Не съм женкар, но съм живял дълго. Досега най-малко 20 жени са ми казвали - не! Две-три от тях даже ми се разсърдиха. След това нито искаха да говорят с мен, нито да ме виждат. И с право, защото като ми казаха - Не!, аз взех та ги послушах.

Не! Не казвам това на шега. Просто искам да намекна на европейските и най-вече на американските псевдоморалисти, че отношенията между мъжа и жената не са толкова прости и елементарни и най-вече, че мъжът и жената се два отделни и доста различни биологични вида. Те са различни както по външност (надявам се псевдоморалистите поне това да са забелязали), така и по психологическите си дадености и особености.

Една жена например - даже и да е много глупава, веднага инстинктивно усеща дали един мъж я харесва и желае. А мъжът, дори и да е доктор по философия, е лишен от тази инстинктивна способност. За да се ориентира, все пак той трябва да предприеме нещо. Може да е двусмислена шега, банален комплимент или пък да я подхване за ръката в удобен случай. Не било редно. Тогава бедният мъж (може и да не е беден) какво да прави? Да си седи вкъщи и да се оплаква на мама?

Аз не съм психолог. Аз съм биолог. 

И ще ви говоря за животните и за поведението на животните

А изводите си правете вие. Правил съм и много филми за животните, дори филм за секса при животните. В този филм заснех епизод за любовните ритуали на зеленоглавата патица. За псевдоморалистите ще добавя и латинското име на зеленоглавата патица - Anas platyrinchus. Моралистите много обичат наукообразните послания.

При зеленоглавата патица само женската е сива. Мъжкарят блести в най-различни цветове на дъгата и когато се пукне пролетта, започва своя поход. Щом види патица (почти няма значение коя), започва усилено да я ухажва. Завъртане, подскоци, пляскане с крила и подканящи звуци. 

Ако не го харесат, минава към следващата патица и така кара наред, докато го одобрят

При животните по принцип почти винаги женската избира. А мъжкият? Той изпълнява.

Снимал съм и любовните ритуали на пуйките. Кадърът е следният. Една мъжка пуйка спокойно се разхожда по зелена поляна. Отзад се виждат две-три женски пуйки. Пуякът в рамките на 2-3 секунди става два пъти по-голям. Това се постига с поемане на голямо количество въздух. Разперва перушината, което подчертава ефекта, и походката му става бавна и тържествена. След малко пуякът изпуска излишния въздух и спокойно продължава да се разхожда. 

При животните има различни видове ухажвания. Не всякога се практикува поемане на голямо количество въздух. Някои се удрят в гърдите, други правят сложни гимнастически упражнения. Важното е мъжкарят да успее да покаже най-красивите страни на своето тяло, а и на характера. 

И още един вариант на ухажване - на гларусите. С наближаването на пролетта мъжките гларуси се втурват в града и започват ожесточени сражения за завладяване на колкото се може по-голям и красив покрив. Това трае седмица или две. Едва тогава долитат женските и си избират съпруг по големината на покрива.

Е, защо му е тогава на мъжкия гларус да бъде красив, да се бие в гърдите или да прави сложни гимнастически упражнения?! Във филма снимах и един покрив, на който беше сложена голяма реклама на някаква банка. Женските гларуси се втурнаха първо там. Не, разбира се, защото са прочели рекламата. Просто покривът беше много просторен и хубав.

Ние, мъжете, използваме всички варианти на ухажване без изключение. Вариантът с покрива, разбира се, е най-трудоемък. Освен ако преди това мама и татко не са се погрижили. Тук вероятно някой ще възкликне:

Природата значи още при животните е заложила в женските индивиди материалистичното чувство 

По принцип да. Но аз не бих го нарекъл материалистично чувство. Просто женските индивиди трябва да осигурят на потомството най-добрите условия за продължение на вида и затова избират най-силния мъжки, най-красивия, този с най-голям покрив. Това си е закон на природата, независимо дали на нас ни харесва, или не. Не може да не сте обърнали внимание, че емоциите нямат кой знае каква връзка с разума. 

Повечето хора са сигурни, че всички красиви жени, омъжени за богати мъже, често доста по-стари от тях, са обикновени печалбарки. Това не е така. Много от тях са били истински влюбени.

Ще цитирам какво казва моят приятел Джони Пенков по въпроса: “Парите на мъжа, а и общественото му положение, действат емоционално на жените по същия начин, както на нас, мъжете, ни действа емоционално формата и големината на гърдите, извивката на дупето или дължината на краката”. И в двата случая няма логика, но и чувствата не подлежат на логическо обяснение.

Колко процента от жените, омъжени за богати и в повечето случаи доста по-стари от тях мъже, са били влюбени в тях и колко са търсели само аванта, не мога да преценя. Това е въпрос на сериозно научно изследване.

Джеки СТОЕВ