Сключен граждански брак с чужденец или между българи, които живеят в чужбина, може да бъде прекратен чрез развод от българските съдилища при условие, че един от съпрузите е български гражданин или има обичайното местопребиваване на територията на Република България.

Когато и двамата съпрузи желаят да се разведат, стига един от тях да е български гражданин или да има обичайно местопребиваване в Република България, те могат да се разведат по реда на взаимното съгласие в България, като за това е необходимо да подадат молба за развод , както и да се явят на съдебното заседание по делото.

В случай, обаче, че не е възможно страните да се разведат по реда на взаимното съгласие, то съпругът, който е бълграски гражданин или има обичайно местопребиваване в страната и иска да се разведе, може да предяви иск за развод пред българския съд, независимо от това дали неговият съпруг е чужденец и/ или живее извън страната. За целта се подава искова молба до съда за развод, като само по изрично направено искане съдът се произнася по въпроса за вината.

След като исковата молба постъпи в съда, съдът разпорежда препис от същата и от приложените към нея доказателства да бъдат връчени на другия съпруг, на когото се предоставя възможност да подаде писмен отговор на молбата в едномесечн срок от получаването и като в този срок той може да направи своите възражения срещу иска, както и да предяви своите насрещни искове, ако има такива.

Връчването на съобщенията се извършва на настоящия, а ако няма такъв – на постоянния адрес на ответника. Когато обаче, той живее извън територията на Република България и съответно няма регистриран постоянен и настоящ адрес на територията на Република България се поставя въпросът как ще му бъде съобщено за заведеното дело.

В тези случаи е от значение дали ищецът знае или не адреса на ответника в чужбина.

Ако ищецът не знае адреса на ответника в чужбина, то съобщението до ответника за предявения иск за развод срещу него може да се извърши чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник”. За целта ищецът следва да подаде молба до съда, пред който е завел делото, с искане да бъде разрешено връчването да стране по този ред. За да бъде уважена молбата от съда, ищецът следва да представи справка, от която да е видно, че ответникът няма постоянен и настоящ адрес на територията на Република България, а също така ищецът трябва да декларира и че не му е известен адрес на ответника в чужбина. Ако въпреки публикацията в „Държавен вестник”, ответникът не се яви на делото, то съдът му назначава служебен адвокат на разноски на ищеца, който да представлява ответника по делото.

В случай, че на ищеца е известен адреса на ответника в чужбина, то съобщението до ответника, че срещу него е образувано дело се връчва на известния адрес в чужбина. Призоваването, както и връчването на съобщения и книжа в чужбина се извършва чрез българските дипломатически или консулски представители или компетентните чуждестранни органи. Съдът, пред който искът е предявени се обръщат към тях чрез Министерството на правосъдието. Ако ответникъте е български гражданин, може да се иска съдействието на българските дипломатически и консулски представители във връзка с връчването на съобщението.

С връчване на съобщението, на ответника се указва да посочи адрес на територията на Република България, на който да бъдат връчвани последващите съобщения по делото. Ако въпреки тези указания, ответникът не посочи адрес на територията на Република България, съобщенията се прилагат по делото и се считат за редовно връчени.

В случай, че ищецът посочи адрес, на който да бъде връчено съобщнието до ответника за образувано срещу него дело, но въпреки това връчването не бъде успешно проведено, то съдът, пред който делото е висящо разпорежда връчването да стане чрез публикация в „Държавен вестник”. Ако и в този случай, ответникът не се яви по делото, то съдът му назначава служебен адвокат, който да го представлява по делото.