Ицо Ламбрев: Спасих Данчо Караджов от затвора и той ме изгони от „Сигнал”

<br /> <strong>- Христо, ти си един от знаковите фигури на групата &quot;Сигнал&quot;, но се отдръпна и около теб има едно мълчание. Кажи все пак как стоят нещата около така талантливия пианист и неговата съдба?</strong><br /> - Ние с теб не сме се виждали от няколко години, но в последната година се случиха много интересни неща около мен. Трябва да ти кажа, че се занимавам изключително добре с млади хора. Уча ги на много неща и искам да изградя от тях един цялостен артист. Те танцуват убийствено, а аз ги уча основно на музика - солфеж, пеене, пиано, и така, по този начин, да изградим един общ продукт и от тях да излязат звезди, които са многофункционални, истински артисти, защото няма такова нещо в България, както и знаем, че няма много нови хубави песни. Сега тръгва този процес. Написал съм песен за Мартин Спасов, запомнете това име, това е една бъдеща звезда, сега чакаме текста от Сашо Петров и стягаме с него репертоар за участие. Освен това имаме един страхотен спектакъл, което също не е правено. Казва се &quot;Диагноза артист&quot; и го правим с Жоро Низамов от &quot;Като две капки вода&quot;. Фактически Жоро е основният двигател на цялата идея. За този спектакъл си имаме и сценарист - Красимир Голев, който е сценарист и на &quot;Господари на ефира&quot;, и той прави сценарий и постановка. Моето участие там е предимно като музикант. Няма да издавам повече подробности, а премиерата ще бъде на 4 юни в НДК в студио 5. После предвиждаме много концерти из цялата страна, а също и в чужбина.<br /> <br /> <strong>- Пожелавам ти успех в това начинание, но няма как да не заговорим за началото на твоето творческо амплоа, когато беше част от група &quot;Сигнал&quot;...</strong><br /> - Не ме интересуват, не ги знам и не искам да ги знам. Чух, че той <em>/Данчо Караджов - бел. ред./ </em>щял да прави нова група. Събират се пак по подобие на &bdquo;Фондацията&rdquo;, на &quot;Стари муцуни&quot; навремето, на такива звезди с различни имена. В момента се правят още две-три такива групи от стари известни музиканти, но аз не участвам в такива неща. <br /> <strong><br /> - Искам да те върна назад във времето, когато братята Ваньо и Боби Мишеви създадоха &quot;Златни струни&quot;. Всъщност &quot;Сигнал&quot; си стана група благодарение на импресариото на Васко Найденов Стефан Широков...</strong><br /> - В &quot;Златни струни&quot; бяхме аз, Ваньо и Боби, Румен Спасов и Данчо Караджов. Нека да ти кажа за хронологията и историята на групата. През 1975 година аз влизам в казармата и Боби и Ваньо дойдоха при мен, аз бях на жълтите павета на бул .&quot;Руски&quot; в ЦДНА-то. Те дойдоха да ме прослушват и аз седнах на един много хубав роял и им свирих. Всъщност те<br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> търсеха заместник на Васко Найденов<br /> </strong></span><br /> Значи, дотогава той е бил пианист на &quot;Златни струни&quot;, но са имали проблем с Данчо кой да пее, защото Васко също искал да пее и това е било в основата на конфликта той да напусне. И Васко тогава всъщност да прави самостоятелна кариера. За мен е супердобре, че го е направил, защото, както виждаме, кариерата му е много успешна. <br /> <br /> И така, влизам в групата през 1978 година, но се отделихме аз, Данчо и Румен, защото двамата братя избягаха в Америка. А основното, за да се отделим, е да направим основно български песни. И ние ги направихме. Тези песни, които съм писал в ония години, тогава Данчо беше само певец на групата - както в &quot;Златни струни&quot;, така и в &quot;Сигнал&quot; първите няколко години - след това започна, понеже се спекулира много и с това. Той после почна да пише, да дава някакви идеи, които аз пак ги оформях, пак ги променях, защото аз все пак съм завършил всичко от музикална школа, от