„Гласът на България” е поредното предизвикателство за младата и талантлива певица Поли Генова. Тя стана ментор на кандидат-звездите заедно с колегите си Влади Ампов-Графа, Иван Лечев и Камелия. Музикалният формат, който се излъчва всяка неделя от 20 часа по bTV, се радва на значителен интерес от зрителите. Много талантливи момчета и момичета се явиха на кастингите „на тъмно”, а уважаемите ментори се обръщат само към най-добрите и така почти попълниха отборите си. Едни от най-пеещите избраха да се присъединят в отбора на Поли. Тя дава ексклузивно интервю за читателите на „ШОУ”, в което говори за формата, за „Евровизия”, за мечтите, за мъжете в живота й и т.н.
- Поли, отборът ти в „Гласът на България” се очертава като един от най-силните. Как успя да събереш такива участници?
- Изключително съм щастлива и много горда с всички участници в моя отбор. Наистина е много хубаво да знаеш, че имаш в ръцете си добър и качествен материал, с който можеш да работиш. Това са едни талантливи деца, които тепърва имат шанса за бъдеще в музикалния шоубизнес. Да предаваш знанията и опита си на хора, които имат потенциала да го развият, е прекрасно.
Тайничко се надявам именно човек от моя отбор да победи в „Гласът на България”. Имам силни участници, които категорично могат да бъдат финалисти, а защо не и да победят. 

- С Графа се сдърпахте в един от епизодите, когато той каза, че се държиш неестествено... 
- Гледайки го сега отстрани, дори не мога да си представя ситуацията. Наистина му се обидих, но ние сме много близки, истински приятели. Познаваме се от страшно много време – повече от 20 години. И понеже сме приятели, знаеш, че човек се наранява именно от най-близките си хора. Ако трябва да съм честна, и сега като се гледам отстрани, въобще не е имало нещо драматично или фатална ситуация. Просто в дадената ситуация 

съм се почувствала наранена

от изказването му. Впоследствие двамата много се смяхме на това нещо. Той многократно ми се извини. По никакъв начин случката не е режисирана или някаква история, която сме си я изфабрикували или пък е била по сценарий. Това са нормални човешки взаимоотношения между приятели. 

- Какво мислиш за останалите ментори? За Графа разбрахме, че се познавате, а с останалите – Иван Лечев и Камелия?
- Познавам и двамата. Имала съм удоволствието да работя и с Камелия, и с Иван. Преди повече от 10 години, още като част от „Бон-бон”, Камелия ме покани да пея вокали в един от нейните албуми. А пък Иван Лечев е легенда за българската музика. Той е свирил в няколко от моите песни. Аз съм спойката между четиримата, защото ги познавам и съм работила с всеки един от тях. 

- Наскоро се чух с Иван Лечев, който каза, че още по времето на „Бон-бон” са те наричали детето чудо...
- (Смее се.) Не знам, явно Големите са си говорили помежду си. Тогава съм била твърде мъничка, наистина го познавам от дълги години. ФСБ е любимата рок група на баща ми и съм израснала с техните песни. За мен винаги е било огромно удоволствие и чест да мога да застана редом до тях на сцената, камо ли да бъдем колеги във формат като „Гласът на България”. 


Малките момичета от „Бон-бон” са фенове на Поли 

- Твоята приятелка Люси Дяковска участва пък в „Като две капки вода”, където й се наложи да те имитира...
- Гледах Люси в „Като две капки вода”, когато влезе в моя образ. Беше прекрасна, опитах се да й помогна с каквото успях. Не само с оригиналния костюм, но също и с оригинални видеа, по които хореографката ни беше работила. Опитах се по всякакъв начин да й помогна да се превъплъти в моята роля. Беше вълнуващо да се наблюдавам отстрани. Тя се справи брилянтно. Много хора помислила, че всъщност това съм аз, което доказва, че тя се е справила страхотно. 

- Хващам те часове преди да заминеш извън страната. Къде отиваш? 
- Тази година си поставих различна цел – да съчетая полезното с приятното. А именно - да посетя няколко големи концерта на най-актуалните в момента артисти. Предстои ми да присъствам на Ед Шийрън в Мадрид, ден след това на Бруно Марс в Кьолн, Германия. Истината е, че се вдъхновявам от това, което чувам и виждам пред себе си като шоу, присъствие и дори като събитие. Това са огромни зали, понякога с над 30 хиляди човека, атмосферата е невероятна и аз черпя опит от преживяното. Това е ценно за мен. Мечтите ми все още са свързани с големите сцени, със световния музикален шоубизнес. 

- Доволна ли си от успеха на песента, с която се представи на „Евровизия”? Успя да се класираш и на челно място – удовлетворена ли си? 
- Връщайки се назад, за мен това е нещо неочаквано. Искам да благодаря на хората от екипа си, които през цялото време бяха с мен. Това е един общ успех, който с години сме градили. Зад гърба си имаме изключително много опит, за да можем да се почувстваме спокойни и да можем да дадем най-доброто от себе си, а резултатът след това да е впечатляващ.
 


