Писателят Христо Стоянов публикува в социалния си профил във Фейсбук отворено писмо, което адресира до главния режисьор на "Народния театър" Александър Морфов.

Публикуваме думите на Стоянов без редакторска намеса:

 

"Сашо, познаваме се вече четиридесет години. Гледал съм ти едни от първите постановки в Родопския драматичен театър. Бяха славни времена.

 

От мълчаливото съгласие с режима преди 10 ноември, когато мене ме дърпаха в ДС. До лековатата ти постановка "Политическо кабаре"... Нямах намерение да споменавам пренията си с властта тогава.

 

Все пак, ти си интелигентен човек, въпреки че превърна Народния театър отскоро в градски клозет, изписвайки врати и стени с епистоларните си вдъхновения.

 

Такива послания имаше навремето в градските тоалетни. Но те бяха по времето на сексуалната революция и юношеските послания от младежи с акне по лицето.

Простащината не може колективно да ни напусне, нали?

 

Но да дискриминираш актьори с различни от твоите политически възгледи напомня времето на "удобния Сашо Морфов" преди. Всъщност за тридесет и три години ти не си излязъл от "Политическото си кабаре".

 

Спомням си, носех "Тъй рече Заратустра" в Смолян. Беше пред театъра и една невеста ме попита какво чета. Казах й и тя избяга като от чумав с думите: "Ти четеш този фашист" и отиде да ме издаде в милицията. Апропо, тогава с шефа на ДС говорихме за Ницше и той не смяташе, че е фашист.

 

По онова време не превеждаха Езра Паунд. Въпреки това Гошо Мицков го преведе. Казвам тези неща с носталгия по младостта. След едно стихотворение за Тодор Живков ми забраниха да водя кръжока, от който излязоха автори като Азиз Таш, Крум Филипов, Милена Минева, Емил Хаджидиев... Защото бях "неблагонадежден"... Толкова "неблагонадежден, колкото актьора, който си изгонил само защото бил "мръсен гербаджия".

 

Та, Сашо, да ти кажа, дори в тоалетната на Родопския драматичен театър ти не написа: "Долу Тодор Живков и БКП"... Сашо, нямаше такива писания. И ти имаше работа и правеше спектакли. Сашо, ако не знаеш, вече сме тридесет години след 1989 година.

 

Но ти изпълзя сега като сянка на комунизма.

Или още не си изпълзял.

 

Върви в тоалетната на театъра и напиши: "Тука се изака Сашо Морфов". Но ни остави вярата, че "1984 година" на Оруел е само книга... И не се бърши с нея - тоалетната хартия вече е открита..."