голямата истинска музикална Консерватория. Много хора сега казват - завършил съм Консерватория &quot;Естрадния отдел&quot;, но това няма нищо общо с голямата Консерватория, въпреки че сега нивото е все пак по-високо, отколкото преди 30 години. Трябва да ти кажа и един малко известен факт - <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>другите от групата не знаеха ноти</strong></span><br /> <br /> <strong>- Искаш да кажеш, че колегите ти са били слухари? </strong><br /> - Точно така! Нека да го кажа по друг начин. Аз съм написал една книга, понеже много хора питат - твои ли са тези песни. Да, мои са. Един от най-големите ми плюсове в живота е, че навремето контактувах с най-големите поети и композитори на България - отивам у тях на гости, говорим, пием, хапваме и по някое време сядам на пианото и се ражда поредният хит. <br /> <br /> <strong>- За кои от песните на &bdquo;Сигнал&rdquo; претендираш?</strong><br /> - Нищо не претендирам. Пак да кажа - някои се водят на други композитори, защото времената бяха такива, че за да ни излъчват по радиото... <br /> <br /> И нека да уточня &mdash; <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>ако ме нямаше мене, нямаше да ги има хубавите песни на &quot;Сигнал&quot;</strong></span><br /> <br /> <strong>- Разкажи ми как точно стана забраната групата да не пее заради гафа в Бургас?</strong><br /> - Това стана през 1982 г. Забраната беше за една година, ние обаче извадихме голям късмет, защото един полковник от ДС ни помогна много. Единствено в Бургас се проведе разследване и имаше осем или десет точки, но всичките бяха оборени. Пишеше, че сме пеели със скъсани дънки, а ние тогава се обличахме с костюми; че сме пеели на английски и на американски език, а ние пеехме само на български, и то нашите песни; че сме се напили като свине и сме се търкаляли в някакво заведение, което също не беше вярно, защото по това време ние провеждахме кампания против пиенето и пушенето. Ние бяхме единствената група, която не пиеше и не пушеше. Трябва да ти кажа, че този полковник Манов ни спаси. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Тогава беше нещо нечовешко!</strong></span><br /> <br /> Бяха ни наказали просто да живеем, да съществуваме - и не само ние, но и още десет души технически персонал. Значи, наказват ни всичките да не пеем, да нямаме концерти, спряха ни записите от радиото, иззеха плочите от &quot;Балкантон&quot;. Просто всичко беше, за да заличат &quot;Сигнал&quot;. Просто страшно, бяха го обърнали в политическо действие - че сме викали: &quot;Долу полицейските палки&rdquo;, &quot;Да живее свободата&quot;, което също не беше истина. А всъщност видяхме как милиционерите започнаха да бият децата с палки и ние спряхме да свирим. Данчо каза: &quot;Докато има палки, няма да продължим, ние от &quot;Сигнал&rdquo; не сме свикнали да пеем под ударите на палки&quot;. Това му бяха думите. И тогава излязоха няколко яки момченца, предпазиха публиката от сцената и концертът си продължи. Ето това е цялата истина. <br /> <br /> <strong>- Какво се случи по-нататък?</strong><br /> - Извикаха ни в Концертна дирекция. Имаше слухове, че директорът Войнов заплашвал Данчо с пистолет... Но тогава ни предложиха на мен и на Румен да вземем друг певец или певица, за да продължи да съществува &quot;Сигнал&quot;. Това е важно да се знае, защото Данчо, дето беше наказан, беше и на крачка да влезе в затвора. Тогава не само аз и Румен, но цялата група застана зад Данчо, семействата ни, техниците, и казахме, че докато не се оправят нещата, ние само с него ще работим и не искаме друг певец или певица - и останахме гладни осем месеца. По-късно обаче Данчо изгони Румен, после мен и остана сам, но, както се казва, няма ненаказано добро... <br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Александрина РОКАНОВА</strong><br /> <br />