Москва сърдечно посреща Тур Хейердал - съобщава централната съветска телевизия в една от емисиите си през 1962 г. В тайна от камерите обаче остава онова, за което първият ръководител на Съюза, самият Хрушчов, моли великия мореплавател: Да го вземе в някоя от експедициите си. “Мога да бъда готвач” - настоява Никита, което предизвиква благата усмивка на госта. До сделка, разбира се, не се стига. 

С какво ли този суховат, мълчалив, по войнишки стегнат норвежец е спечелил благоволението на толкова бележития вожд? Най-кратко казано - това, което е и което е свършил. 

Има един музей в Осло, който в снимки, предмети и уникални експонати е събрал целия живот на великия мореплавател, изследовател, писател. Открит е през 1950 г. и до днес е посетен от над 15 милиона души. На фасадата му е изписано: “Кон-Тики”. През 1947 г. целият свят чува това название. И името на човека - Тур Хейердал, без който “Кон-Тики” щеше да си остане само митичен герой, познат и почитан от шепа индиански племена. 

Има нещо странно в това норвежец, расъл сред ледения безкрай на севера, момче, чиято майка не затваряла прозореца на стаята му и през най-студените дни, да мечтае не за покоряване на полюса, като своя сънародник Амундсен, а за горещите тропически морета. При това то не можело да плува и дори се страхувало от водата.

Салът “Кон-Тики”, застинал под приглушената светлина, е първото, което вижда всеки посетител, престъпил вратите на едноименния музей. Но той не е началото. На едно от таблата са няколко снимки на млад мъж и красиво момиче на фона на безкраен плаж и палми. 

Оттук започва приказката

Като студент по зоология, младият Тур мечтаел да живее на самотен, безлюден остров, в компанията на прелестна красавица. Да се разхождат голи и безгрижни, досущ като Адам и Ева, преди да ги срещне змията. Той упорито търсел партньорка за авантюрата си, но предложението му се приемало или с подигравка, или със заключението, че е луд.

И така, докато не се появила Лив Кучерон-Торп. Двамата се преселват за година на безлюдния остров Фатухива, където живеят по всички правила на коренните полинезийци. Логично стават и съпрузи, макар след време да се развеждат. Лив се омъжва за богаташ от фамилията Рокфелер, но година след това умира.

На самотния остров, а и в следващите си научноизследователски пътувания Тур открива нещо, което никой дотогава не е забелязал, написал или казал: 

Има много сходни неща в митовете и легендите на индианците от Южна Америка и жителите на Полинезия

Въпреки че са разделени от хиляди километри, те някога са имали контакт, е заключението му. Остава да го докаже. Така започва сагата “Кон-Тики”. 

Много преди да стане музеен експонат, да бъде тема на екскурзоводи и обект на фотографи, прочутият сал е представлявал купчина балсови трупи. Изкусни майстори ги превързали с лиани, издигнали мачти, опънали платно и направили в средата му примитивна каюткомпания. При това без да ползват нито един пирон. Само радиостанцията, фотоапаратът и камерата на борда напомняли в кой век живее екипажът. На 28 април 1947 г. “Кон-Тики” отплавал от Каляо, Перу. 

При изпращането, въпреки присъствието на някои високопоставени лица, липсвал възторг и оптимизъм

Някой заложил количество уиски, твърдейки, че никой от тези ненормалници няма да се върне жив. За съжаление, повечето мислели същото. 

И така “Кон-Тики” потеглил, тласкан от ветровете и подпомаган от подводните течения, да пресича Тихия океан на път към Полинезия. Всичко вървяло според предвижданията. Понякога скоростта на сала достигала рекордните 130 километра за ден. Шест души от различни националности и една дама - папагалът Лалита, следвали стриктно моряшките си задължения. Две бури, едната от които продължила 5 дни, и дори тигровата акула с размерите на сала не попречили в устрема на авантюристите към крайната цел.

На 97-ия ден след началото се появила суша

И изведнъж техните съюзници - вятърът и подводното течение, им станали кръвни врагове. Те хвърляли изтощения, вече неуправляем сал към стърчащите рифове. Смъртта кръжала вече съвсем наблизо, на петдесет метра. Предвиждайки близката гибел, радистът помолил радиолюбител от Нова Зеландия, ако не се обадят в следващите 36 часа, да уведоми американското посолство, че са загинали.

Вълна след вълна блъскали “Кон-Тики” към скалите. Той се разпадал след всеки щорм. Последният, тринадесети, обаче се оказал не смъртоносен, а фатално щастлив. Салът заседнал на върха на един риф и застинал. Водата започнала да се отдръпва. Всички оцелели. Тревожното обаждане, което трябвало да извести света за смъртта им, било изпреварено с шест часа.

“Кон-Тики” изпълнил мисията за 101 дни, през които изминал 8000 километра и пресякъл Тихия океан. После, по заповед на губернатора на Полинезия, бил измъкнат от прегръдката на рифа, изпратен в Норвегия, напълно възстановен, за да се превърне в най-важния експонат на музея, носещ неговото име. 

Витрини съхраняват всички спасени вещи на екипажа. Тук е китарата, разбира се, фотоапаратът и камерата, дневниците и една златна статуетка от Американската филмова академия. “Оскарът” от 1952 г. е награда за документалния филм “Пътешествие на “Кон-Тики”. А книгата, написана от Тур Хейердал и разказваща историята на тази забележителна експедиция, достига тираж шестдесет милиона и е преведена на 70 езика.

Разходката в славния музей продължава. В следващата зала още един внушителен експонат напомня за поредната научна лудост на Хейердал. Това е “Ра II”, но и не съвсем. Въпреки че досущ прилича на именитата лодка, това е нейно копие и подобно на оригинала, е изработено от папирус, или с други думи - тръстика. 

С такава лодка, много преди Колумб, смелчаци са пресичали Атлантическия океан - хвърля в научното пространство новото си откритие норвежецът. И пак трябва да го докаже. Както той си знае. За целта дванадесет тона тръстика се стоварват край прочутите египетски пирамиди. Там започва да се майстори “Ра”, което на езика на индианците означава слънце. Няма човек, дошъл да види пирамидите, който да не спре и пред странната тръстикова ладия. За туристическа атракция става, но не и да плава - твърдят пак скептиците. Други бързат да се снимат с нея, докато не е потънала. 

“Ра” наистина потъва

След като плава 56 дни и изминава 5000 километра от Мароко към Америка. Според специалистите причината е грешка в конструкцията.

Десет месеца по-късно от мароканското пристанище Сафи отплува Ра II. Тя е дълга дванадесет метра, три по-малко от предшественичката си, и стига до Барбадос за 57 дни, като оставя зад себе си 6100 километра. Това е поредната научна победа на Тур Хейердал.

Восъчната фигура на великия изследовател като че ли е в контраст на всичко, което сме видели в музея, преди да стигнем до нея. Тя е експонирана в малък уютен кабинет, героят е с костюм, гладко избръснат, спокоен. Като че ли онзи от снимките - брадат, обрулен, напрегнат, решителен, е друг човек.

Всъщност такъв и ще го запомни светът. Хейердал си отива от тази земя в съня си през 2002 г., на 87 години. Когато разбира, че е болен от рак на мозъка, решава, че няма смисъл повече да живее. Отказва медицинска помощ. Спира да се храни и пие вода. В последния му час до него са третата му съпруга, по-младата с 18 години актриса Джаклин Беер, и четири от петте му деца. 

Редове от биографията

Тур Хейердал е роден на 6 октомври 1914 г. в град Ларвик, Южна Норвегия. Негова е хипотезата за заселването на полинезийските острови от жители на Южна Америка. За да я потвърди, предприема през 1947 г. плаване със сал “Кон-Тики”. През 1955 - 1956 г. провежда проучвания на островите Пасха, Рапа-Ити и също на Маркизките острови, като установява, че са заселени през 4-ти век. През 1977 г. ръководи експедиция през Индийския океан с папирусната лодка “Тигрис”. През 1993 г. пристига на Канарските острови, където разкопава няколко хълма и намира пирамиди, построени от гуанчите - древен народ, избит от испанците през 15-и век.

През 2006 г. внукът на Тур Хейердал - Олав Хейердал, построява подобен на “Кон-Тики” сал и отново за 101 дни преодолява същото разстояние. Това се превръща в безспорно доказателство, че успехът на първата експедиция не е щастлива случайност.

 

Исак ГОЗЕС