На 18 юли се навършиха 181 години от рождението на Васил Левски. Той е един от идеолозите на българската национална революция. Роден е в подбалканското градче Карлово, а делото на живота му е създаването на Вътрешната революционна организация. Легенди и исторически данни разказват и до днес как Апостола преминава през всяко българско селище, увлича най-будните българи след себе си и почти във всяко кътче създава революционен комитет.

За тези и за още вълнуващи моменти от живота и делото на Васил Левски, си говорим с Христина Богданова, която е негова потомка. Тя е праправнучката на Яна – най-голямата сестра на Левски, и е една от 28-те живи родственици на Апостола.


Христина Богданова е родена в София. Като малка е прекарвала много време при баба си в Троян. Завършила е емблематичната езикова гимназия в Ловеч с английски език. Дипломира се със специалност „Журналистика и масови комуникации” в Американския университет в България, пише в. "ШОУ".
 
- Помните ли какво беше първото усещане, което изпитахте, когато научихте, че сте потомка на този голям българин Васил Левски?
- Разбира се. Едно голямо вълнение. Всичко започна от един портрет в хола на стената – един от оригиналните портрети на Левски. Откакто се помня – тези магнетични очи, това тяло, винаги са ме привличали – естествено, тогава като малко дете, което все още нямаше идеята за кой човек точно става дума. Но аз имах щастието да имам дядо – той всъщност е брат на моя истински дядо, но той е починал още когато майка ми е била малко дете, а нейният чичо я отглежда почти като своя дъщеря, и така той става мой дядо. Живеем в една кооперация, построена от дядо Стефан, който е мъжът на Елена – най-малката дъщеря на Яна, която пък е моята прабаба. И няколко семейства – от децата на Елена, живеехме в тази кооперация, събирахме се заедно.

- Колко време ви трябваше, за да осъзнаете кой всъщност е Апостола на свободата?
- Разбрах кой точно е Левски някъде като ученичка. Малко по малко започнах да осъзнавам, че това е един национален герой. Но, признавам си, истинското значение на Левски започнах да осъзнавам вече като възрастен човек. И продължавам до ден-днешен да трупам впечатления в тази посока.

- Какво означава подобно осъзнаване за вас като човек?
- От една страна, го приемам като благословия, защото не е моя заслугата, че във вените ми тече и неговата кръв. В този смисъл съдбата е била безкрайно щедра към мен и семейството ми. И, от друга страна, подобно разбиране върви успоредно с една огромна отговорност, която аз нося. Не, това в никакъв случай не ми тежи, напротив. Но и не мога да си представя, че мога да живея живота си по друг начин, различен от това, което Левски изповядва като принцип и ценности. Ценности, които е доказал и с живота си.

- Успявате ли да поддържате връзка с останалите потомци на Васил Левски?
- Опитваме се да го правим, като се събираме поне по веднъж в годината на родова среща. Не всички успяват да дойдат, разбира се, но то е и въпрос на моментни обстоятелства, на каквито всички сме подвластни в живота си. Някои от нас вече и работят, и живеят в чужбина, други са в България, но в различни градове, а трети са по-възрастни, затова има много обстоятелства, които пречат да успеем да се съберем абсолютно всички. Но пък през останалото време поддържаме връзка по телефона. Хубаво ни е, когато сме заедно. Има голямо вълнение.

- Какъв човек беше Левски? Може би това е въпросът, който трябва да си зададе всеки, който иска да разбере какво се крие отвъд героя, идеализиран в представите?!
- Да, това е много вярно. Винаги е най-хубаво, когато се опитваме да се докоснем до човека. Васил Левски е имал късмета, подобно на своите братя и сестра му Яна, която е моя прапрабаба, да се родят в едно изключително българско семейство. Тяхната майка баба Гина е била невероятно силна, смела и трудолюбива жена, научена на почит към човека, към живота. Била е много непримирима към несправедливото. А баща им – дядо Иван, също е бил един изключителен българин. За него днес много малко се говори за съжаление. В чисто човешки план е бил толкова честен и справедлив, че хората често са се допитвали до него, за да разрешат различни спорове, независимо колко дребни са те. На този принцип той е отглеждал и децата си.

- От вас знам, че Левски е бил много палаво и игриво дете…
- Да, точно така. И много любознателен от съвсем малък. Негова братовчедка разказва, например, как седмица преди да тръгне за първи път на училище, той направо е горял от нетърпение. Искам е много да започне да учи. Майка му и баща му са го завели на чаршията, за да му купят нови кондури, нови дрехи. И когато тръгва, баща му, който в този момент вече е бил болен, излиза, подпира се на портата и му казва:
 
„На добър час, сине и Бог да те пази!”
 
Малкият Васил тръгва на първия си учебен ден, закичен със здравец, който му слага баба Гина. И много бързо дръпва с материала – и с четенето, и с писането, започва да помага на учителя за тези ученици, които се справят по-бавно. В семейната митология пък се казва, че когато Васил се е родил, се е родил в було, което според местното поверие означава, че това е един личен човек. Предопределен да бъде голям!

