думите: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&bdquo;Момчето ви почина!&rdquo; Представяте ли си тая жена какво е изпитала? <br /> </strong></span><br /> А аз от първия си брак имах момиченце, което почина. Беше на няколко месеца. Имаше вроден порок на сърцето. Много криво ми става. Абе, елате, питайте, бе, преди да пишете, ще ви кажа, не крия. <br /> <br /> Магда, първата ми съпруга, ми беше и първата ми голяма любов. Нея я бяха приели вече във ВИТИЗ, когато аз кандидатствах. Бях много млад, към 21-годишен. Тя беше &bdquo;Мис Черно море&rdquo;. Беше в класа на Коко Азарян. Имах приятел от нейния клас. Тя ме водеше на купоните на класа им. Така започна връзката ни. После се разведохме, но не по причина на мъртвото ни дете. Просто нея след ВИТИЗ я разпределиха във Видинския театър, мен - в Димитровградския. Ходихме си на гости. После се хванахме под ръка и наехме общ адвокат да ни раздели. Мирно и кротко. Явно връзката беше консумирана и... приключи. <br /> <br /> <strong>- А причината все още да сте сам не е ли в сина ви, който вероятно може и да ревнува от една близка вам жена?<br /> </strong>- Абсурд! Ние с него сме си приятели. Аз изобщо дори не съм го удрял досега, бой не е ял никога. Разбираме се много. Той за мен е най-хубавият!<br /> <br /> <strong>- Баща и син &ndash; актьори, живеят сами, но ако не бяхте станал актьор, какъв щяхте да сте сега?<br /> </strong>- Бях спортист преди това. Тренирах свободна борба и в ЦСКА бях, и в спортната школа, бях и в отбора назначен...<br /> <br /> <strong>- Щяхте ли да се включите по онова време в групировките на мутрите?<br /> </strong>- Като нищо! Сигурно! Ако не бях хванал да уча и после да играя по театрите, щяха да ме викнат и ако бях без работа - к&rsquo;во? Тогава не се знаеше какви ще са. Тогава бяха застрахователи, охранители&hellip;<br /> <br /> <strong>- Тогава защо станахте актьор?<br /> </strong>- Ами да ви кажа право, станах актьор `щото ми беше ниска дипломата от училище - среден 3,37. Като спортисти не ходехме много на училище - все бяхме по лагери, по Белмекен и прочее. Завърших в София СПТУ-то по механо- и електротехника. И като завърших с тройка, къде да кандидатствам с такава диплома? <br /> Само във вузовете по изкуствата можеше. Значи, не мога да свиря на нищо - в Консерватория не мога да ида. Пея, колкото да се напия. Не мога да рисувам въобще. И то кое остана &ndash; ВИТИЗ /б.а - сега НАТФИЗ/. Викам, чакай да се пробвам. Станах сценичен работник в театър &bdquo;Сълза и смях&rdquo;, за да видя какво е това. И като почнах да гледам репетициите и после представленията, викам си: Аз това го мога! Ма&rsquo;а му стара, мога го! Ша са пробвам! Ей така станах актьор&hellip;<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Керка ХУБЕНОВА<br /> </strong>