- Какво би променила ти в регламента на конкурса?
- Не ми харесва фактът, че сме ограничени откъм бройка хора на сцената. Позволено е максимум 6 човека с артист-изпълнителя да бъдат на сцената. Това мен ме ограничава, защото аз искам минимум 10 човека – да пусна яки танцьори, музиканти и т.н. Бих променила още нещо – да се свири на живо. Не само вокалите да са изпълнени на живо, но и инструментално да чуем живи изпълнения. Това ми се иска да бъде променено. 

- Успя ли да чуеш песента на Кристиан Костов за „Евровизия” и харесва ли ти?
- Все още не съм успяла, защото преди ден се върнах от съвсем други ангажименти, които имах извън България. Днес мисля да си я пусна най-накрая и да я чуя. Той е прекрасно и талантливо дете, в което има потенциал. Според мен тепърва ще се развива. Радвам се, че млад човек е избран да представи България. Кристиан има опит заради живите изпълнения във формата, от който излезе. Много е хубаво да виждаме млади хора, на които им се подава ръка и имат късмет да израснат и да получат шанса да стъпят на голяма сцена.

- Непрекъснато се дискутира какви песни трябва да пращаме на този конкурс – дали съобразени с модното течение в света, или да заложим на нашите балкански ритми. Дори имаше предложение Гери-Никол да ни представи с „Готина и луда”...
- Истината е някъде по средата. Много е трудно да кажеш точна формула за това кое е успешно. Съдейки по това какво аз правя, за мен и екипа ми е важно на първо място музиката да ни харесва. Тук моментът е много субективен – да може всеки да открива себе си в това, което прави. Резултатът винаги трябва да бъде продължение на самия теб – ти като артист да можеш да бъдеш намерен в тази песен. Оттам нататък изключително много държа на качеството. Важно е да се знае, че правиш български продукт, който обаче ще бъде представен и на европейска сцена. Малко или много трябва да се съобразиш с актуалните стандарти и какво в момента се слуша, за да може тази песен да получи възможно най-широко разпространение. Да стои актуално и на голяма световна сцена! Затова е много важно
 
да си сверяваме часовниците


Поради тази причина обичам да ходя на концерти, да гледам живи изпълнения на чужди артисти. Вдъхновявам се това, което те правят. Важно е човек да бъде отворен и да излиза извън рамките и състоянието си на комфорт, за да може да прави по-големи достижения. 



- Чувстваш ли се уважавана от българската публика и че наистина осъзнава какъв талант си? Или по-скоро си пренебрегната и успехите ти се омаловажават тук, на родна земя?

- Чувствам се много добре, отношението на хората е прекрасно към мен. Не говоря само за сега, когато се върнах от Швеция. Така беше и 2011 г., когато за първи път представих България на „Евровизия” в Германия. Тези големи събития в моя професионален живот карат хората да ме гледат с уважение. 

Те ме знаят от дете от времето на „Бон-бон”.

Доказала съм се и хората са запознати с това, което представлява моята кариера и личност. 

- От доста малка си започнала да работиш, да си под светлините на прожекторите – това ли ти помогна толкова бързо да израснеш като човек и изпълнител?
- Най-вероятно! Аз съм имала удоволствието да израсна в една прекрасна среда – завършила съм Национално музикално училище, заради школата на „Бон-бон” съм била винаги с хора, които правят изкуство. Музиката винаги е била моят път и живот. Това по някакъв начин ме е оформило като личност. 

- Имало ли е момент, в който си съжалявала, че си поела по пътя на славата?
- За мен славата не е била крайна цел, никога не съм се стремяла към нея. Винаги съм мечтала и искала да достигна големите световни сцени и артисти – хората, които съм гледала по МТВ като дете, на наградите Грами и т.н. Това е моята висока летва, към която винаги съм се стремяла и продължавам да го правя. За мен е било важно аз самата да намеря в себе си музиката – да знам каква музика искам да правя. Това е била мотивацията ми, а не колко известна съм искала да стана. Изкуството и музиката са нещата, които ме водят напред. 

- Кой е слухът, който си чула за себе си и те е отвратил? 
- Винаги има много смешни неща, които прелитат от време на време покрай мен. Отдавна съм се научила да съм над нещата и това да не ме засяга лично. Всеки има право да говори каквото иска. 

- Никога не говориш за любов, но пък и рядко те замесват в любовни интриги?... 
- Истината е, че с течение на времето разбрах, че личният живот не случайно е наречен така. Той си е само за теб. Тази информация трябва да бъде известна само на теб и най-близките ти. Това е нещото, което наистина искам да запазя за себе си. Така по някакъв начин съхранявам вътрешното си спокойствие. 

- Какво искаш още да ти се случи в професионален план? А в личен? 
- Все нови предизвикателства, които досега не съм имала възможността да направя. Например да издам албум на английски, да имам песен, която да стане още повече популярна извън пределите на страната ни. Такива неща си пожелавам, както и малко по малко да изградя собствено семейство. Такива нормални човешки неща, които в личен план всеки си мечтае и иска да му се случат. 

Интервю на Красимир Красимиров 


ОЩЕ ОТКРОВЕНИ ИНТЕРВЮТА С ИЗВЕСТНИТЕ ЧЕТЕТЕ  В НОВИЯ БРОЙ НА "ШОУ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА