Николай Конакчиев: Вманиачена фенка ме тормозеше с години, представяше се за моя съпруга

<em>Днес тв титанът дава едно от изключително редките си интервюта специално за &ldquo;ШОУ&rdquo;.<br /> </em><hr /> <br /> <strong>- Къде &ldquo;потънахте&rdquo;, г-н Конакчиев,бяхте сред най-известните имена на Националната телевизия?<br /> </strong>- Всяко нещо с времето си. Телевизионната журналистика изисква динамика, която на моите години трудно се поддържа. <br /> <br /> <strong>- Цяла София говореше в 80-те години за любовта ви със Стойка Миланова. Тя бе на върха на световната си кариера като цигуларка.<br /> </strong>- Да, тогава може би съм ходил най-много на концерти. Три години не са малко време. Но тя имаше своята кариера, аз - моята, нямаше как да се съчетаят.<br /> <br /> <strong>- Навремето имахте безброй преследвачки, пишеха ви писма, причакваха ви пред телевизията? Клюката носеше как една се е самообявила за ваша годеница...<br /> </strong>- Нормално беше при популярността, която имаше всеки от &ldquo;панорамаджиите&rdquo;. Друг е въпросът как се изразяваше този интерес &ndash; от трогателната гимназистка, която ми прати тетрадка, изписана от начало до края само с името ми, до някои доста <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>брутални форми на телефонен тормоз. <br /> </strong></span><br /> А що се отнася до &bdquo;незабравимата&rdquo;, съвсем нестандартна фенка, за която споменавате, историята не беше никак невинна, а на всичкото отгоре продължи с години. Накратко: Непознат човек ми се обади от провинцията и гневно ми каза да изпълня спрямо дъщеря му Н.Н. това, което съм й обещал. Казах му че не познавам Н.Н. Тя му казала, че посрещнала Нова година /77-ма/ в моя компания. Н.Н. ми написа писмо с искане обезателно да се срещнем, защото сме били набъркани в ужасна история. Не отговорих. Започнаха да ми се обаждат разни нейни роднини, да ми обясняват как страдала от това, че съм я измамил. Един дори ми обясни колко силни връзки имал по партийна линия, та да му мисля. После ми се обади уважаван колега и добър човек, главен редактор на провинциален вестник, и ме помоли да си я прибера, защото тя му заемала щат и той я бил назначил само заради приятелството си с мен &ldquo;докато си уредим отношенията&rdquo;. Казах му, че не я познавам и той щеше да падне: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&ldquo;Ама ние и в партията я приехме&rdquo;. <br /> </strong></span><br /> И в този дух години. След известно затишие уважавана днес личност, вече на възраст, ми се обади &ldquo;да се разберем като мъже&rdquo;. Той имал сериозни намерение към Н.Н. и аз трябва да й дам свободата. Тя от години живеела при него, но все му обяснявала, че е обвързана с мен...<br /> <br /> Подобни истории с Н.Н. имаше още няколко и аз нямах никакъв начин да отгатна на колко още места се е представяла, че ми е приятелка или съпруга. А аз през цялото това време живеех със съпругата си Анна. <br /> <br /> <strong>- Как ви намери жена ви? Кой кого намери?<br /> </strong>- Като в приказката &ndash; какво търсил, пък какво намерил. Срещнахме се през ноември 1976-а при посещението на Тодор Живков в... Индия. Аз с вечния Толстой Балкански - операторът, отразявах посещението. Анна беше дъщеря на посланика ни в Индия &ndash; покойния от доста време генерал Стоян Заимов. Беше любов от пръв поглед. Аз бях на сериозната 35-годишна възраст, а тя - едва на 23.<br /> <br /> <strong>- Да, веднага се разнесе мълвата в София, че са ви изгубили като ерген... В семейството на Заимови имахте ли думата?