Войнишки мемориал ще увековечи героизма на ген. Владимир Вазов в Плевен

Вицепремиерът Красимир Каракачанов ще открие в събота мемориал в Плевен, посветен на героя от Дойран ген. Владимир Вазов. Сега той говори за миналите герои, но и за темите от дневния ред на правителството в областта на сигурността през следващите седмици.

Според него НАТО има проблеми, но не е с "диагнозата" от Макрон.

Кой е той?
Красимир Каракачанов е роден е на 29.03.1965 г. в гр. Русе.

През 1990 г. се дипломира като магистър по история в СУ “Св. Климент Охридски”. Специализира Нова българска история, политическа история на балканските държави, национално освободителното движение в Македония и Тракия, политически движения в България.

От 2014 г. е доктор по международно право и международни отношения. Член е на Македонския научен институт – гр. София.

През 1998 г. завършва първия курс на Училището за политика с обучение в Москва и Страсбург.

Председател е на ВМРО – Българско национално движение. Бил е депутат в 38-ото, 40-ото, 43-ото и 44-ото НС. Избран за вицепремиер по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на 4 май 2017 г.

Ето какво още каза Каракачанов в интервю за в. Труд:

– Първи паметник на български воини ще откриете, господин Каракачанов. И то не за малък повод, а посветен на една от най-големите победи на Българската армия през Първата световна война – битката при Дойран. Мемориалът е първият от такъв мащаб от 75 години – това е много стряскащо. Може ли 75 години една държава да не почете свои герои?
– Когато говорим за битката при Дойран, трябва да бъдем още по-категорични. Става въпрос не за една битка, а за сражение около Дойранското езеро в периода от 1916 до 1918 година, когато българската армия защитава Македония от тогавашните предели на България от настъпващите английски, френски, сръбски и гръцки войски.

Противниците превъзхождат по численост българската армия като в края на войната съотношението вече е 1 към 6. Именно там Девета пехотна Плевенска дивизия, начело с ген. Владимир Вазов показва чудеса от храброст и спасява не само честта на България, но когато свършва Първата световна война благодарение на това, че те не пропускат България да пробие тяхната позиция, България подписва и по-изгодни условия на примирието. Има още един факт, който някои хора, изкушени от история знаят, а той е, че когато по-късно ген.

Владимир Вазов става кмет на София, е поканен на честване в Лондон, 20 години след битката, при влизането му в залата английски генерал командва: „Застанете мирно, влиза победителят от Дойран“.

За никой друг български воин, макар че имаме много доблестни войници, не е оказана такава чест в световен мащаб. Затова и мемориалът в Плевен е изключителен не само за плевенчани като наследници от битката при Дойран, а и за България. Само ще припомня, че след Първата световна война е имало инициатива за подобен паметник в Плевен, чрез който да се увековечи геройството на воините от Дойран.

Събирането на средствата започва още през 1926 година. През 1934 година е положен основният камък за изграждането на този паметник, но идва 9 септември 1944 година и парите изчезват. През 2000 година отново има инициатива, но отново нещата замират.

– Колко време беше необходимо за изграждането на монумента?
– Около година и половина. Инициативният комитет е под патронажа на министъра на отбраната и го създадохме през март 2018 година. За година и половина паметникът е готов и ще бъде открит. И много бих искал да благодаря на община Плевен и на кмета на града за съдействието по определянето на мястото за паметника, на дарителите за мемориала, на всички хора и организации, които приеха каузата присърце.

С взаимни усилия паметникът вече е готов. Огромен монумент е, такъв войнишки паметник скоро не е правен в България. Мемориалът е с височина 10 метра, самата фигура на ген. Вазов е 3,50 метра, а около него има композиция от четири войнишки фигури. Плевенчани заслужават увековечаването на техните деди.

– Какво се случва с обществото ни – защо е толкова поляризирано? Понеже говорим в седмицата на 10 ноември, а и вие сте историк – кога и от кого бяха заложени тези мини на нетърпимост?
– На самия 10 ноември. В повечето източноевропейски държави имаше нормални движения, които искаха промяна на системата. В България т. нар. десидентско движение беше опит да се реформира самата БКП.

Помните, че първият ни лидер на опозицията Желю Желев съвсем откровено заявяваше, че е марксист. На 10 ноември се случи един дворцов преврат, организиран от една група последователи на Тодор Живков и то на най-верните му – Петър Младенов, Добри Джуров, Андрей Луканов, но те добиха кураж да се опълчат срещу Тодор Живков, не, за да реформират системата, а защото изпълняваха указанията на тогавашния генерален секретар на КПСС Михаил Горбачов.

Стана един вътрешно-партиен преврат, който отприщи промени. И тогава БКП решиха да подредят тези промени по техен образ и подобие. Те си назначиха опозицията, или си я подбираха. Свидетел съм на тези времена, когато се раждаха множество политически партии и когато се конструираше СДС – там беше позволено да влязат само такива, които са удобни. А такива, с дисидентско или патриотично мислене бяха неглижирани.

Включително Националният демократичен съюз, който беше създаден от покойния вече проф. Николай Генчев, който за това време беше човек легенда и човек, който цялото общество уважаваше, защото не си стискаше езика зад зъбите и критикуваше системата, той не беше допуснат на кръглата маса, нито в СДС. Не беше допуснат, защото не беше в сценария.