- Всъщност от момента, в който започва своята революционна дейност, Левски повече не стъпва в дома си, нали така?
- Да, абсолютно вярно. Той избира Отечеството с мисълта за най-близките си. Затова се и разделя с тях. Не прекрачва повече прага на бащиния си дом – от 1864 г. до смъртта си. Но понеже много е обичал своите племенници, изобщо децата, понякога, когато е отсядал в хана на своя вуйчо Генчо, който е бил в близост до бащината му къща, си е позволявал да поседи няколко минутки, за да погледа играта им.
 
С майка си се е срещал или в други къщи, или в други градове
 
А последната им среща се състояла в Сопот. Баба Гина взима една от внучките си – София, с която уж отиват на гости – за да не будят подозрение. Когато приключил своята работа, Левски взел племенницата си, сложил я на коленете си и я помолил да му изпее една песен. Тя му изпява песен, той я целува по челото и й казва: „Много хубаво пееш, Софке”, след което се изправя срещу майка си, разменят няколко думи, а тя е усещала през цялото време, че нещо предстои да се случва. За момент тя се срива, потичат сълзи от очите й, а самият Васил е безкрайно изненадан от реакцията й, защото не е свикнал да гледа така майка си. Много труден момент, защото майка му явно е предчувствала развоя на събитията.

- Как гледате на твърденията на някои изследователи днес, които свързват Васил Левски с масонството, допускайки, че той е посветен като масон през 1861 г.?
- На мен лично не ми звучи достоверно. Васил Кунчев е бил изключително вярващ човек. Православен. И то не в смисъла на спазването на външните признаци на религията, а дълбоко убеден. И дори, и след като захвърля расото, образно казано, когато се посвещава на революционната си дейност, и този акт от 1864 година, когато си отрязва косите,
 
той до края на живота си продължава да спазва обетите на вярата
 
Защото Дякон – в смисъла на вяра, си до гроб! Той си е поискал своето разрешение от своя духовен баща – който го е ръкоположил – отец Кирил Рилец – да му разреши да се откаже от дяконството, за да може да свърши това начинание, в което е вярвал, че е за доброто на България.

- Твърди се също, че Левски всъщност не е бил предаден от един човек, а е станал жертва на дълга верига от полицейски разкрития…
- Да… има и такива твърдения. Срещала съм ги и аз. Но така или иначе няма достоверни данни, каквато и да е теорията. Няма 100%-ово потвърждение. За мен ключова тема е тази за предателството – но като същност, не толкова кой как и кого предава. Защо всъщност се предаваме!

- Има ли нещо, което, въпреки многобройните коментари и твърдения до момента, не се знае за Левски?
- Надали е останало такова сред толкова много информация за него. Но аз, например, сравнително наскоро научих, че той е бил сред основателите на Българско книжовно дружество, което след това се превръща в Българска академия на науките. И за това не се знае, и не се говори. А на мен ми го е казвала една дама от къщата-музей в Карлово. Също така
 
Левски е имал невероятни потребности към знанието
 
Много рано е осъзнал, че чрез знанието – ако знаеш – имаш сили, капацитет, да случиш нещата! И е бил много последователен в това да трупа такива – не формални, разбира се, в стандартната схема на родното образование.
За мен Левски е пример за достойнство. За това как преминаваш достойно през живота. Как намираш смисъл и го следваш, независимо от цената. Не е идеята просто да правим нещо, а по-скоро какво влагаме в него и до какво сме готови да стигнем, когато каузата си заслужава. Той просто е един голям учебник по човеколюбие и животолюбие.
- Не е ли странно това, че винаги когато честваме негова годишнина, възприемайки го като национален кумир, ставаме свидетели на това как София е под плътна полицейска обсада?! Двете действия са несъвместими, най-вече по смисъл…
- Разбира се, че подобна картинка събужда такъв въпрос. Но Слава Богу обсадата не е за Васил Левски, а за политическия ни елит. Уви! Това е моментът, в който политическият ни елит отделя официално от времето си, за да демонстрира отношение… В интерес на истината, когато аз отидох следобед на паметника, вече бяха сложени кордоните, самите полицаи бяха много добронамерени, ориентираха хората откъде да минат. Тази церемония по традиция е запазена за политическия елит и просто… просто си е една абсолютна демонстрация! Ако наистина има искрена почит към този човек, то как се изразява тя – не защото си отишъл да занесеш едно цвете или да произнесеш едно слово – почитта се изразява в това като спазваш в ежедневието си принципите, които този човек е отстоявал и за които е умрял! Говоря за чест, за честност и достойнство! Левски казва: „Играем си с живота на 7 млн. българи – трябва много да се внимава!”
 
 
 
Интервю на Анелия ПОПОВА

ЧЕТЕТЕ ТАЗИ И ОЩЕ ГОРЕЩИ НОВИНИ В НАЙ-НОВИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИК "ШОУ"