<br /> </strong>- Със семейство Заимови винаги съм имал отлични отношения. Когато той беше посланик в Индия, а после в Мароко, ми уреди няколко първокласни политици за срещи и интервюта, до които иначе трудно бих се добрал. <br /> <br /> Бяхме предвидили да почнем работа над мемоарите му, за неща и събития, които бистрехме в множеството ни обикновени човешки разговори. Не се случи &ndash; <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> почина след нелепа автомобилна катастрофа.<br /> </strong></span><br /> <strong>- Знам, че сте правили няколко интервюта с Вацлав Хавел. Какво си спомняте за автора на &bdquo;кадифената революция&rdquo;, който почина преди броени дни? <br /> </strong>- Интервю преди 1989 г. беше невъзможно - той беше следен от Статни безпечност /Държавна сигурност/ като виден десидент и пропагандатор на &bdquo;Харта 77&rdquo;, с внезапни обиски, арести, ефективни присъди &ndash; целия арсенал на тоталитарните служби. Пред дома му, на самия бряг на Вълтава, непрекъснато дежуряха полицейски &bdquo;бодигардове&rdquo;. Това не беше тайна за никого в Прага. Интервю направих в навечерието на първото официално посещение в Чехословакия на Желю Желев като президент. После още няколко пъти се срещах с Хавел. <br /> <strong><br /> - Какво споделяте за жизнеността на един Петко Бочаров?<br /> </strong>- Неотдавна гледах негова изява по една от телевизиите и се възхитих на бистрата му и точна мисъл и след като е прехвърлил 90-те! Обяснявам си го с обстоятелството, че никога не си е позволявал мозъчна леност, а винаги е бил един много активен човек. <br /> <br /> <strong>- А Димитри Иванов, Тома Томов, Сашо Бешков, Васил Марков?<br /> </strong>- На Димитри и сега с удоволствие чета коментарите му в &ldquo;Сега&rdquo;, но пред мен веднага се появява споменът за януари 71-ва &ndash; далечната Източна Бенгалия, отцепила се от Пакистан под името Бангладеш, след кръвопролитна, поредна индийско-пакистанска война. Димитри беше пристигнал в Дака като спецпратеник на БТА няколко дни преди нашия екип на телевизията. Други журналисти по това време там нямаше. Общото между тримата българи беше, че никой от нас нямаше застраховка! Не сме и мислили за това. А <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>имаше стрелби, епидемии, проказа...<br /> </strong></span><br /> Димитри &ndash; Джимо, беше здравият разум в групата. Мисля, че тогава му предадохме телевизионния вирус. Не след дълго се опитах да го привлека да дойде в телевизията. <br /> <br /> С Тома Томов се знаем и от двете години казарма в Челопечене и Мусачево, и от университета, където бяхме в един курс. Писарев ни назначи в телевизията. А после Иван Славков отдели &bdquo;Панорама&rdquo; . <br /> <br /> <strong>- Кои бяха най-близките ви хора във времена на конфронтация? Кой заставаше зад вас?<br /> </strong>- Когато трябваше да се отстояват принципни неща, и аз, и хората, с които работех, имахме подкрепата на Славков. С него бяхме много близки. Една година ме помоли да посрещнем Ивановден в моя апартамент в Лозенец, &ldquo;за да избягаме от навлеци и да обсъдим някои неща&rdquo;. Не се получи. Вместо очакваните 10-12 души, дойдоха 50. Спешно организирахме допълнително мезета и напитки, но Иван не можеше да се начуди как едно толкова тайно замислено събитие се разчу с такава бързина. Но с негово участие не можеше да има тихи и безшумни събития.<br /> <br /> <strong>- Големите ви авантюри от младостта?<br /> <br /> </strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>- Авантюри дал Бог - и по дамската част, и професионални.&nbsp;<br /> </strong></span><span id="1324662367912E" style="display: none;">&nbsp;</span><br /> <br /> <strong>Едно интервю на Савка ЧОЛАКОВА</strong>