Трябва да се преценят ситуациите, в които такава личност е уязвима, само така ще бъде заловен, коментира в интервю за "Монитор" директорът на Специализираната болница по психиатрия „Св. Иван Рилски” в Курило.
 
- Д-р Гълъбова, как се оказа, че сте без линейка в психиатричното заведение, коя е причината?
- За вас може и да е новина, но за нас е ежедневие да липсва нещо в психиатричното заведение. Нова линейка при нас не е купувана от 1974 година. През цялото това време сме имали линейки, но втора употреба. През 2014 година един служебен кабинет отпусна по 24 000 лева на всички държавни психиатрични болници, за да си купят автомобил. Тъй като на нас ни беше дошло до гуша от ремонти, стари коли, гълтане на пари, затова пожелахме да купим лека кола ван, която да транспортира нашите болни до съда при дела, за консултации, когато обаче пациентът може да е в седнало положение.
 
Автопаркът ни включваше лека кола „Лада“ втора употреба, подарена от Районната здравна инспекция в София-област, и една линейка втора употреба от ЦСМП - Монтана. Такъв е редът при вторичните разпоредители с бюджетен кредит, каквито сме ние. От министерството тогава прецениха, че вместо да ни се купува линейка може да ни се предостави тази. За шест години - до края на миналата година, използвахме нея, но техниците в сервиза вече бяха категорични, че тя не може да се ремонтира повече. Така за 6 години употреба и над 120 000 изминати километра болницата е платила над 23 000 лева за ремонт. Още преди две години ние сме депозирали апликационна форма, както е редът, да се поискат капиталови разходи за закупуване на дълготраен материален актив, какъвто представлява линейката.
 
- Нова линейка?
- Да, става дума за нова линейка. Докато събирахме оферти, установихме, че около 65 000 лева струва нова необорудвана линейка, тъй като ние нямаме нужда от реанимобил. Не разполагаме с реаниматор, така че просто искаме да имаме линейка, с която да превозим лежащия пациент.
 
- Как се справяте всъщност в момента?
- Линейка е необходима на всяко лечебно заведение, няма как да транспортираш болен. А психично болните хора, като всички нас, имат и телесни заболявания - чупят си ръце, крака, имаме пациенти, които получават инсулт, и др. Случаите са много. Нормално е едно лечебно заведение да иска да има линейка, особено ако се намира на 30 км от най-близката болница. Понякога Бърза помощ идва на 20-ата минута, но понякога и на втория час. Получава се така, че държавното лечебно заведение плаща на държавната Бърза помощ по 50 лева на час, затова смятам, че е нормално да искаме линейка.
 
Мога да дам конкретен пример отпреди няколко дни. Доведоха ни пациентка на 54 години с психично разстройство, но в ужасен външен вид и телесно състояние. Жената беше с въшки, краста, а краката й бяха с отоци. Дежурният лекар отказва да я настани, преди да се извършат необходимите изследвания, които да установят състоянието й. При нас я докараха с полиция и Бърза помощ. Направена е консултация в лечебно заведение и лекарят е написал, че жената няма нужда от кардиологична терапия и че няма проблеми със сърцето. Нямаше дори приложена кардиограма и кръвни изследвания. И когато ние взехме изискуемите изследвания, излезе, че тя е с хемоглобин 36 при норма 140. И сега трябва да транспортираме тази жена за спешно кръвопреливане. Дълбоко съм възмутена от отношението на мои колеги лекари.
 
- Как ще я транспортирате?
- Ще извикаме Бърза помощ и ще си платим, защото тази жена е буквално изхвърлена.
 
- Колко пациенти има в момента в психиатричната клиника?
- 130 са пациентите ни. Всички легла са заети. И за тази жена никъде не се е намерило място, защото е с въшки и краста.
 
- Наскоро също имаше случай, при който беше отказано да приемат ваш пациент.
- Така е, това е ежедневие при нас.
 
- Какво тогава трябва да се промени в самата система, във взаимодействието между отделните звена?
- Първо трябва да се промени една глупава разпоредба още от социалистическо време - че човекът с психично заболяване се приема в болница по психичното му заболяване. А навсякъде по света пациентите се приемат по водещото в момента заболяване. Това, че има шизофрения или е с разстроено поведение, не означава, че трябва да се препрати в някоя психиатрия. Той трябва да бъде лекуван по основното заболяване или ако се лекува по този начин, да се приема в клиника от трето ниво на компетентност, където да има възможност за бързи консултации с медици от други специалности. Това е първото, което организационно трябва да се промени. Но е много важно да променим и съзнанието си - да станем по-състрадателни. Нека не си мислим, че това няма да се случи на нас. Когато обаче ни сполети и имаме близък с психично заболяване, тогава нещата ни изглеждат много драматични.
 
- Ще ви помоля да коментирате и една друга тема - бягството на Стоян Зайков. Като експерт кажете какъв е профилът на този човек, че вече 20 дни не може да бъде открит? Как си обяснявате цялата ситуация?
- Профилите се правят от криминалните психолози, какъвто аз не съм. Но като психиатър и човек, който се занимава с особеностите на човешкото поведение, мога да кажа, че това е изключително хитър и комбинативен човек.
 
- Смята се, че асоциален, не използва телефони. Това ли го прави неоткриваем?
- Точно така, затова е и трудно откриваем. Но това, че е хитър и комбинативен, не означава непременно висок рационален интелект. Но определено е асоциален.
 
- Какъв трябва да е подходът при такъв човек, как трябва да се действа?
- Не мога да кажа, това е работа на професионалистите, но определено в такива случаи много се разчита на криминалните психолози, които да дадат насоката за действие. Те трябва да преценят ситуациите, в които такава личност може да стане уязвима. Само така ще може да бъде заловен.
 
- Има ли изобщо шанс да бъде хванат, защото според експерти вече е пропусната тази възможност?
- Аз чисто житейски си мисля, че няма шанс, но това не е професионална позиция.