Магдалена Гигова е дългогодишен журналист и неспасяем пътешественик. Написала е пет книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по програма “Христо Ботев” на БНР, което се излъчва всяка неделя от 18,30 часа. Също така е автор и водещ на предаването “Дромомания” по здравната телевизия Code Health - всяка събота от 17 часа. Тя публикува пътеписите си в своя сайт www.dromomania.bg

От рубриката “Пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате за интересни места по света и как да пътувате по-евтино и безопасно.

Когато преди седмица тръгнах за малката африканска република Кабо Верде, единственото, което знаех за нея, бе личността на певицата Сезария Евора. Босоногата дива, която излизаше на сцената без обувки в знак на съпричастност със сънародниците си. И пееше в стил морна, така че ти се иска да плачеш, макар да не разбираш креолски. Приживе със 75% от приходите си тя издържаше почти сама основното образование на Островите Зелени нос, както е другото име на Кабо Верде. 

Девет острова, един от които безлюден, а на два няма никакви водни ресурси. Половин милион души население. И... Содад, едноименната песен на Сезария, чието заглавие значи тъга и нега едновременно и сякаш струи отвсякъде. 

На пръв поглед остров Сал, на който бях аз, е рай - дневна температура 28 градуса, нощна - 24. Приятен ветрец, който раздвижва въздуха. Адът идва от факта, че там няма нито капка питейна вода в природата и целият релеф е вулканична пустиня. Ако се чудите как е бил заселен, отговорът е - изкуствено.

Португалците, които през 15-и век откриват десетте големи острова, използват част от тях като хъб, както е модно да се казва, за търговията с роби. И да взимат солидни такси от корабите, които неизбежно спирали на път от Америка и Европа към Азия. На необитаемия Сал колонизаторите довеждат африкански роби и португалски работници, за да разработват солните мини там.

През Втората световна война значението на мястото нараства с построяването на летището, използвано от германските войски в настъплението им към Африка. Днес целият остров е един гигантски курорт с копринените си плажове, “поръбили” като шевица крайбрежието. Разбира се, в хотелските комплекси водата не е проблем - минералната пристига от сушата, която е на 500 км, а тази за пиене и миене се обезсолява и пречиства от Атлантическия океан. Но 30 на сто от населението не разполага с течаща вода у дома.

И се налага да си я купува от нещо като будки, в които срещу 5 евро получава 25 литра от ценната течност. При минимална заплата от 130 евро е почти равно на злато. Въпреки това сърдит, зъл и намръщен човек при пребиваването си в Кабо Верде не срещнах.

Спа във вулкан, игра с бебета акулки, спускане с въже над скали и океан и миражи в пустинята...
 
Това са само част от приключенията, които могат да ти се случат извън излежаването на плажа или плуването в ласкавия тюркоазен океан на остров Сал. Разбира се, че изпитах всичко! Но преди това - малко география и статистика. Сал е най-плоският от всички острови Зелени нос. Но и най-древният - образувал се е от вулканично изригване преди 50 милиона години.

Най-издигнатата му точка носи помпозното име Монте гранде и е висока... 403 метра. На Сал се изсипват повече от половината туристи, посещаващи Кабо Верде. Постоянният вятър не само дава голяма част от електричеството на острова, ами привлича целогодишно любители на въздушно-водните спортове. Тук се е състоял и световен шампионат по уиндсърфинг. А за кайтсърфистите Сал е световна столица.

Тъжният на пръв поглед пустинен пейзаж крие две изненади - миражи и пълната липса на каквито и да било змии. На острова поначало животните, доколкото ги има, са донесени отвън и повечето са питомен добитък или домашни любимци. Голямо чувство за хумор е нужно, за да кръстиш тази част от пустошта Тера боа - красива земя, но пък шегите на Фата Моргана те карат да виждаш езера и тучна зеленина в далечината.

Проблемът е, че колкото повече вървиш към тях, толкова повече се отдалечават. Недалеч е селцето Педра де Лумес и солниците Салинас. Вулканични скали, солено езеро, чиято концентрация се доближава до тази на Мъртво море и е страхотно да не потъваш във водата, стига да не ти влезе в очите. Като огромни бесилки стърчат дървените конструкции на въжената линия, с която са превозвали продукцията, изнасяна за Бразилия и Африка. Днес солните мини са превърнати в екзотично СПА, където женици от селото те натъркват от глава до пети с едра сол и някакво етерично масло, докато заприличаш на осолена скумрия. 

Своеобразният скраб ти смъква всички мъртви клетки и немалко живи

Когато изсъхнеш, се изплакваш в езерото, където дори да плуваш като ютия, не можеш да се удавиш. Следващата процедура е реализация на детската мечта да се омажеш с кал до уши. Само че тази е полезна за кожата. Стоиш с нея, докато изсъхнеш и заприличаш на циментов паметник, а после я отмиваш отново в соленото езеро. За препоръчване е да не си взимаш душ, за да съхраниш благотворното въздействие на минералите.
 
Заливът на акулите може да звучи опасно, но всъщност е доста забавен. Стига да преодолееш ужаса, наложен ти от филма “Челюсти”. Защото местните акули са вегетарианци, а бебетата им - ужасно любопитни. Единственото, което трябва да направиш, е да си наемеш обувки, с които да не нарежеш краката си на острите камъни и корали. И да се довериш на водачите, че ако видиш перка, не бива да изпадаш в истерия. Според местните акулчетата живеят с майките си до 6-годишна възраст.

И се държат като човешки бебета - дружелюбни и любопитни. Уверяваме се, че е така, когато един от водачите вади обикновено найлоново пликче и започва да шумка с него на повърхността. Акулчетата се втурват да видят какво става и започват да палуват около глезените ни. Все пак не е препоръчително да ги галим, за да не реши някоя разлютена майка, че застрашаваме чедото й. Иначе животът на Кабо Верде тече по любимото на местните словосъчетание No stress.
 
Магдалена ГИГОВА