Промяната след 10 ноември тръгна по сценарий, написан отвън. След което се получи другата аномалия – не можа да се получи нормално дясно и нормално ляво. И Петър Дертлиев беше изхвърлен встрани.

Старите, традиционните партии, които имаха история отпреди 9 септември, бяха маргинализирани още от самото начало, след което изчезнаха от политическия живот. Идеолозите на така нареченото дясно смятаха, че е достатъчно само да викат „Долу БКП, долу Русия!“.

А днес виждаме ясно какви са техните наследници от десницата – без десни ценности и идеи, те са по-скоро крайни либерали, отколкото хора с десни убеждения. Каква десница, па било то и градска, може да си ти, когато не признаваш законите в държавата, не признаваш нормалното икономическо развитие и спираш строежа на магистрали с протести, спираш ски лифтовете и развитието на туризма, говориш ми за Истанбулска конвенция – това не са теми на политическия спорт. Няма дясно, то е ултралиберално, а самото ляво не говори за социална политика, а се е вторачило във вътрешно-партийните си боричкания.

Остри думи на Макрон отново предизвикаха скандал! Обяви смъртта на...

Френският президент Еманюел Макрон издаде диагноза за Алианса – НАТО е в мозъчна смърт, Европа е на ръба на пропастта – коментарът Ви?
– И Макрон, и много други европейски лидери са виновни за това, което коментират сега. Не бих казал, че НАТО е в мозъчна смърт, но НАТО има сериозни проблеми. И те са свързани с това разделение, което се случи в самата Европа и заради политиката, която Турция води в Близкия Изток без да се съобразява с партньорите си в НАТО.

Но за тази политика, извинявайте, „на ръба на пропастта“ – а коя е пропастта? Нека да каже коя е пропастта. Защото за мен пропастта, пред която се е изправила Европа, включително и България, e липсата на визия. Изправени сме пред угрозата Европа да стане континент, в който християнските ценности, семейните и националните принципи да изчезват в името на егоистични и корпоративно-икономически интереси.

Едно голямо ултралиберално лоби работи десетилетия на стария континент, за да се обезличат европейските нации, държави и култури. Същите тези политици, които управляваха, а някои и продължават да управляват Европа, носят отговорността. Европейският съюз беше изградена на основата на християнските ценности и демокрацията.

В последствие тихомълком Европа се отказа от думата „християнство“, а точно с християнските принципи Европа възпитаваше своите поколения в уважение към семейството като съюз между мъж и жена с деца, не с прокламирането на семейства от двама мъже или две жени.

Целта беше европейските граждани да бъдат превърнати в едни консуматори, в едни потребители, а не в хора, които имат ценности и култура.

– Предстои една много ключова визита на премиера Бойко Борисов в САЩ и среща в Белия дом с президента Доналд Тръмп – очакванията от тези разговори са големи. Готови ли сте с анализите по основните теми, касаещи сигурността?
– С премиера Борисов ще бъдем заедно на тази среща в Белия дом. Естествено, че обсъждаме с министър-председателя важните за страната ни теми. Има много теми, свързани със сигурността на Балканския регион и България. Бъдещето на НАТО също е важна тема.

– Как стои днес България между оста Русия – САЩ?
– Както виждате, днес България води доста мъдра и балансирана политика. По никакъв начин не нарушава или не накърнява единството на Европейския съюз или на НАТО, но в същото време балансира в тази сложна ситуация между Русия, Турция и Близкия изток и проблемите, които са там, Балканските проблеми и това все по-насипно състояние, в което се превръща Европа след английския Брекзит и много други събития.

– Удовлетворен ли сте от Бюджет 2020 по отношение на отбраната?
– Да. Защото за пръв път от 25 години за отбрана се отделят толкова средства. През 2020 година бюджетът за отбрана ще достигне 1,61% от БВП и ще бъде на стойност над 2 млрд. лева. Разбира се тази сума не е достатъчна да компенсира всички пропуски и глупости, които през годините са вършени по отношение на българската армия. Но нека да бъда откровен – няма как да бъде компенсирано за 1 година или с един бюджет това, което е пропуснато толкова време.

През последните 25 години политиката на българските правителства беше концентрирана за унищожаването на българската бойна техника, режейки я и унищожавайки я на желязо. За пръв път през послединте три години ние увеличаваме възнагражденията на военослужещите с по 10 процента. За пръв път се отделиха средства за модерните изтребители, за личен състав, за подобряване на материалната база – списъкът е дълъг.

Посоката е правилна и аз я адмирирам – постепенно увеличаване на разходите, за да може българската армия да изпълнява своите конституционни задължения. Когато говорим за армия, повечето хора си представят, че ние поддържаме армия, за да можем да изпълняваме своите ангажименти към НАТО.

Не, това е втората задача на армията. Първата задача на армията е и основното u направление – защита на националната цялост и независимостта на страната. И като министър на отбраната се стремя да обясня това – че ние като армия не съществуваме, за да се харесаме на някого в НАТО, а съществуваме, защото армията е необходима за защита на държавата.

Ако всички знаем, че през 500 години турско робство българите сме оцеляли благодарение на православната ни църква, то за 1400 години България продължава да съществува само и единствено благодарение на своята армия и трябва да разчита преди всичко на своята армия и на своите въоръжени сили.